Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (110)

Последни благодарности и уверения

Няколко месеца след като напуснах Индонезия, се върнах да видя любимите си хора и да празнувам Коледа и Нова година. Самолетът ми кацна на Бали само два часа след като Югоизточна Азия беше ударена от цунами с потресаваща сила. Мои познати от целия свят се свързаха с мен веднага, загрижени за безопасността на индонезийските ми приятели. Хората, изглежда, особено силно се тревожеха как са Уаян и Тути. Отговорът е, че това цунами не засегна Бали по никакъв начин (освен емоционално, разбира се) и аз заварих всички живи и здрави. Фелипе ме чакаше на летището (първият от многото пъти, в които щяхме да се срещаме на различни летища). Кетут Лиер седеше на верандата си, все един и същ, правеше лекарства и медитираше. Юдхи наскоро си беше намерил работа като китарист в някакъв луксозен местен курорт и се справяше добре. А семейството на Уаян живееше щастливо в своя красив нов дом, доста далеч от опасното крайбрежие, приютено високо в оризовите тераси на Убуд.

С цялата признателност, която мога да изразя (и от името на Уаян), сега бих искала да благодаря на всички, които дариха пари, за да се построи този дом:

Сакши Андреоци, Савитри Акселрод, Линда и Рене Барера, Лайза Бун, Сюзан Боуен, Гари Бренър, Моника Бърк и Карън Кудедж, Санди Карпентър, Дейвид Кашиън, Ан Конъл (която също, заедно с Джана Айзенбърг, е майстор на спасяването в последната минута), Майк и Мими дьо Грюи, Армения де Оливейра, Рая Елиас и Джиджи Мадл, Сюзан Фреди, Девин Фридмън, Дуайт Гарнър и Кри Льофевр, Джон и Каръл Гилбърт, Мами Хийли, Ани Хъбард и направо невероятния Харви Шуорц, Боб Хюс, Сюзан Китънплан, Майкъл и Джил Найт, Брайън и Линда Ноп, Дебора Лопес, Дебора Люпниц, Крей Маркс и Рене Щайнке, Адам Макей и Шайра Пайвън, Джони и Кат Майлс, Шерил Молър, Джон Морс и Рос Питърсън, Джеймс и Катрин Мърдок (с благословията на Ник и Мими), Хосе Нунес, Ан Палиаруло, Чарли Патън, Лора Платър, Питър Ричмънд, Тоби и Бевърли Робинсън, Нина Бърнстайн Симънс, Стефания Сомаре, Натали Стандифорд, Стейси Стиърс, Дарси Щайнке, Торенсън гърлс (Нанси, Лаура и мис Ребека), Дафни Ювилър, Ричард Вогт, Питър и Джийн Уорингтън, Кристен Вайнер, Скот Уестърфелд и Жустин Ларбалестие, Бил Ий и Карън Зимет.

Накрая и по друга причина бих искала да намеря начин да изкажа както подобава благодарност на моите скъпи чичо Тери и леля Дебора за цялата помощ, която ми оказаха през тази година на пътуване. Да го нарека просто „практическа подкрепа“ би било подценяване на важността на техния принос. Те заедно изплетоха мрежа под въжето, по което ходех, а без нея, простичко казано, нямаше да мога да напиша тази книга. Не знам как да им се отплатя.

Накрая обаче може би всички трябва да опитаме да се отплатим на хората на този свят, които ни подкрепят в живота. Накрая може би е по-мъдро да се поклоним пред чудните възможности на човешката щедрост и просто да продължаваме да благодарим, завинаги и искрено, докогато имаме глас.