Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (67)

66.

Предметът на уединението и неговата цел е състоянието турия — неуловимото четвърто ниво на човешкото съзнание. В рамките на обикновения човешки опит, казват йогите, повечето от нас винаги се движат между три различни нива на съзнание — будно състояние, сънуване и дълбок сън без сънуване. Но има и четвърто ниво. То е свидетелят на всички други състояния, цялостното осъзнаване, което свързва другите три състояния заедно. То е чистото съзнание, цялостното осъзнаване, което може например да ти докладва за сънищата на сутринта, когато се събудиш. Теб те е нямало, ти си спял, но някой е бдял над сънищата ти през това време — кой е бил този свидетел? И кой е този, който винаги стои извън дейността на ума и наблюдава мислите му? Това е просто Бог, казват йогите. И ако успееш да се придвижиш до състоянието „свидетел на съзнанието“, тогава ще си с Бог през цялото време. Постоянното съзнание и усещане за присъствието на Бог в теб може да стане само на четвъртото ниво от човешкото съзнание, наречено турия.

Ето как можеш да разбереш дали си достигнал турия — ако си в състояние на постоянно блаженство. Човек, който живее в турия, не може да бъде засегнат от променливите настроения на ума, не се страхува от времето и не страда за нещо изгубено. „Чист, ясен, свободен, спокоен, неподвижен, себеотрицателен, безкраен, неразрушим, непоколебим, вечен, нероден, независим, той пребивава в собственото си величие“, пише в Упанишадите, древните йогистки свещени текстове, за всеки, който е достигнал състоянието турия. Що се отнася до останалите, повечето от нас също са го постигали, макар и само за кратко. Повечето от нас, дори за две минути от живота си, са изживявали в даден момент необяснимо, случайно чувство на пълно блаженство, без връзка с онова, което се случва във външния свят. В един момент си най-обикновен човек и влачиш земния си живот, но внезапно — какво е това? — нищо не се е променило, а ти си трогнат и изпълнен с милост, погълнат си от чудо, преливаш от блаженство. Всичко — без всякаква видима причина — е съвършено.

Разбира се, за много от нас това състояние преминава толкова бързо, колкото е дошло. Сякаш са ти показали вътрешното ти съвършенство, за да те подразнят, а после много бързо тупваш долу в „реалността“ и се строполяваш обратно върху старите си тревоги и желания. През вековете хората са се опитвали да задържат състоянието на блажено съвършенство чрез всякакви видове външни средства — наркотици, секс, власт, адреналин, трупане на красиви неща — но не успяват. Търсим щастие навсякъде, но сме като прословутия просяк на Толстой, който прекарал живота си върху гърне със злато и се молел за дребни пари на всеки минувач, без да подозира, че богатството му е точно под него през цялото време. Твоето съкровище — твоето съвършенство — вече е вътре в теб. Но за да си го поискаш, трябва да напуснеш забързаната суматоха на ума и да изоставиш желанията на егото, за да навлезеш в тишината на сърцето. Кундалини шакти — висшата енергия на божественото — ще те заведе там.

Ето затова са дошли всички тук.

Когато първоначално написах това изречение, имах предвид: „Ето защо тези стотина отшелници са дошли от целия свят в този ашрам в Индия.“ Но всъщност йогите светци и философи биха се съгласили с по-широкото тълкуване на моето изявление: „Ето затова са дошли всички тук.“ Според мистицизма търсенето на божествено блаженство е цялото предназначение на човешкия живот. Затова всички избираме да се родим и затова всички страдания и мъки на земята си струват — само заради възможността да изпитаме безкрайната любов. И щом веднъж си намерил тази божественост вътре в себе си, можеш ли да я задържиш? Защото ако можеш… блаженствай.

Прекарвам цялото време на уединение в дъното на храма, като наглеждам участниците, докато медитират в сумрак и пълна тишина. Моя работа е да се грижа за удобството им и много да внимавам дали някой не се нуждае от нещо или има проблем. Всички са дали обет за мълчание, докато трае уединението, и с всеки изминал ден чувствам как се спускат все по-надълбоко в това мълчание, докато целият ашрам не се пропие от тишината им. От уважение към отшелниците през деня вече всички ходим на пръсти, дори се храним мълчаливо. Всички следи от бърборене отшумяха. Дори аз съм притихнала. Сега навсякъде цари среднощна тишина. Стихналото безвремие, което обикновено се усеща към три часа сутринта, когато си съвсем сам, продължава и в ярката светлина на деня и се пази от целия ашрам.

Докато тези сто души медитират, нямам представа какво мислят или усещат, но знам какво искат да преживеят, затова се намирам в състояние на постоянна молитва към Бог от тяхно име и правя странни пазарлъци за тях, като: Моля те, дай на тези чудесни хора всяка благословия, която поначало си заделил за мен. Нямам за цел да медитирам по същото време, по което медитират отшелниците; длъжна съм да ги наглеждам, а не да се безпокоя за собственото си духовно пътуване. Но всеки ден се оказвам издигната върху вълните на техния общ духовен стремеж, както някои птици се носят с топлите въздушни потоци над земята и се издигат много по-високо във въздуха, отколкото изобщо някога ще отлетят със силата на собствените си криле. Затова може би не е чудно, че това се случва. Един четвъртък следобед в дъното на храма, отдадена на задълженията си като Домакиня на ключовете, както си нося табелката с името и така нататък — изведнъж се пренасям през портала на вселената и се озовавам в дланта на Бог.