Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (85)

84.

— Кетут, защо животът е чак толкова смахнат? — попитах своя шаман на следващия ден.

Той отвърна:

— Бхута иа, дева иа.

— Какво значи това?

— Човек е демон, човек е бог. И двете истина.

Тази представа ми беше позната. Тя е типично индийска, на йогите. Идеята е, че човешките същества се раждат, както много пъти беше обяснявала моята гуру, с еднакъв потенциал и за свиване, и за разширяване. Съставките на тъмнината и светлината присъстват по равно у всички нас и затова от отделния човек (от семейството или от обществото) зависи да реши кое ще извади на преден план — добродетелите или злобата. Лудостта на тази планета е в голяма степен резултат от невъзможността на човешкото същество да постигне равновесие със себе си. Следва лудост (и колективна, и лична).

— Е, и какво можем да направим срещу лудостта в света?

— Нищо — засмя се Кетут, но с известна доброжелателност. — Такава е природата на света. Това е съдба. Притеснявай се само за своята лудост — ще ти донесе мир.

— Но как да намерим мира вътре в себе си? — попитах го аз.

— Медитация — отвърна той. — Цел на медитация е само щастие и мир — много лесно. Днес ще те науча нова медитация, направи тебе даже още по-добър човек. Наречена медитация Четиримата братя.

Кетут ми обясни, че според балийските вярвания всеки от нас се придружава още от рождение от четирима невидими братя, които идват на света с нас и ни пазят през целия живот. Още когато детето е в утробата, четиримата му братя са при него — символизират плацентата, околоплодните води, пъпната връв и жълтото мазно вещество, което предпазва кожата на нероденото бебе. Когато бебето се роди, родителите събират колкото се може повече от тези отпадъчни родилни материали, слагат ги в кокосова черупка и ги заравят до входната врата на семейната къща. Според балийците този заровен кокосов орех е гробът на четиримата неродени братя и от този момент мястото се почита като светилище.

Детето още от най-ранна възраст е научено, че с него са четиримата му братя и където и да отиде по света, те винаги ще го търсят. Братята владеят четирите добродетели, от които човек има нужда, за да е здрав и щастлив през живота си: интелигентност, приятелство, сила и (това ми харесва) поезия. Братята могат да бъдат повикани във всяка критична ситуация за спасение и съдействие. Когато умираш, четиримата ти духовни братя взимат душата ти и я отнасят на небето.

Днес Кетут ми каза, че не е учил още никой западняк на медитация Четиримата братя, но мисли, че аз съм готова за нея. Първо ми съобщи имената на четиримата ми невидими спътници — Анго Патих, Марагио Патих, Банус Патих и Банус Патих Рагио. Каза ми да науча имената им наизуст и да моля братята си за помощ, когато имам нужда, през целия си живот. Обясни ми, че няма нужда да се държа официално, когато говоря с тях. Не както се обръщам в молитвите си към Бог. Позволено ми е да говоря с братята си непринудено и с обич, защото „Това е просто твоето семейство!“. Съветва ме да казвам имената им сутрин, когато се мия, и те ще дойдат при мен. Да казвам имената им всеки път преди ядене и така ще включа братята си в удоволствието от храната. Да ги викам преди сън с думите: „Сега заспивам, затова вие трябва да стоите будни и да ме пазите“, и братята ми ще ме закрилят през нощта, ще спират демоните и кошмарите.

— Това е хубаво — казах му аз. — Защото понякога имам проблем с кошмарите.

— Какви кошмари?

Обяснявам на шамана, че сънувам един и същ ужасен кошмар от дете — че до леглото ми стои мъж с нож. Кошмарът е толкова ярък, човекът е толкова истински, че понякога ме кара да крещя от страх. Всеки път след това сърцето ми ще се пръсне (никога не е било забавно и за онези, които са споделяли леглото ми). Този кошмар ме навестява веднъж на няколко седмици, откакто се помня.

Казах това на Кетут и той ми обясни, че с години съм тълкувала погрешно видението. Мъжът с ножа в спалнята ми не е враг; той е просто един от четиримата ми братя. Той е духовният брат, който символизира силата. Не е там, за да ме нападне, а за да ме пази, докато спя. Вероятно се събуждам, защото усещам вълнението на духовния си брат, когато се бори с някой демон, който се опитва да ме нарани. Брат ми не държи нож, а крис — малък, могъщ кинжал. Нямало от какво да се страхувам. Можела съм да заспя отново, като знам, че съм защитена.

— Ти имаш късмет — каза Кетут. — Късмет, че може да го видиш. Понякога виждам братята си при медитация, но много рядко за обикновен човек като теб да види. Мисля, че ти имаш голяма духовна сила. Надявам се някой ден да станеш шаманка.

— Окей — отвърнах аз и се разсмях, — но само ако имам собствено телевизионно предаване.

Той се разсмя с мен, без да схване шегата, разбира се, а защото му харесваше, че хората се шегуват. Тогава Кетут ми обясни, че ако някога говоря със своите четирима братя, трябва да им кажа коя съм, за да ме разпознаят. Трябва да използвам тайния прякор, който имат за мен. Трябва да кажа: „Аз съм Лагох Прано.“

Лагох прано означава „Щастливо тяло“.

Яхнах колелото си към дома под късните следобедни лъчи, тласкайки щастливото си тяло нагоре по хълмовете към своята къща. По пътя през гората от едно дърво точно пред мен тупна голяма мъжка маймуна и ми се озъби. Дори не потрепнах. Казах й: „Разкарай се, Джак — имам четирима братя, които ми пазят гърба“, и просто продължих нататък покрай нея.