Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (77)

76.

Бали е малък хиндуистки остров, разположен по средата на дългия три хиляди и двеста километра Индонезийски архипелаг, който представлява най-многобройната мюсюлманска нация на земята. Затова Бали е странно и чудно нещо; дори не трябва да съществува, но все пак го има. Хиндуизмът на острова е внесен от Индия през Ява. Индийските търговци пренесли религията на изток през четвърти век. Яванските крале основали мощна хиндуистка династия, от която днес не е останало почти нищо, освен внушителните руини на храма при Боробудур. През шестнайсети век районът бил връхлетян от жестоко ислямско въстание, затова почитащите Шива кралски особи хиндуисти избягали от Ява и отплавали вкупом за Бали в период, станал известен като изселването Маджапахит. Високопоставените яванци от висша каста довели на Бали само своите семейства, занаятчии и свещениците си — затова хората не преувеличават много, като казват, че всеки на Бали е потомък или на крал, или на свещеник, или на художник и по тази причина балийците се отличават с гордост и блясък.

Яванските колонизатори донесли на Бали своята хиндуистка кастова система, макар кастовото разделение тук никога да не е било така безмилостно налагано, както някога в Индия. Въпреки това балийците спазват сложна обществена йерархия (само брахманите имат пет подразделения) и аз с по-голям успех бих разчела човешкия геном, отколкото да се опитвам да разбера заплетената, взаимосвързана кланова система, която още процъфтява тук. (В многобройните си прекрасни есета върху балийската култура писателят Фред Б. Айземан се впуска много по-надълбоко в подробности за острова, обяснявайки тези нюанси, и аз черпя голяма част от общата си информация от неговите изследвания — не само тук, но и в цялата книга.) За нашата цел достатъчно е да кажа, че всеки на Бали е от някакъв клан, всеки знае към кой клан принадлежи той и към кой клан принадлежат останалите. Ако те изритат от твоя клан за някакво сериозно неподчинение, може спокойно да скочиш в някой вулкан, защото, честно казано, все едно си мъртъв.

Балийската култура е една от най-подредените системи на социална и религиозна организация в света, величествен кошер от задачи, роли и ритуали. Балийците са оплетени, изцяло овързани в сложна мрежа от обичаи. Тази мрежа е създадена от комбинация на няколко фактора, но, общо взето, може да кажем, че Бали е резултат от онова, което се случва, когато традиционният хиндуизъм се наложи върху голямо, отглеждащо ориз земеделско общество, което по необходимост действа в сложно колективно сътрудничество. Оризовите тераси изискват невероятно количество общ труд, поддръжка и организация, за да се развиват добре, затова всяко балийско село си има банджар — обединена организация от жители, които чрез консенсус ръководят политическите, икономическите, религиозните и земеделските решения на селото. На остров Бали колективното е далеч по-важно от индивидуалното, иначе никой няма да има какво да яде.

Религиозните ритуали са от първостепенна важност тук, на Бали (не забравяйте, че това е остров със седем непредсказуеми вулкана на него — и вие щяхте да се молите). Изчислено е, че типичната балийска жена прекарва една трета от времето си в будно състояние, за да се приготвя за ритуал, да участва в ритуал или да чисти след ритуал. Животът тук е постоянен цикъл от дарове и ритуали. Трябва да ги изпълняваш всичките в правилната последователност и с правилното значение, иначе цялата вселена ще се срути, изгубила равновесие. Маргарет Мийд^[1] пише за „невероятната заетост“ на балийците и е вярно — в едно местно домакинство рядко се случва да има момент на бездействие. Тук има церемонии, които трябва да се изпълняват по пет пъти на ден, и други, които се изпълняват веднъж дневно, веднъж седмично, веднъж в месеца, веднъж в годината, веднъж на всеки десет години, веднъж на всеки сто години, веднъж на хиляда години. Всички тези дати и ритуали систематично се поддържат от свещениците и жреците, които се консултират с византийска система от три различни календара.

За всяко човешко същество на Бали има три обреда по преминаване в ново състояние и всеки се отбелязва със строго последователна церемония. Сложните церемонии за духовно помирение се провеждат през целия живот, с цел да предпазят душата от сто и осемте недостатъка (108 — ето пак същото число!), които включват такива пороци като жестокост, кражба, мързел и лъжа. Всяко балийско дете преминава през много важна церемония на пубертета, в която кучешките зъби или „резците“ се изпиляват по естетически съображения, докато станат плоски. Възможно най-лошите качества на Бали са да си груб и да напомняш животно, а кучешките зъби се смятат за символ на нашата по-свирепа природа и затова трябва да се изравнят. Да си жесток е опасно в такава здраво споена култура. Цялата мрежа за сътрудничество на селото може да бъде разкъсана от убийствените намерения на един човек. Следователно най-доброто, което можеш да бъдеш на Бали, е алус, което означава „изтънчен“ или дори „разкрасен“. Красотата е нещо добро на Бали — и за мъжете, и за жените. Красотата се почита. Тя е безопасност. Учат децата да приемат всички изпитания и тревоги със „сияещо лице“, с широка усмивка.

Цялата идея за Бали е матрица, огромна и невидима мрежа от духове, указания, насоки и обичаи. Всеки балиец знае точно към какво принадлежи, има ориентир на тази обширна, неосезаема карта. Само погледнете четирите имена на почти всеки балийски жител — Първи, Втори, Трети, Четвърти, — напомнящи на всеки кога е роден в семейството и къде му е мястото. Едва ли ще имате по-ясна система за обществена ориентация, ако наречете децата си Изток, Запад, Север и Юг. Марио, моят нов италиано-индонезийски приятел, ми обяснява, че е най-щастлив, когато може да се придържа — умствено и духовно — към пресечната точка между вертикалната и хоризонталната линия, в състояние на съвършено равновесие. За тази цел той трябва да знае точно къде се намира във всеки един момент — и спрямо отношенията си с божественото, и спрямо семейството си тук, на земята. Ако изгуби този баланс, губи силата си.

Затова няма да е абсурдна хипотеза, ако кажа, че балийците са майстори на баланса, хора, за които поддържането на идеално равновесие е изкуство, наука и религия. Лично аз, тъй като търся равновесието, се надявам да науча много от балийците за това как да застана стабилно в този хаотичен свят. Но колкото повече чета за тази култура и виждам от нея, толкова повече осъзнавам до каква степен съм се отдалечила от равновесната мрежа, поне от гледна точка на балийците. Навикът ми да се скитам по света, без да обръщам внимание на физическата си ориентация, плюс решението да изляза от ограденото пространство на брака и семейството, ме превръщат — според разбиранията на Бали — в нещо като призрак. На мен ми харесва да живея така, но по мнението на всеки уважаващ себе си балиец това е кошмарно съществуване. Ако не знаеш къде се намираш или към кой клан принадлежиш, тогава как е възможно изобщо да намериш баланс?

Като се има предвид всичко това, нямам представа каква част от мирогледа на балийците ще мога да вградя в собствения си мироглед, защото, изглежда, в момента приемам по-модерното и западно тълкуване на думата равновесие. (В момента тълкувам значението като „равно висящ“, т.е. еднаквата вероятност да паднеш, в която и да е посока, по което и да е време, в зависимост от… нали се сещате… как вървят нещата.) Балийците не чакат да видят „как вървят нещата“. Това би било ужасно. Те организират как да вървят нещата, за да предпазят света от разпадане.

Ако вървиш по някой път на остров Бали и срещнеш непознат, първият въпрос, който ще ти зададе, е: „Къде отиваш?“ Вторият въпрос е: „Откъде идваш?“ За един човек от Запада това може да прозвучи като доста агресивен разпит от абсолютен непознат, но хората просто се опитват да се ориентират спрямо теб, да те поместят в мрежата заради сигурността и удобството. Ако отвърнеш, че не знаеш къде отиваш или че просто се луташ без цел, може да предизвикаш известно безпокойство у своя нов балийски приятел. Много по-добре е да избереш конкретна посока — каквато и да е — просто за да може околните да се чувстват по-добре.

Третият въпрос, който един балиец почти със сигурност ще ти зададе, е: „Женен ли си?“ Това също е въпрос за положение и ориентация. Те трябва да знаят, за да са сигурни, че всичко в живота ти е наред. Наистина искат да кажеш, че си женен. Такова облекчение е да го чуят. Ако живееш сам, по-добре да не го съобщаваш директно. И горещо препоръчвам изобщо да не споменавате развода си, ако сте в подобно положение. Защото силно ще разтревожите балийците. Единственото, което вашата самота им доказва, е опасното ви отклонение от мрежата. Ако си жена, пътуваш сама из острова и някой те попита: „Омъжена ли си?“, най-добрият възможен отговор е: „Още не“. Любезен начин да кажеш: „Не“, но да изразиш с оптимизъм намерението си да се погрижиш възможно най-скоро за това.

Дори да си осемдесетгодишна или лесбийка, или ревностна феминистка, или монахиня, или осемдесетгодишна ревностна феминистка лесбийка монахиня, която никога не е била омъжена и няма никакво намерение да се омъжи, най-любезният възможен отговор все пак е: „Още не“.