Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (82)

81.

Не знам колко е стар моят шаман. Питах го, но той не е сигурен. Струва ми се, че когато бях тук преди две години, преводачът каза осемдесет години. Но онзи ден Марио пита Кетут на колко години е и Кетут отвърна: „Може би шейсет и пет, не съм сигурен.“ Когато го питах в коя година е роден, каза, че не помни да се е раждал. Знам, че е бил възрастен, когато японците окупират Бали през Втората световна война. Значи сега може да е на около осемдесет. Но когато ми разказа, че е изгорил ръката си като млад и аз го питах през коя година се е случило, каза: „Не знам. Може 1920?“ Значи, ако е бил на около двайсет през 1920 година, сега трябва да е на колко? На сто и пет? Следователно можем приблизително да сметнем, че е някъде между шейсет и сто и пет годишен.

Освен това забелязах, че преценката му за това колко е възрастен се променя в различните дни и зависи от това как се чувства. Когато е много уморен, ще въздъхне и ще каже: „Може би осемдесет и пет години днес“, но когато е по-весел, казва: „Мисля, че днес съм на шейсет.“ Вероятно това е не по-лош от всеки друг начин да преценяваш възрастта — колко стар се чувстваш. Какво друго има значение? Все пак през цялото време се опитвам да определя годините му. Един следобед зададох съвсем прост въпрос:

— Кетут, кога е рожденият ти ден?

— Четвъртък — отвърна той.

— Този четвъртък?

— Не, не този четвъртък. Един четвъртък.

Това е добро начало… но няма ли повече информация? Четвъртък от кой месец? В коя година? Не се знае. И бездруго на Бали е по-важно в кой ден от седмицата си роден, отколкото годината. И макар Кетут да не знае колко е възрастен, ми каза, че богът покровител на децата, родени в четвъртък, е Шива Разрушителя и че денят има два водещи животински духа — лъвът и тигърът. Официалното дърво на децата, родени в четвъртък, е индийската смокиня. Официалната птица е паунът. Човекът, роден в четвъртък, винаги заговаря първи, прекъсва другите, може да е малко агресивен, грижи се да е красив („плейбой или плейгърл“ по думите на Кетут), но като цяло има чудесен характер, отлична памет и желание да помага на другите хора.

Когато балийските пациенти идват при Кетут със сериозни здравни, икономически или лични проблеми, той винаги пита в кой ден са родени, за да забърка подходящите молитви и лекове за тях. Защото понякога Кетут казва, че „хората са болни в рождения ден“ и имат нужда от малка астрологична корекция, за да се върнат отново в равновесие. Онзи ден едно местно семейство доведе при Кетут най-малкия си син. Детето беше може би около четиригодишно. Попитах какъв е проблемът и Кетут ми преведе, че семейството се тревожело за „неприятности с това много агресивно момче. Това момче не приема дисциплина. Лошо държи. Не обръща внимание. Всички в къщата уморени от момчето. Също понякога това момче много замаяно.“

Кетут помоли родителите да подържи детето за малко. Те сложиха сина си в скута на Кетут, момчето се облегна върху гърдите на шамана и се отпусна без страх. Кетут нежно го прегърна, сложи дланта си върху челото на момчето и затвори очи. После сложи длан върху корема му и пак затвори очи. През цялото време се усмихваше и говореше нежно на детето. Прегледът бързо приключи. Кетут върна детето на родителите му и скоро след това те си тръгнаха с рецепта и малко светена вода. Кетут ми каза, че е питал родителите за обстоятелствата, при които е било родено детето, и е открил, че е родено под лоша звезда и в събота — ден, който съдържа елементи на потенциално лоши духове като този на гарвана, на совата и на петела (затова детето се съпротивлява) и духа на куклата (затова понякога е замаяно). Но не всичко бе зле. Тъй като момчето е родено в събота, тялото му съдържа духа на дъгата и този на пеперудата и те могат да бъдат усилени. Трябва да се поднесат дарове и тогава детето пак ще си възвърне баланса.

— Защо сложи ръката си върху челото и корема на момчето? — попитах го аз. — Да не проверяваше за треска?

— Проверявах негов мозък — отвърна Кетут. — Да видя има ли зли духове в ума.

— Какви зли духове?

— Лисс — каза той, — аз съм балиец. Аз вярвам от черна магия. Вярвам зли духове излизат от реки и нараняват хората.

— Детето имаше ли зли духове?

— Не. Той само е болен в рождения ден. Семейството му ще направи жертва. Това ще е окей. А ти, Лисс? Ти практикуваш балийска медитация всяка вечер? Държиш ум и сърце чисти?

— Всяка вечер — уверих го аз.

— Ти научи да се усмихваш дори в твой черен дроб?

— Дори в мой черен дроб, Кетут. Голяма усмивка в мой черен дроб.

— Добре. Тази усмивка ще те направи красива жена. Това ще ти даде сила да бъдеш много хубава. Можеш да използваш тази сила — хубава сила! — да вземеш каквото искаш в живота.

— Хубава сила! — повтарям фразата с обич. Като медитираща Барби. — Искам хубава сила!

— Още практикуваш и индийска медитация?

— Всяка сутрин.

— Добре. Не забравяй твоя йога. От полза за теб. Добре за теб да упражняваш двата начина за медитация — индийски и балийски. Двата различни, но добри по равно. Едни и същи. Мисля за религия, повечето е една и съща.

— Не всеки мисли така, Кетут. На някои хора им харесва да спорят за Бог.

— Не е необходимо — отвърна той. — Имам добра идея, ако срещнеш човек от друга религия и той иска да спори за Бог. Моя идея е, ти слушаш всичко, което този човек казва за Бог. Никога не спориш с него за Бог. Най-добре да кажеш: „Съгласен с теб.“ Тогава отиваш вкъщи, молиш каквото искаш. Това е моя идея хора да имат мир за религията.

Забелязала съм, че Кетут държи брадичката си вирната през цялото време, главата му е леко отметната назад, някак чудато и в същото време изискано. Като стар любопитен крал той гледа на целия свят над носа си. Кожата му е сияйна, златистокафява. Почти напълно е оплешивял, но това се компенсира от изключително дългите и рунтави вежди, които сякаш горят от желание да отлетят. Освен липсващите зъби и белега върху изгорената дясна ръка изглежда съвсем здрав. Каза ми, че като млад е бил танцьор в храмовите ритуали и че тогава е бил красив. Вярвам му. Яде само по едно нещо на ден — типично скромно балийско ястие от ориз, смесен или с патешко, или с риба. Обича да пие по една чаша кафе със захар всеки ден, най-вече само за да отпразнува факта, че може да си позволи кафе и захар. И вие също лесно бихте доживели до сто и пет години с неговата диета. Казва, че поддържа тялото си силно, като медитира всяка вечер, преди да заспи, и извлича здравословната енергия от вселената към сърцето си. Казва, че човешкото тяло е направено всичко на всичко от петте елемента на цялото сътворение — вода (апа), огън (теджо), вятър (баю), небе (акаса) и земя (притиви) — и ти само трябва да се концентрираш върху тази истина по време на медитация, за да получиш енергия от всички тези източници и да бъдеш силен. Демонстрирайки понякога много точния си усет към английския език, той ми каза: „Микрокосмосът става макрокосмос. Ти, микрокосмос, ще станеш същата като вселената — макрокосмос.“

Днес беше толкова зает, затрупан от балийски пациенти, които изпълваха целия му двор като товарни сандъци, всичките с бебета или дарове в скута. Имаше селяни и търговци, бащи и баби. Имаше родители с бебета, които не задържаха храна, и старци, преследвани от проклятията на черна магия. Имаше млади мъже, разтърсвани от агресия и похот, и млади жени, търсещи идеалната си половинка, а болни деца се оплакваха от обриви. Всички бяха извън равновесие; всички имаха нужда да възстановят баланса си.

Въпреки това в двора на Кетут винаги цари абсолютно търпение. Понякога се налага хората да чакат по три часа, преди Кетут да успее да се погрижи за тях, но те никога не потропват с крак, не въртят гневно очи. Децата също чакат по удивителен начин — облягат се на красивите си майки и си играят с пръстчетата на ръцете си, за да мине по-бързо времето. След това винаги се изумявам за какво същите тези тихи деца са доведени при Кетут — защото майката и бащата са решили, че детето е „много непослушно“ и има нужда от лек. Това момиченце? Това малко тригодишно момиченце, което седя тихо под палещото слънце цели четири часа, без да хленчи, без закуска или играчка? Тя ли е непослушна? Искаше ми се да кажа: „Хора — ако искате да видите непослушание, ще ви заведа в Америка, да ви покажа някои деца, които ще ви накарат да повярвате в ползата от риталин^[1].“ Но тук просто критерият за добро поведение на децата е различен.

Кетут се отнесе с всички пациенти любезно, прие ги един след друг, наглед равнодушен към отминаващото време, като на всички обръщаше точно вниманието, от което имаха нужда, независимо кой чакаше да бъде прегледан след това. Толкова беше зает, че дори не изяде храната си за обяд, а остана залепен за верандата си, задължен от почитта си към Бог и своите предци да седи тук с часове, докато не даде лек на всички. Вечерта очите му изглеждаха уморени като на полеви хирург от Гражданската война. Последният му пациент за деня беше силно разтревожен балиец на средна възраст, който се оплакваше, че не е спал добре от седмици. Каза, че го преследвал кошмар — потъвал „в две реки едновременно“.

До тази вечер още не бях наясно каква е ролята ми в живота на Кетут Лиер. Всеки ден го питах наистина ли е сигурен, че иска да стоя тук, но той все настоява да идвам и да прекарвам известно време с него. Чувствам се виновна, че му отнемам толкова от деня, но той винаги изглежда разочарован, когато си тръгвам надвечер. Изобщо не го уча на никакъв английски. Каквото е научил вече от английския преди много десетилетия, сега е циментирано в ума му и няма много място за корекции или за нова лексика. Единствено мога да го накарам да каже „Радвам се да те видя“, когато пристигам, вместо „Радвам се да се запознаем“.

Тази вечер, след като си тръгна и последният му пациент, Кетут беше изтощен, изглеждаше състарен от умора. Попитах го дали да не си ида и да го оставя малко насаме със себе си, а той отвърна: „Аз винаги имам време за теб.“ После ме помоли да му разкажа истории за Индия, Америка, Италия, за семейството ми. Тогава осъзнах, че не съм учителката по английски на Кетут Лиер, нито пък съм точно неговата ученичка по теология. За този стар шаман аз съм най-обикновеното и най-простото удоволствие — неговата компания. Някой, с когото може да говори, защото обича да слуша разкази за света, а не е имал много възможности да го види.

През часовете, прекарани заедно на верандата, Кетут ми е задавал въпроси за всичко — от цените на колите в Мексико до причината за СПИН. (Дадох най-доброто от себе си и по двете теми, макар да вярвам, че има експерти, които биха му отговорили много по-смислено.) Кетут никога през живота си не е напускал остров Бали. Всъщност е прекарал много малко време извън верандата си. Веднъж отишъл на поклонение в планината Агунг, най-големия и най-важен за религията вулкан на Бали, но енергията там била толкова мощна, че едва успявал да медитира от страх да не го погълне свещеният огън. Ходи в храмовете за големите важни церемонии и съседите го канят в домовете си, за да изпълнява ритуали за сватба или пълнолетие, но през повечето време може да бъде намерен тук, кръстосал крака върху своята бамбукова рогозка, заобиколен от палмовите медицински енциклопедии на прадядо си, да се грижи за хората, да укротява демони и от време на време да си угажда с чаша кафе със захар.

— Имах сън от теб снощи — каза ми днес той. — Имах сън ти караш твое колело нанякъде.

Понеже замълча, предложих му поправка в граматиката.

— Да не искаш да кажеш, че си ме сънувал да карам колелото си навсякъде?

— Да! Сънувам снощи ти караш твое колело нанякъде и навсякъде. Ти си толкова щастлива в моя сън! По целия свят караш твое колело. И аз следвам теб!

Може би иска да ме следва…

— Може някой ден да ми дойдеш на гости в Америка, Кетут — казах аз.

— Не мога, Лисс. — Поклати глава той, щастлив и примирен със съдбата си. — Нямам достатъчно зъби да пътувам на самолет.