Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (58)

57.

Търсенето на Бог е преобръщане на нормалния и обикновен светски порядък. В търсенето на Бог обръщаш гръб на онова, което те привлича, и плуваш към трудностите. Изоставяш своите уютни, обичайни привички с надеждата (с чистата надежда!), че ще ти бъде предложено нещо по-велико в замяна на онова, което си дал. Всяка религия в света експлоатира едни и същи общи разбирания за това какво означава добър последовател — ставай рано и се моли на своя Бог, развивай своите добродетели, бъди добър съсед, уважавай себе си и другите, подчини страстите си. Всички сме съгласни, че ще е по-лесно да се успиваме, и много от нас го правят, но от хилядолетия има други, които предпочитат да станат преди изгрев, измиват очите си и отиват да се молят. А после ожесточено се опитват да се придържат към своите религиозни убеждения в лудостта на поредния ден.

Вярващите на този свят изпълняват своите ритуали без гаранция, че някога от това ще излезе нещо добро. Разбира се, има много свещени текстове и много проповедници, които дават всякакви обещания за резултата от добрите ти дела (или пък заплашват какви наказания те чакат, ако прегрешиш), но дори да приемаш всичко това, пак е проява на вяра, защото на никой от нас не е показана заключителната игра. Предаността е усърдие без застраховка. Вярата е начин да кажеш: „Да, предварително приемам условията на вселената и се присъединявам към онова, което сега не съм в състояние да разбера.“ Има причина да се позоваваме на „скоковете във вярата“ — защото решението да се съгласим с която и да е представа за божественото е мощен скок от рационалното към непознаваемото, без значение колко усърдно учени от всякакви религии ще ви затрупват с купища книги и ще се опитват да ви накарат да седнете, за да ви доказват чрез текстове, че вярата им наистина е рационална. Не е. Ако вярата беше рационална, по дефиниция нямаше да бъде вяра. Вярата е убеждение в онова, което не можеш да видиш, да докажеш или да докоснеш. Вяра е да вървиш с лице напред и с пълна скорост към тъмнината. Ако наистина знаехме всички отговори предварително — например за смисъла на живота, за природата на Бог, за съдбата на душите ни, — нашето убеждение нямаше да е скок на вярата и нямаше да е смел човешки акт; щеше да е само… благоразумна застрахователна полица.

Не ме интересува застрахователната промишленост. Уморих се да бъда скептик, дразни ме душевното благоразумие, отегчавам се и прегарям от емпирични спорове. Не искам да ги чувам вече. Пет пари не давам за факти, доказателства и уверения. Искам само Бог. Искам Бог вътре в себе си. Искам Бог да играе в кръвообращението ми, както слънчевата светлина се весели в потока.