Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (36)

35.

Не можах да издържа. След почти четири месеца в Италия нито един панталон не ми става. Дори новите дрехи, които купих едва миналия месец (когато ми отесняха панталоните след втория месец в Италия). Не мога да си позволя да купувам нов гардероб през няколко седмици и съм наясно, че скоро ще ида в Индия, където килограмите просто ще се стопят, но все пак — повече не мога да ходя с тези панталони. Едва издържам.

Което е съвсем разбираемо, след като наскоро се претеглих в един луксозен италиански хотел и научих, че съм качила десет килограма за четирите месеца в Италия — наистина впечатляващ факт. Всъщност имах нужда да кача около шест килограма, защото последните години бях станала същински скелет заради развода и депресията. Следващите два килограма просто ги натрупах за удоволствие. А последните два? Само за да видя какво ще стане, предполагам.

Но така или иначе се озовавам в магазина, за да си купя дреха, която винаги ще пазя в гардероба си като скъп спомен: моите дънки „Последен месец в Италия“. Младата продавачка е достатъчно мила и ми носи все по-големи и по-големи размери, подава ги през завесата един след друг без коментар, само всеки път загрижено пита дали тези са по-близо до номера ми. Няколко пъти трябваше да надзъртам от тази завеса и да моля: „Извинете, имате ли чифт, който е малко по-голям?“ И милата млада жена най-после ми дава дънки с размер на талията, от който ме заболява главата. Излизам от пробната да се покажа на продавачката.

Очите й не мигват. Гледа ме като куратор на изложба, който се опитва да оцени стойността на ваза. На доста голяма ваза.

— Carina — отсича накрая тя. Хубава.

Моля я на италиански да ми каже честно дали с тези дънки не приличам на крава.

— Не, синьорина — отговаря ми. — Не приличате на крава.

— А тогава не приличам ли на прасе?

— Не — уверява ме тя с много сериозно изражение. Дори на прасе не приличам.

— Може би на бивол?

Получава се хубаво езиково упражнение. Освен това се опитвам да изтръгна усмивка от продавачката, но тя е твърдо решена да остане професионалистка.

Опитвам още един път:

— Може би приличам на биволска моцарела?

— Добре, може би — отстъпва тя и само лекичко се усмихва. Може би наистина малко приличам на биволска моцарела…