Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (11)

10.

Няколко седмици по-късно вече живея в Италия.

Напуснах работа, изплатих дълга си по споразумението от развода и юридическите такси, отказах се от къщата си и от апартамента, пренесох останалите си вещи при сестра ми и стегнах два куфара. Моята година на пътешествия започна. И всъщност мога да си го позволя заради смайващо чудо: издателят ми откупи предварително правата за книгата, която ще напиша за пътуването. С други думи, стана, както го предсказа индонезийският шаман. Че ще изгубя всичките си пари, но загубата веднага ще бъде възстановена — или поне ще имам достатъчно, че да живея една година.

И сега съм жителка на Рим. Апартаментът, който намерих, е тихо ателие в старинна сграда, само на няколко малки пресечки от Испанските стъпала, спускащи се под изящните сенки на градината на вила Боргезе, нагоре по улицата от „Пиаца дел Пополо“, където древните римляни са се надбягвали със своите колесници. Разбира се, този район не се простира толкова величествено като моя стар нюйоркски квартал, който гледаше към входа на тунела „Линкълн“, но все пак…

И това е нещо.