Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (53)

52.

Всъщност медитацията не е най-голямото препятствие през престоя ми в ашрама. Тя е трудна, разбира се, но не е убийствена. За мен тук има още по-трудно нещо. Най-непоносимо е онова, което правим всяка сутрин след медитация преди закуска (Боже мой, толкова са дълги тези сутрини) — пеене, наречено Гуругита^[1]. Ричард я нарича „Гитата“. Имам толкова неприятности с Гитата. Изобщо не я харесвам, никога не съм я харесвала, още от първия път, в който чух да я пеят в северната част на щата Ню Йорк. Обичам всички останали песни и химни на йога, но Гуругита ми се струва дълга, еднообразна, високопарна и непоносима. Това е лично мое мнение, разбира се. Други хора твърдят, че я обичат, макар да не проумявам защо.

Гуругита има 182 стиха — направо да си изплачеш очите (и понякога го правя), и всеки стих е на неразбираемия санскрит. Заедно с встъпителната част и заключителния хор изпълнението на целия ритуал отнема около час и половина. Напомням ви, че това е преди закуска и след един час медитация и двайсетминутно пеене на утринния химн. Гуругита е основната причина тук да ставаме в три часа сутринта.

Не ми харесва мелодията, не харесвам и текста. Щом кажа на някой в ашрама за това, той отвръща: „О, но тя е свещена!“ Да, и Книга на Йов е такава, но не я пея на глас всяка сутрин преди закуска.

Гуругита наистина има впечатляващ религиозен произход. Тя е откъс от свещен древен йогистки текст, наречен Сканда Пурана, по-голямата част от който е изгубен и много малко от него е преведен от санскрит. Като повечето свещени текстове на йога той е написан под формата на разговор, почти като Сократов диалог. Разговорът е между богинята Парвати и всемогъщия, всеобхватен бог Шива. Парвати и Шива са небесното олицетворение на творческите способности (женското начало) и съзнанието (мъжкото начало). Тя е размножителната енергия на вселената; той е безформената мъдрост. Каквото си представи Шива, Парвати му вдъхва живот. Той го пожелава, тя го материализира. Техният танц, единството им (тяхната йога) е едновременно причината за вселената и нейното проявление.

В Гуругита богинята пита бога за тайните на земната удовлетвореност и той й ги разкрива. Досаден ми е този химн. Надявах се с времето, прекарано в ашрама, чувствата ми към Гуругита да се променят. Смятах, че животът в индийска среда ще ме накара да я заобичам. Но стана точно обратното. През няколкото седмици, в които съм тук, чувствата ми към Гуругита прераснаха от обикновена неприязън в пълен ужас. Започнах да я пропускам и сутрин да правя други неща, които според мен са много по-подходящи за духовното ми израстване — например пиша в дневника си, взимам си душ или се обаждам на сестра си в Пенсилвания да питам как са децата й.

Ричард от Тексас винаги ме хваща, когато бягам.

— Забелязах, че те нямаше на Гитата тази сутрин — казва той.

А аз отвръщам:

— Общувам с Бог по други начини.

И той пита:

— Като се успиваш?

Но когато отида на пеенето, то само ме възбужда. Искам да кажа, психически. Все едно не пея, а ме влачат след песента. Потя се. Много е странно, защото аз по-скоро спадам към хронично студените хора, а в тази част на Индия е хладно през януари преди изгрев. Всички останали пеят, увити във вълнени одеяла и с шапки, за да им е топло, а аз свалям катове дрехи от себе си, докато се влачи химнът и се пеня като отруден селски кон. Излизам от храма след края на Гуругита, а потта се издига от кожата ми на студения утринен въздух като мъгла — като ужасна, зелена, воняща мъгла. Физическата реакция е умерена в сравнение с горещите емоционални вълни, които ме връхлитат, докато се опитвам да пея това нещо. И даже не мога да го пея. Само грача. Сърдито.

Споменах ли, че има 182 стиха?

Затова след няколко дни особено противно монотонно пеене реших да потърся съвет от любимия си учител тук — монах с невероятно дълго санскритско име, означаващо „Онзи, който живее в сърцето на Господ, който живее вътре в собственото му сърце“. Този монах е американец, около шейсетгодишен, умен и образован. Преди е бил преподавател по антична драма в Нюйоркския университет и все още се държи с внушаващо респект достойнство. Дал е монашески обет преди почти трийсет години. Харесвам го, защото не е абсурден и смешен. Веднъж, в един мрачен момент на объркване относно Дейвид, доверих болката си на този монах. Той ме изслуша почтително, даде ми най-състрадателния съвет, за който можа да се сети, а после каза: „А сега целувам полите си.“ Повдигна края на шафранената си роба и шумно я млясна. Помислих, че това вероятно е някакъв супертайнствен религиозен обичай и го попитах какво прави. Той отвърна: „Същото, каквото правя винаги, щом някой дойде при мен за съвет в любовните отношения. Просто благодаря на Бог, че съм монах и вече не ми се налага да се разправям с това.“

Затова му имах доверие, че ще ме остави да говоря откровено за проблемите си с Гуругита. Веднъж след вечеря отидохме заедно на разходка из градините, аз му казах колко неприятен ми е ритуалът и го помолих да ме извини, че повече няма да пея на него. Той веднага се разсмя.

— Не трябва да пееш, ако не искаш — каза. — Никой тук няма да те накара да правиш нещо, което не искаш.

— Но хората казват, че е жизненоважна духовна практика.

— Така е. Но няма да ти кажа, че ще идеш в ада, ако не я изпълняваш. Ще ти кажа само, че твоята гуру много ясно се изрази по въпроса — Гуругита е крайно необходим текст за тази йога и може би най-важното упражнение след медитацията. Ако дойдеш в ашрама, тя очаква да ставаш за пеенето всяка сутрин.

— Проблемът не е, че не искам да ставам рано…

— Какъв е тогава?

Обясних на монаха защо съм ужасена от Гуругита и колко мъчителна ми се струва.

— О, виж ти! — възкликна той. — Измъчваш се дори само като говориш за нея.

Така беше. Усещах как под мишниците ми се събира студена, лепкава пот. Попитах го:

— Не мога ли да използвам това време за други упражнения? Понякога мисля, че ако ходя в пещерата за медитация, докато трае Гуругита, ще получа добри вибрации за медитиране.

— Ах, Свамиджи щеше да ти се разкрещи за това. Щеше да те нарече крадец на песни, защото извличаш енергия от тежкия труд на всички останали. Виж, Гуругита не е песен за забавление. Има друга функция. Това е текст с невъобразима сила. Тя е мощна пречистваща практика. Изгаря всичките ти отпадъци, всичките ти отрицателни емоции. И мисля, че вероятно има положителен ефект върху теб, щом изпитваш толкова силни емоции и физически реакции, докато я пееш. Може и да е болезнено, но е ужасно благотворно.

— Как запазваш мотивацията си да издържиш?

— Каква е алтернативата? Да спреш, още щом нещо те затрудни? Да се влачиш цял живот нещастна и недоволна?

— Наистина ли каза „да се влача“?

— Да, да, казах.

— А какво да правя?

— Трябва да решиш за себе си. Но моят съвет е — понеже попита — да се хванеш здраво за Гуругита, докато си тук, особено щом имаш такава крайна реакция към нея. Ако нещо те дразни толкова силно, бъди сигурна, че ти действа. Ето това прави Гуругита. Изгаря егото, превръща те в чиста пепел. Би трябвало да е мъчителна, Лиз. Тя има сила отвъд рационално разбираемото. Остава ти още една седмица в ашрама, нали? После си свободна да продължиш пътуването си и да се забавляваш. Затова просто изпей песента още седем пъти, а после никога няма да си длъжна да го правиш. Помни какво казва нашата гуру — бъди изследовател на собствения си духовен опит. Не си тук като турист или журналист, тук си като последовател. Затова го изследвай.

— Нали не искаш просто да лапна въдицата?

— Можеш сама да се откачиш от въдицата, когато поискаш, Лиз. Това е божественият договор с едно малко нещо, което наричаме свободна воля.