Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (9)

8.

Междувременно обаче трябваше да предприема пътуването до Индонезия.

Което пак се случи по работа, дадена от списание. Точно когато най-много се самосъжалявах, че съм разорена, самотна и затворена в концентрационен лагер за разведени, една редакторка на женско списание ме попита дали може да плати и да ме прати на остров Бали, за да напиша статия за почивките с уроци по йога. В отговор аз й зададох поредица от въпроси, повечето от типа на: „Граховото зърно зелено ли е?“ и „Откача ли Джеймс Браун?“ Когато отидох в Бали (което, казано накратко, е много хубаво място), учителят, който ръководеше курса по йога, ни попита: „Докато всички сте тук, има ли някой, който иска да посети девето поколение балийски шаман?“ (поредният прекалено очевиден въпрос, че да му отговаряш), и така, една вечер всички отидохме в къщата му.

Шаманът се оказа дребен старец с весел поглед и червеникавокафява кожа с почти беззъба уста, а удивителната му прилика с Йода от „Междузвездни войни“ не е преувеличение. Казваше се Кетут Лиер. Говореше на развален и страшно забавен английски, но когато се запънеше на някоя дума, имаше на разположение преводач.

Нашият учител по йога предварително ни беше казал, че можем да се допитаме до шамана само по един въпрос или проблем и той ще се опита да ни помогне да го решим. Дни наред бях мислила какво да го попитам. Първоначалните ми идеи бяха толкова тромави. Ще накараш ли мъжа ми да ми даде развод? Ще направиш ли така, че отново да привличам сексуално Дейвид? Направо се срамувах от тези мисли: кой отива до другия край на света да се срещне с древен индонезийски шаман само за да го моли да ходатайства в любовните му неволи?

Затова, когато старецът ме попита лично какво наистина искам, аз намерих други, по-правдиви думи:

— Искам да имам трайно познание за Бог — отвърнах. — Понякога усещам и разбирам божественото в този свят, но после го губя, защото ме смущават дребнавите желания и страхове. Искам да съм с Бог през цялото време. Но не желая да ставам отшелник и напълно да изоставя светските удоволствия. Може би искам да се науча как да живея в този свят и как да се радвам на благата му, но едновременно да се посветя на Бог.

Кетут каза, че може да отговори на въпроса ми с картина. Показа ми рисунка, която направил веднъж, докато медитирал. Беше андрогинна човешка фигура, изправена, със сключени за молитва ръце. Имаше четири крака, но нямаше глава. На мястото на главата бяха избуяли цветя и папрат. В сърцето имаше нарисувано малко усмихнато лице.

— За да намериш равновесието, което търсиш — заговори Кетут чрез преводача си, — трябва да се превърнеш в това. Трябва да държиш краката си толкова здраво стъпили на земята, все едно са четири, а не два. По този начин ще останеш в света. Трябва обаче да спреш да гледаш на него през главата си и да го погледнеш през сърцето си. Така ще познаеш Бог.

После попита дали може да ми гледа на ръка. Подадох лявата си ръка и той продължи да ме сглобява като пъзел от три парчета.

— Ти пътуваш по света — започна шаманът.

Това според мен беше съвсем очевидно, като се има предвид, че в момента се намирах в Индонезия, но аз не зачекнах въпроса…

— Имаш повече късмет от всеки друг, който съм срещал. Ще живееш дълго, ще имаш много приятели, много ще научиш. Ще видиш целия свят. Имаш само един проблем в живота. Прекалено много се тревожиш. Винаги си много емоционална, много нервна. Ако те уверя, че никога в живота си няма да имаш причина да се тревожиш за каквото и да е, ще ми повярваш ли?

Кимнах нервно, без да му вярвам.

— Работата ти може би е творческа, артистична и ти плащат добри пари за нея. Винаги ще ти плащат добре за това, което правиш. С парите си щедра, може би прекалено щедра. Има и един проблем. Веднъж в живота ще изгубиш всичките си пари. Мисля, че може би ще стане скоро.

— Мисля, че ще се случи в следващите шест до десет месеца — отвърнах аз, като мислех за развода.

Кетут кимна, сякаш казваше: „Да, горе-долу е така.“

— Но не се тревожи — продължи той. — След като изгубиш всичките си пари, ще си ги върнеш обратно. Веднага ще се оправиш. Ще имаш два брака. Единият къс, другият — дълъг. И ще имаш две деца…

Очаквах да каже „едното късо, другото — дълго“, но изведнъж той млъкна и намръщено се вгледа в ръката ми. После каза:

— Странно… — А това човек никога не иска да чува, нито от този, който му гледа на ръка, нито от зъболекаря си. Кетут ме помоли да застана точно под висящата електрическа крушка, за да погледне по-добре.

— Сгрешил съм — заяви той. — Ще имаш само едно дете. Доста късно, дъщеря. Може би. Ако решиш… но има нещо друго. — Той се намръщи, после вдигна поглед и напълно сигурен, каза: — Скоро ще се върнеш тук, в Бали. Длъжна си. Ще останеш в Бали три или четири месеца. Ще станем приятели. Може би ще живееш тук, с моето семейство. Мога да упражнявам английския с теб. Никога не съм имал с кого да упражнявам английски. Мисля, че ти умееш да си служиш с думите. Творческата работа, която вършиш, е свързана с думи, нали?

— Да! — отвърнах. — Аз съм писателка. Пиша книги!

— Ти си писателка от Ню Йорк — съгласи се той и потвърди: — Затова ще се върнеш на Бали, ще живееш тук и ще ми преподаваш английски. А аз ще те науча на всичко, което знам.

После се изправи и изтупа ръцете си, сякаш казваше: „Уговорихме се.“

— Ако говорите сериозно, господине, и аз го приемам сериозно — уверих го аз.

Той щастливо се усмихна с беззъбата си уста и каза:

— See you later, alligator.^[1]