Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (74)

73.

Никога не съм имала по-несериозен план, отколкото при пристигането си на остров Бали. В цялата ми история на лекомислени пътувания на това място кацам възможно най-лекомислено. Не знам къде ще живея, не знам какво ще правя, не знам какъв е разменният курс, не знам как да взема такси на летището, нито дори къде да поискам да ме заведе това такси. Никой не очаква да пристигна. Нямам приятели в Индонезия, нямам дори приятели на приятели. Това е проблемът да пътуваш с остарял пътеводител, без да си го чел: не бях разбрала, че всъщност не ми е разрешено да остана в Индонезия четири месеца, дори да исках. Става ясно чак когато влизам в страната. Оказва се, че ми е позволена само едномесечна туристическа виза. Не ми е хрумвало, че индонезийското правителство може да изпитва друго, освен удоволствие да ме приюти в страната си толкова дълго, колкото благоволя да остана.

Докато симпатичният служител в имигрантския отдел ми слага печат в паспорта с разрешение да остана на Бали само и точно трийсет дни, аз го питам по най-дружелюбен начин дали не мога да се задържа тук по-дълго.

— Не — отвръща той по своя най-дружелюбен начин. Хората от Бали са прочути със своята дружелюбност.

— Вижте, трябва да остана тук три или четири месеца — обяснявам му.

Не споменавам, че това е предсказание — че оставането ми тук за три-четири месеца е било предсказано преди две години от възрастен и най-вероятно побъркан балийски шаман по време на десетминутно гледане на ръка. Не знам точно как да обясня това.

Всъщност какво ми каза онзи шаман, че сега мисля за него? Наистина ли заяви, че ще се върна на Бали и ще живея три-четири месеца с него? Наистина ли спомена „да живея с“ него? Или просто искаше да се отбия някой път отново, ако минавам наблизо, и да му дам още една десетачка, за да ми гледа пак на ръка? Какво каза — че ще се върна или че трябва да се върна? Наистина ли ме изпрати със „See you later, alligator“? Или беше „In a while, crocodile“?

Не съм установявала никаква връзка с шамана след онази вечер. И бездруго не знаех как да се свържа с него. Какъв беше адресът му? „Шаман, На верандата му, Бали, Индонезия“? Не знам дали е жив, или е починал. Помня, че преди две години, когато се срещнахме, изглеждаше извънредно стар, всичко може да му се е случило оттогава. Единственото сигурно нещо, което имам, е името му — Кетут Лиер — и си спомням, че живее в село съвсем близо до град Убуд. Но не помня как се казва селото.

Може би трябваше да обмисля това по-добре.