Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (79)

78.

Това е историята на Кетут Лиер така, както той я разказва:

„Вече девет поколения в моето семейство има шаман. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, всичките са шаман. Всички искат да съм шаман, защото виждат, че имам светлина. Те виждат, че аз имам красиво и имам интелигентно. Но аз не искам да съм шаман. Твърде много учене! Много информация! Пък и не вярвам в шаман. Аз искам да съм художник! Искам да съм творец! Имам добър талант за това.“

„Когато бях още млад мъж, срещам американец, много богат, може би дори човек от Ню Йорк като теб. Той харесва мои картини. Иска да купи голяма картина от мен, може би един метър голяма, много пари. Достатъчно пари да си богат. И аз започвам да рисувам тази картина за него. Всеки ден аз рисуване, рисуване, рисуване. Дори през нощта рисуване. Тогава, много отдавна, няма електрическа крушка като днес, затова имам лампа. Газена лампа, разбираш? С помпа, трябва да помпаш, за да дойде газ. И аз винаги правя рисуване с газена лампа всяка нощ.“

„Една нощ газена лампа е тъмна и аз помпам, помпам и тя експлодира! Пали моето рамо! Отивам в болница за един месец с изгоряло рамо, то прави инфекция. Инфекция отива чак до сърцето ми. Доктор казва аз трябва да ида в Сингапур да ми отрежат ръката, за ампутация. Това не ми е по вкуса. Но доктор казва трябва да отида в Сингапур, на операция да ми отрежат ръката. Казвам на доктора — първо отивам вкъщи, в моето село.“

„Тази нощ в селото получавам сън. Татко, дядо, прадядо — всички идват в съня ми заедно у нас и ми казват как да излекувам мое изгоряло рамо. Казват да направя сок от шафран и сандалово дърво. Да сложа този сок на изгорено. После да направя пудра от шафран и сандалово дърво. Да натъркам пудрата на изгорено. Казват ми трябва да направя това, тогава няма да изгубя ръката си. Толкова истински този сън, сякаш те вкъщи с мен, всичките заедно.“

„Събуждам се. Не знам какво да правя, защото понякога сънищата просто се шегуват, разбираш ли? Но отивам вкъщи и слагам този сок от шафран и сандалово дърво на рамото си. Моя ръка много инфектирана, много боли, станала голяма, подута. Но след сок и пудра станала много хладна. Стана много студена. Почна да чувства по-добре. За десет дни моята ръка е добре. Всичко оздравя.“

„Затова започвам да вярвам. Сега пак имам сън с моя баща, дядо и прадядо. Сега ми казват трябва да бъда шаман. Моята душа трябва да я дам на Бог. Да направя това, трябва да постя шест дни, разбираш? Няма храна, няма вода. Няма пие. Няма закуска. Не лесно. Аз толкова жаден от пости, отивам при оризови полета на сутринта преди слънце. Седя в оризово поле с отворена уста и взимам вода от въздух. Как го казвате, водата във въздуха в оризово поле сутрин? Роса? Да. Роса. Само тази роса ям за шест дни. Никаква друга храна, само тази роса. На ден номер пет губя съзнание. Навсякъде виждам само жълт цвят. Не, не жълт цвят — ЗЛАТЕН. Виждам златен цвят навсякъде, дори вътре в мен. Много щастлив. Сега разбирам. Този златен цвят е Бог, също вътре в мен. Същото нещо, което е Бог, е същото нещо вътре в мен.“

„Затова сега аз трябва да съм шаман. Сега трябва да уча медицински книги от прадядо. Тези книги не написани на хартия, написани на палмови листа. Казват се лонтар. Това е балийската медицинска енциклопедия. Трябва да науча всички различни растения на Бали. Не лесно. Едно по едно научавам всичко. Научавам да се грижа за хора с много проблеми. Едно е, когато някой е болен физически. Помагам на тази физическа болест с билки. Друго е, когато семейството е болно, когато семейството винаги се кара. Помагам на това с хармония, със специална магическа рисунка, също с говорене за помощ. Слагат магическа рисунка в къщата, вече не се карат. Понякога хора болни от любов, не намират който им подхожда. За балийци и западни също, винаги много проблеми с любов, трудно да намерят който им подхожда. Поправям любовен проблем с мантра и с магическа рисунка, водя любовта при теб. Също научавам черна магия, да помагам на хората, ако имат лоша черна магия. Моя магическа картина сложиш в къщата си, носи ти добра енергия.“

„Още харесвам да съм художник, обичам рисуване, когато имам време, продавам на галерия. Моя картина винаги същата картина — когато Бали беше рай, може би преди хиляда години. Картина на джунглата, животни, жени с… каква е думата? Гърди. Жени с гърди. Трудно е за мен да намеря време да правя рисуване, защото шаман, но аз трябва да съм шаман. Това е моята професия. Това е моето хоби. Трябва да помагам на хората или Бог ще ми се сърди. Трябва да израждам бебе понякога, правя церемония за умрели хора или церемония за изпилване на зъби или сватби. Понякога се събуждам три сутринта, правя рисуване на електрическа крушка — единствено време, когато мога да правя рисуване за мен. Харесвам да съм сам това време на деня, добро за правене на картина.“

„Аз правя истинска магия, не шега. Винаги казвам истина, дори ако лоши новини. Трябва да съм добър характер винаги в живота ми, иначе ще съм в ада. Говоря балийски, индонезийски, малко японски, малко английски, малко холандски. По време на война^[1] много японци тук. Не толкова зле за мен — гледам на ръка на японци, ставаме дружелюбни. Преди война много холандски тук. Сега много западни тук, всички говорят английски. Мой холандски… как казвате? Коя дума ме учи вчера? Овехтял? Да, овехтял. Мой холандски овехтял. Ха!“

„Аз съм в четвърта каста на Бали, в много низша каста, като селянин. Но виждам много хора в първа каста не толкова интелигентни като мен. Казвам се Кетут Лиер. Лиер е име, което мой дядо ми даде, когато бях малко момче. Значи «ярка светлина». Това съм аз.“