Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (32)

31.

През следващите шест седмици пътувам до Болоня, Флоренция, Венеция, Сицилия, Сардиния, още веднъж до Неапол, а после до Калабрия. Това са предимно кратки пътувания — една седмица тук, един уикенд там — точно колкото време е необходимо да усетиш мястото, да се огледаш, да разпиташ хората на улицата къде има хубава храна и после да идеш да я опиташ. Зарязвам курса по италиански, защото чувствам, че ми пречи на усилията да науча езика, понеже ме задържа прикована в класната стая, вместо да се скитам из Италия и да се упражнявам да говоря с хората лично.

Тези седмици на спонтанни пътувания са такъв славен вихър във времето, едни от най-разтоварващите дни в живота ми, търча до гарата и купувам билети наляво и надясно, най-после експлоатирам свободата си истински, защото тя най-после се потопи в мога да отида където си поискам. Известно време не се срещам с приятелите си в Рим. Джовани ми казва по телефона: „Sei una trottola“ („Ти си пумпал“). Една нощ в някакъв средиземноморски град, в хотелска стая до океана, ме събужда от дълбок сън моят собствен смях. Стряскам се. Кой се смее в леглото ми? Щом осъзнах, че в стаята съм само аз, пак ми стана смешно. Сега не мога да си спомня какво сънувах. Мисля, че беше нещо, свързано с лодки.