Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (102)

101.

На път за вкъщи Фелипе попита:

— Купила ли е вече къща?

— Още не. Но казва, че търси.

— Вече мина повече от месец, откакто й даде парите, нали?

— Да, но мястото, което тя искаше, не се продава…

— Внимавай, любима — каза Фелипе. — Не позволявай да се проточи твърде дълго. Не се оставяй тази ситуация да се превърне в типично балийска.

— Какво означава това?

— Не се опитвам да се меся в работите ти, но съм живял в тази страна пет години и знам как стоят нещата. Понякога доста се усложняват и е трудно да стигнеш до истината какво всъщност се случва.

— Какво се опитваш да кажеш, Фелипе? — попитах аз и след като той не ми отговори веднага, му цитирах една от собствените му характерни реплики: — Ако бавно ми кажеш, мога бързо да разбера.

— Искам да кажа, Лиз, че твоите приятели са събрали ужасно голяма сума пари за тази жена и в момента всички тези пари стоят в банковата сметка на Уаян. Увери се, че тя действително купува къща с тях.