Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (45)

44.

Сред многото неща, които Ричард от Тексас е вършил през живота си — а аз със сигурност пропускам доста от тях, — са работник на нефтено находище, шофьор на осемнайсетколесен товарен камион, първият оторизиран дилър на „Биркенщок“^[1] за Дакота, пресявал боклук на бунище в Средния запад (съжалявам, но наистина нямам време да обяснявам как се пресява боклук), бил е строителен работник на магистрала, търговец на стари коли, войник във Виетнам, „брокер на търговски артикули“ (тези артикули най-вече са били наркотици от Мексико), наркоман и алкохолик (ако това може да се нарече професия), а после поправил се наркоман и алкохолик (много по-престижна професия), фермер в хипарска комуна, радиоговорител, а накрая — преуспяващ търговец на висококачествено медицинско оборудване (докато бракът му не се разпаднал, не оставил бизнеса на бившата си и не започнал да се чуди къде да дене „разорения си бял задник“). Сега ремонтира стари къщи в Остин.

— Така и не успях да си изградя кариера — казва той. — Винаги напразно съм се блъскал.

Ричард от Тексас не е човек, който се тревожи за много неща. Не бих го нарекла невротик, не. Аз обаче съм малко невротична и затова страшно го харесах. Присъствието на Ричард в този ашрам започва да ми дава чудесно и забавно усещане за сигурност. Огромната му, спокойна увереност приспива вроденото ми безпокойство и ми напомня, че наистина всичко ще бъде наред. (Ако не чак наред, то поне забавно.) Помните ли анимационния петел Фогхорн Легхорн^[2]? Е, Ричард прилича малко на него, а аз се превръщам в бъбривото му приятелче Чикънхок. По собствените думи на Ричард: „Двамата с Бакалничката здраво ще се смеем през цялото време.“

Бакалничката.

Това е прякорът, който Ричард ми измисли. Даде ми го още първата вечер, в която се запознахме, щом забеляза колко много мога да ям. Опитах да се защитя („Хранех се нарочно с дисциплина и цел!“), но прякорът остана.

Може би Ричард от Тексас не изглежда като типичен йога. Макар че времето, прекарано в Индия, ме научи да преценявам предпазливо какво е типичен йога. (Да не ви разправям за ирландеца, собственик на кравеферма, с който се запознах тук онзи ден, или бившата монахиня от Южна Африка.) Ричард започва да се занимава с йога чрез своя бивша приятелка, която го откарва от Тексас до ашрама в Ню Йорк, за да чуе гуру. Ричард казва: „Ашрамът ми се стори най-странното нещо, което съм виждал, и се питах къде е стаята, в която им даваш всичките си пари и им прехвърляш документите за къщата и колата си, но това така и не се случи…“

След тази история отпреди около десет години Ричард открил, че се моли през цялото време. Молитвата му била винаги една и съща. Постоянно повтарял на Бог: „Моля те, моля те, моля те, разтвори сърцето ми.“ Само това искал — открито сърце. И винаги завършвал молитвата за открито сърце със следната молба към Бог: „И моля те, прати ми знак, когато това събитие настъпи.“ Сега, като си спомня онова време, Ричард добавя: „Внимавай за какво се молиш, Бакалничке, щото ще вземеш да го получиш.“ След няколко месеца молитви за открито сърце, какво мислите, че получил Ричард? Точно така — спешна сърдечна операция. Гръдният му кош буквално бил разтворен, а ребрата му — раздалечени едно от друго, за да може малко светлина най-после да стигне до сърцето му, сякаш Господ казвал: „Какво ще кажеш за този знак?“ Затова Ричард ми обяснява, че вече винаги внимава за какво моли. „Оттогава, когато се моля за нещо, винаги накрая казвам: «И, Господи, моля те, бъди мил с мен, става ли? Става ли?»“

— Какво да правя с упражненията по медитация? — питам един ден Ричард, докато ме гледа как търкам пода на храма. (Той е късметлия — работи в кухнята и даже няма защо да се появява чак до един час преди вечеря. Но на него му харесва да ме гледа как търкам подовете. Смята, че е забавно.)

— Защо трябва да правиш нещо по въпроса, Бакалничке?

— Защото е ужасно.

— Кой го казва?

— Не мога да усмиря ума си.

— Помни какво ни учи гуру — ако седнеш с ясното намерение да медитираш, каквото и да се случва след това, не е твоя работа. В такъв случай защо съдиш преживяванията си?

— Защото онова, което се случва в моята медитация, не може да е смисълът на тази йога.

— Бакалничке, мила моя, ти нямаш никаква представа какво се случва там вътре.

— Никога не получавам видения, нито имам свръхестествени преживявания…

— Искаш да видиш красиви цветове? Или искаш да разбереш истината за себе си? Каква е целта ти?

— Изглежда, щом се опитам да медитирам, само споря със себе си.

— Това е просто егото ти, което иска да е сигурно, че ще продължи да командва. Това му е работата. Стреми се да те отделя, поддържа усещането ти за двойственост, опитва да те убеди, че си сбъркана, повредена и сама, а не цялостна.

— Но как ми помага това?

— Не ти помага. Работата на егото не е да ти служи. Единствената му задача е да се задържи на власт. А точно сега егото ти е изплашено до смърт, щото може да бъде уволнено. Продължавай си духовния път, скъпа, дните на лошото момче са преброени. Съвсем скоро егото ти ще остане без работа и сърцето ти ще взима всички решения. Затова егото ти се бори за живота си, играе си с разума ти, като се опитва да отстоява властта си и да те държи настрана, затворена в кошара, далеч от останалия свят. Не го слушай.

— Ти как не го слушаш?

— Някога опитвала ли си да вземеш играчката на малко дете? Никак не обичат това, нали? Почват да ритат и да крещят. Най-добрият начин да му вземеш играчката е да го разсееш, да му дадеш да си играе с нещо друго. Да му отвлечеш вниманието. Вместо да се опитваш насила да изтръгнеш мислите от ума си, дай на ума си нещо по-добро, с което да си играе. Нещо по-здравословно.

— Какво например?

— Като например любов, Бакалничке. Чиста божествена любов.