Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eat, Pray, Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 78гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
forri(2010 г.)

Издание:

Елизабет Гилбърт. Яж, моли се и обичай

Превод: Мария Михайлова

Редактор: Надежда Розова

Художник на корицата: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

Печат ИНВЕСТПРЕС АД

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2008

ISBN: 978-954-733-557-8

История

  1. —Добавяне

62.

На връщане към ашрама, след като изпратих Ричард на летището, решавам, че съм говорила твърде много. Честно казано, говоря много през целия си живот, но откакто съм в ашрама, прекалих. Остават ми още два месеца тук и не искам да пропилея най-голямата възможност за духовно израстване в живота си в бъбрене и социални контакти през цялото време. Беше поразително, че дори тук, дори в свещената среда на духовно уединение в другия край на света, успях да създам около себе си жужене като на светско парти. Разговарях постоянно не само с Ричард — макар че с него най-много бърборехме, винаги се закачах с някой. Дори се оказа — в ашрам, имайте предвид!, — че си уговарям срещи с познати и трябва да кажа: „Съжалявам, днес не мога да дойда на обяд при теб, защото обещах на Сакши да се храня с нея… Искаш ли да се уговорим за другия вторник?“

Това е историята на живота ми. Такава съм аз.

Но напоследък мисля, че това може би е пречка за духовното. Мълчанието и усамотението са универсално признати духовни практики и за това си има основателни причини. Да научиш на дисциплина речта си е начин да предпазиш енергиите си от разпиляване през пробива на устата. Така те няма да те изтощят и да напълнят света с думи, думи, думи вместо със спокойствие, мир и блаженство. Свамиджи, учителят на моята гуру, педантично е проповядвал мълчание в ашрама и строго е налагал спазването му като религиозна практика. Наричал тишината единствената истинска религия. Нелепо е колко много говорих в ашрама — единственото място в света, на което мълчанието трябва и може да царува.

Затова вече няма да бъда светското момиче на ашрама, така реших. Без повече суетене, сладки приказки и шеги. Без насочени прожектори и доминиране в разговорите. Без словесни еквилибристики на дребно, за да ме харесат. Време е за промяна. След като Ричард си тръгна, ще превърна остатъка от престоя си в напълно мълчаливо преживяване. Това ще е трудно, но не невъзможно, защото мълчанието е уважавано от всички в ашрама. Цялата общност ще го подкрепи, защото ще признае решението ми за възпитателен акт на отдаване. В книжарницата дори продават малки значки с надпис: „Пазя мълчание.“

Ще си купя четири такива.

На път обратно към ашрама наистина започнах да си фантазирам колко мълчалива ще стана вече. Ще бъда толкова тиха, че да се прочуя с това. Представям си как ще ме знаят като Мълчаливото момиче. Просто ще се придържам към разписанието в ашрама, ще се храня усамотено, ще медитирам безкрайно дълго всеки ден и ще търкам подовете, без да кажа и гък. Единственото ми общуване с другите ще е да им се усмихвам блажено от самостойния си свят на спокойствие и благочестие. Хората ще говорят за мен. Ще питат: „Кое е Мълчаливото момиче в дъното на храма, което винаги търка подовете, паднало на колене? Тя никога не говори. Толкова е загадъчна. Представа си нямам как звучи гласът й. Изобщо не я чуваш как се приближава зад теб по алеята в градината, когато се разхожда… движи се тихо като ветрец. Сигурно е в постоянно съзерцателно общуване с Бог. Тя е най-мълчаливото момиче, което съм виждал.