Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eat, Pray, Love, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мария Михайлова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 78гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- forri(2010 г.)
Издание:
Елизабет Гилбърт. Яж, моли се и обичай
Превод: Мария Михайлова
Редактор: Надежда Розова
Художник на корицата: Виктор Паунов
Коректор: Станка Митрополитска
Компютърен дизайн: Калина Павлова
Печат ИНВЕСТПРЕС АД
ИК „Прозорец“ ЕООД, 2008
ISBN: 978-954-733-557-8
История
- —Добавяне
19.
Ето какво обаче е странното. Изглежда, изобщо не мога да практикувам йога, откакто съм в Рим. От години сериозно и неотклонно практикувам и сега си бях взела килимчето с най-добри намерения. Но тук просто не се получава. Кога трябва да правя упражненията? Преди обилната италианска закуска с шоколадови пасти и двойно капучино? Или след нея? Първите няколко дни след пристигането си смело развивах килимчето всяка сутрин, но разбрах, че само мога да го гледам и да се смея. Дори веднъж си казах, влизайки в ролята на килимчето: „Окей, малка Мис Penne ai quattro formaggi[1]… да видим какво яде днес.“ Засрамена, скътах килимчето на дъното на куфара си (оказа се, че повече не го развих, докато не стигнах до Индия). После излязох на разходка и хапнах малко сладолед с шамфъстък. Какъвто италианците смятат за напълно подходящо да ядат в девет и половина сутринта и аз, честно казано, бях повече от съгласна с тях.
Културата на Рим просто не си подхожда с културата на йога, поне според мен. Всъщност реших, че Рим и йога изобщо нямат нищо общо. Освен че по някакъв начин и двете напомнят за думата тога.