Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (39)

38.

— Защо практикуваме йога?

Веднъж учителят ни зададе този въпрос в Ню Йорк по време на доста труден сеанс по йога. Всички бяхме прегънати в онези изтощителни странични триъгълници и учителят ни караше да задържим позата по-дълго, отколкото на нас ни харесваше.

— Защо практикуваме йога? — попита отново той. — За да не сме толкова прегърбени, колкото съседите си? А може би има по-висша цел?

Санскритската дума йога може да бъде преведена като „единение“. Тя произлиза от корена юдж, който означава „впрягам“, тоест отдаване на непосредствена задача с волска дисциплина. А непосредствената задача при йога е да постигнеш единение — между ума и тялото, между отделния човек и Бога, между мислите ни и източника им, между учител и ученик и дори между нас и нашите понякога сковани съседи. На Запад познаваме йога предимно чрез нейните вече известни упражнения за гъвкавост на тялото, но това е само хатха йога^[1], само един клон на философията. Древните са развили това физическо разтягане не заради собствената си атлетичност, а за да отпуснат мускулите и умовете си, с цел да се подготвят за медитация. В края на краищата, трудно е да седиш неподвижно часове наред, ако те боли хълбокът и не ти дава да съзерцаваш своята присъща божествена природа, защото си зает да мислиш: „Ох… хълбокът наистина ме боли.“

Но йога също може да означава и опит да намериш Бог чрез медитация, чрез научно изследване, чрез практиката на мълчанието, чрез религиозно служение или чрез мантра, тоест повтаряне на свещени думи на санскрит. Макар че някои от тези практики изглеждат по-скоро хиндуистки по произход, йога не е синоним на хиндуизъм, нито пък всички хиндуисти са йоги. Истинската йога нито се състезава, нито изключва възможността за друга религия. Може да използвате своята йога — своите дисциплинирани практики за свещено единение, — за да се доближите до Кришна, Исус, Мохамед, Буда или Йехова. По време на престоя си в ашрама срещнах последователи, които се представяха като активни в религията си християни, евреи, будисти, хиндуисти и дори мюсюлмани. Срещала съм и хора, които по-скоро изобщо не искаха да говорят за своята религиозна принадлежност, но трудно можем да ги обвиняваме за това в нашия заядлив свят.

Пътят на йога е към освобождаване от присъщите на човешкото състояние недостатъци, които тук съвсем опростено ще определя като мъчителна неспособност да поддържаме удовлетворение. Различните философски учения през вековете са намерили различни обяснения за очевидно присъщото на човека увредено състояние. Даоистите го наричат липса на равновесие, будизмът го нарича невежество, ислямът обяснява нещастията ни с недоволството от Господ, а юдео-християнската традиция отдава всичките ни страдания на първородния грях. Фройдистите казват, че нещастието е неизбежен резултат от сблъсъка между естествените ни импулси и нуждите на цивилизацията. (Както го обяснява приятелката ми Дебора, психоложката: „Желанието е недостатъкът в дизайна.“) Според йогите обаче човешката неудовлетвореност е прост случай на сбъркана самоличност. Нещастни сме, защото смятаме, че сме обикновени индивидуалности, сами със своите страхове и недостатъци, със своето негодувание и тленност. Погрешно вярваме, че нашето малко, ограничено его съставлява цялата ни природа. Пропуснали сме да разпознаем своята по-дълбока, божествена същност. Не осъзнаваме, че някъде вътре в нас наистина съществува върховна същност, която винаги е хармонична. Върховната същност е нашата истинска самоличност, универсална и божествена. Преди да осъзнаете тази истина, казват йогите, винаги ще бъдете отчаяни — схващане, чудесно изразено в гневния стих от гръцкия стоик Епиктет: „Ти носиш Бог в себе си, нещастнико, и не го знаеш.“

Йога е опит лично да изживееш божественото у себе си, а после да се придържаш към това изживяване завинаги. Йога има за цел самоусъвършенстването, самоотверженото усилие да отклониш вниманието си от безкрайните терзания заради миналото и безспирните тревоги за бъдещето, за да можеш вместо това да потърсиш място на вечно присъствие, от което да гледаш себе си и обкръжението си уравновесено. Само от тази точка на равновесие ще ти се разкрие действителната същност на света (и на теб самия). От своето равновесно положение истинските йоги виждат целия свят като равноправна проява на творческата енергия на Бог — мъже, жени, деца, репи, дървеници, корали, всички те са предрешеният Бог. Йогите обаче смятат, че човешкият живот е много специална възможност, защото само в човешко тяло и само с човешки разум можеш да осъзнаеш Бог. Репите, дървениците, коралите никога няма да имат шанс да разберат кои са всъщност. Но ние имаме този шанс.

„Следователно цялата ни работа на този свят — пише свети Августин, доста по йогистки — е да възстановим здравето на окото в сърцето, с което може да бъде видян Бог.“

Като всички велики философски идеи и тази е лесна за разбиране, но е буквално невъзможно да се приеме. Добре, значи всички сме едно цяло и божественото пребивава във всички нас по равно. Няма проблеми. Ясно е. Но сега опитайте да живеете по този начин. Опитайте да прилагате това разбиране на практика двайсет и четири часа в денонощието. Не е лесно. Ето защо в Индия нуждата от учител по йога се смята за даденост. Освен ако не сте някой от онези редки сияещи светци, които още с раждането си влизат в живота вече напълно осъществени, ще имате нужда от известни напътствия по пътя си към просветлението. Ако имате достатъчно късмет, ще намерите жив гуру. Ето това идват да търсят поклонниците в Индия от векове. Александър Велики изпратил посланик в Индия през IV век пр.Хр. с молба да намери един от известните йоги и да го доведе в двореца. (Посланикът наистина докладвал, че е намерил йога, но не могъл да убеди господина да тръгне.) През I век Аполоний от Тирана, друг гръцки посланик, пише за своето пътешествие из Индия: „Видях индийски брахмани да живеят по земята, ала и не на нея, бяха крепки без подкрепления, не притежаваха нищо, но имаха богатството на всички хора.“ Самият Ганди също искал да учи при гуру, но за свое съжаление никога не намерил време и възможност да открие такъв. „Мисля, че има голяма доза истина в учението, че истинското познание е невъзможно без гуру“, пише той.

Велик йога е всеки, който е достигнал неизменното състояние на просветено блаженство. Гуру е велик йога, който действително може да предаде това състояние на други хора. Думата гуру се състои от две санскритски срички. Първата означава „тъмнина“, а втората — „светлина“. Излизане от тъмнината и влизане в светлината. Онова, което преминава от учителя към ученика, се нарича мантравиря: „силата на просветленото съзнание“. Следователно отиваш при своя гуру не само за да ти преподава уроци като всеки друг учител, а всъщност за да получиш неговата благодат.

Подобно предаване на благодат може да се появи дори в най-мимолетните срещи с велико същество. Веднъж отидох да чуя известния виетнамски монах, поет и миротворец Тич Нхат Ханх^[2], когато беше в Ню Йорк. Беше типична, трескава делнична вечер в града и докато множеството се буташе и си проправяше път към залата, самата атмосфера вътре беше пропита от натрупания стрес на множеството. Тогава монахът излезе на сцената. Той поседя мълчаливо доста дълго време, преди да започне да говори, а публиката — просто почувствах как това става с редовете насядали нервни нюйоркчани — попадна под влиянието на неговото спокойствие. Скоро в залата вече никой не трепваше. В рамките на може би десет минути този дребничък виетнамец беше въвлякъл всеки от нас в своето мълчание. Или може би е по-точно да се каже, че въвлече всеки в неговото собствено мълчание. В онова спокойствие, което всеки присъщо притежаваше, но още не го беше открил или заявил. Способността му да предизвика това състояние във всички нас само чрез присъствието си в залата — ето това е божествена сила. И е причината, поради която отиваш при гуру — с надеждата, че достойнствата на твоя учител ще ти разкрият твоето собствено скрито величие.

Древните индийски мъдреци пишат, че има три фактора, които показват дали една душа е благословена с най-висшия и най-благоприятен късмет във вселената:

1. Да си роден човешко същество, способно на съзнателно търсене.

2. Да си роден с копнеж да разбереш същността на вселената или да си го развил.

3. Да си намерил жив духовен учител.

Има теория, че ако достатъчно искрено се стремиш към гуру, ще го намериш. Вселената ще се промени, молекулите на съдбата ще се организират и пътят ти скоро ще се пресече с пътя на учителя, от когото имаш нужда. Само един месец след първата ми нощ в отчаяни молитви на плочките в банята — нощ, прекарана в плач и молитви към Бог за отговор — намерих своя учител. Влязох в апартамента на Дейвид и се сблъсках със снимката на тази поразителна индийка. Разбира се, бях повече от раздвоена по въпроса дали да имам гуру. Поначало хората на Запад се смущават от тази дума. Вече имаме откъслечна история от близкото минало по този въпрос. През 70-те години известен брой богати, нетърпеливи, докачливи млади търсачи от Запада влизат в противоречие с няколко харизматични, но съмнителни индийски гуру. До голяма степен хаосът вече се е уталожил, но ехото от недоверието още отзвучава. Дори аз, дори след толкова много време понякога още улавям, че думата гуру ме плаши. Това не е проблем за приятелите ми в Индия, те са израснали с традицията на гуру и се отнасят спокойно към нея. Една млада индийка ми каза: „Всички в Индия почти имат гуру!“ Знам какво имаше предвид тя (че почти всички в Индия имат гуру), но повече ми допадна неволното й твърдение, защото точно така се чувствам понякога — сякаш почти имам гуру. Понякога просто няма начин да си го призная, защото като типична представителка на Нова Англия скептицизмът и прагматизмът са моето интелектуално наследство. Във всеки случай не съм излязла специално да си купувам гуру. Тя просто дойде. И първия път, когато я видях, тя сякаш ме погледна от снимката си — с тези тъмни очи, пламнали от състрадание — и каза: „Ти ме повика и сега съм тук. Е, искаш ли да се занимаваш с това, или не?“

Като оставим настрана всички нервни шегички и неловкостта между различните култури, винаги трябва да помня какво отговорих онази нощ: открито и недвусмислено ДА.