Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (56)

55.

Точно тогава реших, че трябва да остана тук, в ашрама. Първоначалният ми план изобщо не беше такъв. Възнамерявах да остана тук шест седмици, да натрупам малко трансцендентален опит, после да продължа пътуването си из цяла Индия… хм… в търсене на Бог. Имах карти, пътеводители, туристически обувки и всичко! Бях решила да посетя определени храмове, джамии и светци. Все пак това е Индия! Тук има толкова много неща, които човек да види и да преживее. Много километри трябва да измина, да разглеждам храмове, да яздя слонове и камили. Ще е ужасно, ако не видя Ганга, великата пустиня на Раджастан, шантавите мумбайски кина, Хималаите, старите чаени плантации, рикшите в Калкута, които се състезават една с друга като сцената с колесниците в „Бен Хур“^[1]. Дори смятах през март да се срещна с Далай Лама на север в Дхармшала. Надявах се той да ме научи за Бог.

Но да остана на едно място, да се обездвижа в малък ашрам край селце насред пустошта — не, това не влизаше в моя план.

От друга страна, дзен-учителите винаги казват, че не можеш да видиш отражението си в течаща вода, само в спокойна. Нещо ми подсказваше, че ще проявя духовна небрежност, ако избягам сега от това малко, уединено място, където се случват толкова много неща и всяка минута от деня е организирана да улеснява самоопознаването и религиозните упражнения. Наистина ли имам нужда точно сега да сменям куп влакове, да хвана чревни паразити и да се навъртам около туристи с раници? Не мога ли да го направя по-късно? Не мога ли да се срещна с Далай Лама някой друг път? Той няма ли винаги да е там? (И ако умре, да ме прости Господ, няма ли просто да сложат друг на мястото му?) Паспортът ми не изглежда ли вече като татуирана акробатка от цирка? Дали още пътешествия наистина ще ме приближат до разбулване на божественото?

Не знаех какво да правя. Прекарах цял ден в колебания относно решението си. Както винаги, Ричард от Тексас имаше последната дума.

— Отложи всичко, Бакалничке — каза той. — Забрави за забележителностите — целият живот е пред теб, можеш пак да ги видиш. Сега си на духовно пътуване, мила. Не се отказвай, ще реализираш възможностите си само до средата. Тук имаш лична покана от Бог, наистина ли ще я отхвърлиш?

— Ами всичките красоти на Индия? — попитах аз. — Не е ли жалко да пропътувам половината свят само за да стоя през цялото време в малкия ашрам?

— Бакалничке, скъпа, послушай приятеля си Ричард. Ще си седиш на белоснежното дупе в пещерата за медитация всеки ден през следващите три месеца и аз ти обещавам, че ще почнеш да виждаш разни работи, които са толкова красиви, че ще ти идва да хвърляш камъни по Тадж Махал.