Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (94)

93.

Не искам да казвам това на Уаян, не и преди всички пари да са събрани. Трудно ми е да пазя толкова голяма тайна, особено когато Уаян е в постоянна несигурност за бъдещето си, но не искам да залъгвам надеждите й, докато не подготвя всичко официално. Така че през цялата седмица си държа устата затворена за своите планове и почти всеки ден съм заета да излизам на вечеря с Фелипе бразилеца, който, изглежда, няма нищо против, че имам само една хубава рокля.

Мисля, че съм влюбена в него. След няколко вечери вече съм напълно сигурна, че се влюбвам в него. Той е нещо повече от онова, което показва, този самообявил се за „смотаняк“, който познава всички в Убуд и винаги е център на купона. Попитах Армения за него. Били са приятели известно време. Казах й: „У Фелипе има повече дълбочина, отколкото у другите, нали? В него има нещо повече, нали?“ Тя отвърна: „О, да, той е добър, мил човек. Но е преживял тежък развод. Мисля, че е дошъл на Бали, за да се съвземе.“

Ах, ето един въпрос, по който нищо не знам.

Но той е на петдесет и две години. Интересно. Наистина ли съм достигнала възрастта, в която един петдесет и две годишен мъж влиза в групата на хората, с които мога да излизам? Въпреки това го харесвам. Косата му е прошарена и оплешивява по привлекателен, пикасовски начин. Очите му са топли и кафяви. Има нежно лице и мирише прекрасно. И наистина е зрял човек. Зрял мъжки екземпляр от нашия вид — това е нещо ново в моя опит.

Той живее на Бали от около пет години и работи с местни майстори на сребърни украшения, като прави бижута с бразилски скъпоценни камъни за износ в Америка. Харесва ми фактът, че е бил верен на жена си почти двайсет години, преди бракът му да се провали по свои си прекалено сложни причини. Харесва ми фактът, че вече е отгледал деца, че ги е отгледал добре и те го обичат. Харесва ми, че той е бил родителят, останал вкъщи, и се е грижел за малките си деца, докато жена му, австралийка, е гонела своята кариера. (Като добър съпруг на феминистка казва: „Исках да съм на правилната страна на обществената история.“) Харесва ми естествената за бразилците прекомерна демонстрация на чувства. (Когато синът му в Австралия станал на четиринайсет години, най-накрая му казал: „Тате, вече съм на четиринайсет, може би вече не трябва да ме целуваш по устата, когато ме оставяш пред училище.“) Харесва ми фактът, че Фелипе говори четири или повече езика много добре. (Твърди, че не знае индонезийски, но слушам как го говори по цял ден.) Харесва ми, че е посетил над петдесет страни през живота си и че възприема света като малко и лесно управляемо място. Харесва ми начинът, по който ме слуша, навеждайки се към мен, и ме прекъсва само когато аз самата се прекъсвам, за да го питам дали не го отегчавам, на което той винаги отговаря: „Имам всичкото време на света за теб, моя прекрасна малка любима.“ Харесва ми да ме наричат „моя прекрасна малка любима“. (Дори и сервитьорката да получава същото.)

Онази вечер ме попита:

— Защо не си намериш любовник, докато си на Бали, Лиз?

Чест му прави, че нямаше предвид само себе си, макар да вярвам, че може би иска да се заеме с тази работа. Увери ме, че Иън — хубавото момче от Уелс — ще е подходящ за мен, но има и други кандидати. Имало един главен готвач от Ню Йорк, „страхотен, едър, мускулест, сигурен човек“, когото според него можело да харесам. Тук наистина има всякакви мъже, каза той, всичките бродят из Убуд, изгнаници от къде ли не, криещи се в тази променлива общност на световните „бездомници и хора без вещи“ и много от тях с радост ще се погрижат „да прекараш чудесно лято тук, моя прекрасна любима“.

— Не мисля, че съм готова за това — казах му аз. — Не ми се минава през цялото усилие на романтичните отношения отново, разбираш ли? Не искам да си бръсна краката всеки ден или да трябва да показвам тялото си на нов любовник. И не искам да разправям цялата история на живота си отново, нито пък да се притеснявам да не забременея. Така или иначе, вече не помня как се прави. Имам чувството, че съм била по-уверена в секса и любовта на шестнайсет години, отколкото сега.

— Разбира се, че е така — отвърна Фелипе. — Тогава си била млада и глупава. Само младите и глупавите са уверени в секса и любовта. Мислиш, че някой от нас знае какво прави? Смяташ ли, че има начин хората да се обичат един друг без усложнения? Трябва да видиш как става това на Бали, любима. Всичките тези мъже от западния свят идват тук, след като здраво са объркали живота си у дома, решават, че им стигат разправиите с жени от Запада, и се женят за някоя сладка, дребничка балийска тийнейджърка. Знам какво си мислят. Мислят, че това хубаво малко момиче ще ги направи щастливи, ще направи живота им безгрижен. Но винаги когато видя да се случва това, искам да им кажа едно и също нещо. Късмет. Защото пред тебе пак стои жена, приятелю. А ти си оставаш мъж. Вие пак сте две човешки същества, които се опитват да се разберат, така че нещата ще се усложнят. Да имаш разбито сърце е добър знак. Означава, че поне сме опитали.

— Последния път сърцето ми беше разбито толкова лошо, че още ме боли — казах. — Това не е ли налудничаво? Две години след края на любовната история още да те боли сърцето.

— Любима, аз съм от Южна Бразилия. Сърцето може да ме боли цели десет години за жена, която даже никога не съм целувал.

Говорим си как сме били женени, как сме се развели. Не се изразяваме злобно, а само със съжаление. Сравняваме наблюденията си върху бездънните пропасти на депресията след развод. Пием вино, приятно ни е да се храним заедно и да си разказваме най-хубавите истории, които можем да си спомним за бившите си съпрузи, само и само да извадим жилото от този разговор за изгубеното.

Казва ми:

— Искаш ли да прекараш с мен този уикенд?

И аз се чувам как отговарям: „Да, ще е хубаво.“ Защото ще бъде хубаво.

Вече два пъти, като ме оставя пред къщи и ми казва лека нощ, Фелипе се протяга към мен в колата, за да ме целуне за лека нощ, и вече два пъти аз правя едно и също — позволявам да ме придърпа към себе си, но в последния момент заравям глава и опирам брадичка в гърдите му. После за малко го оставям да ме прегръща. По-дълго, отколкото е необходимо, ако сме просто приятели. Усещам как притиска лице в косата ми, докато моето е заровено на гърдите му. Усещам мириса на меката му ленена риза. Наистина ми харесва как мирише той. Има силни рамене, хубави широки гърди. Някога е бил шампион по гимнастика в Бразилия. Разбира се, това е било през 1969 година, годината, в която съм се родила, но все пак. Усещам в тялото му сила.

Това, че заравям глава, когато той ме прегърне, е нещо като криене — избягвам обикновена целувка за лека нощ. Но, от друга страна, е нещо като разкриване. Като го оставям да ме прегръща през тези дълги, мълчаливи мигове в края на вечерта, се оставям да бъда прегърната.

Което не се е случвало от дълго време.