Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (107)

106.

Сделката на Уаян се провали. Нищо не стана с имота, който Фелипе й намери. Питам Уаян какво се обърка и получавам мъгляв отговор за неуспешна сделка. Според мен изобщо не ми е казала истината. Има значение само, че сделката е провалена. Започвам да изпадам в паника заради цялата история с къщата на Уаян. Опитвам се да й обясня, че е спешно:

— Уаян, трябва да си тръгна от Бали след по-малко от две седмици и да се върна в Америка. Не мога да застана пред приятелите си, които ми дадоха всичките тези пари, и да им кажа, че ти още нямаш дом.

— Но, Лиз, ако мястото няма добро таксу…

В този живот всеки различно разбира какво е спешно.

Но няколко дни по-късно Уаян се обажда в къщата на Фелипе развълнувана. Намерила е друго парче земя и то наистина й харесва. Изумрудени оризови полета на уединен път, близо до града. Има добро таксу, изписано навсякъде. Уаян ни казва, че земята е собственост на един приятел на баща й, селянин, на когото много му трябват пари. Имал за продан общо седем аро, но (тъй като парите му трябват спешно) ще се съгласи да й даде само двете аро, които тя може да си позволи. Тази земя много й харесва. Тути също я харесва — тича из тревата в кръг, с разперени ръце, истинска Джули Андрюс.

— Купи я — казвам на Уаян.

Но минават няколко дни, а тя още се колебае.

— Искаш ли да живееш там, или не? — все я питам аз.

Тя продължава да се колебае, после отново променя историята си. Тази сутрин селянинът й се обадил, за да й каже, че вече не е сигурен дали ще й продаде само парцела от две аро; може да успее да продаде всичките седем аро, без да ги разделя… Проблемът е в жена му… Селянинът трябвало да говори с жена си, да види съгласна ли е да се разделя земята…

— Може би ако имах повече пари… — казва Уаян.

Мили Боже, тя иска да намеря пари, за да купи цялото парче земя. Макар че се опитвам да измисля как да съберем допълнително потресаващите 22 000 долара, й казвам:

— Уаян, не мога да го направя. Нямам тези пари. Не можеш ли да се споразумееш със селянина?

Тогава Уаян, чиито очи не гледат право в моите, изплита сложна история. Обяснява ми, че онзи ден посетила някакъв мистик, той изпаднал в транс и й казал, че задължително трябва да купи всичките седем аро, за да построи хубав лечебен център… че това е съдба… и както и да е, мистикът освен това казал, че ако Уаян успее да вземе цялата земя, може би някой ден ще построи хубав луксозен хотел там…

Хубав луксозен хотел?

Ах.

Тогава изведнъж оглушавам, птиците престават да пеят и устата на Уаян се движи, но аз вече не я чувам, защото в мозъка ми току-що с крещящо големи букви се изписа една мисъл: ТЯ ТЕ БАЛАМОСВА, БАКАЛНИЧКЕ.

Изправям се, казвам довиждане на Уаян, отивам си бавно вкъщи и направо питам Фелипе за мнението му: „Тя баламосва ли ме?“

Фелипе никога не е коментирал историята с Уаян, нито веднъж.

— Любима — мило казва той, — разбира се, че те баламосва.

Сърцето ми цопва в корема с плисък.

— Но не умишлено — добавя бързо той. — Трябва да разбереш начина на мислене в Бали. За хората тук е начин на живот да се опитват да измъкнат колкото се може повече пари от гостите. Така оцеляват всички. Така че сега тя си измисля разни истории с този селянин. Любима, откога един балиец има нужда да говори с жена си, преди да сключи бизнес сделка? Слушай, човекът отчаяно иска да й продаде малък парцел; каза, че ще го направи. Но тя вече иска всичката земя. И иска ти да й я купиш.

От тези думи се сгърчвам по две причини. Първо, не ми се мисли, че това може да е вярно за Уаян. Второ, ненавиждам културния намек в подтекста, следата от колониалното потисничество на белия човек, снизходителния аргумент „ето такива са тези хора“.

Но Фелипе не е колониалист, той е бразилец. И ми обяснява:

— Слушай, израснах в бедно семейство в Южна Америка. Мислиш ли, че не разбирам културата на този вид мизерия? Ти й даде повече пари, отколкото е виждала през целия си живот, и сега тя разсъждава налудничаво. Що се отнася до Уаян, ти си нейният доставчик на чудеса и това може да е последният й шанс за някаква промяна. Затова иска да вземе всичко, което може, преди да си тръгнеш. Боже мой, преди четири месеца бедната жена не е имала достатъчно пари да купи обяд на детето си, а сега иска хотел?

— Какво да правя?

— Не се ядосвай, каквото и да става. Ако се ядосаш, ще я изгубиш и ще е жалко, защото тя е прекрасен човек и те обича. Това е нейната тактика за оцеляване, просто я приеми. Не трябва да мислиш, че тя не е добър човек или че заедно с децата не се нуждае от помощта ти. Но не можеш да я оставиш да се възползва от теб. Любима, виждал съм го толкова много пъти. Хората от Запада, които живеят тук отдавна, обикновено попадат в един от двата лагера. Половината от тях продължават да играят ролята на туристи и казват: „О, тези прекрасни балийци, толкова мили, толкова приятни…“, и се оставят да ги ограбват като луди. Другата половина толкова се разочарова, че я ограбват през цялото време, че почват да мразят балийците. И това е срамота, защото тогава губиш всички тези прекрасни приятели.

— Но какво да правя аз?

— Трябва да си върнеш контрола над ситуацията до известна степен. Играй с нея някаква игра, подобна на нейните игри. Опитай да я заплашиш с нещо, което ще я накара да действа. Ще й направиш услуга. Тя има нужда от дом.

— Не искам да играя игри, Фелипе.

Той ме целуна по главата.

— Тогава не можеш да живееш на Бали, любима.

На следващата сутрин скроявам план. Не мога да повярвам, че това съм аз — след една година усвояване на добродетели и борба да намеря достоен живот за себе си, съм готова да изръся голяма, тлъста лъжа. След малко ще излъжа любимата си приятелка на Бали, която ми е като сестра, човекът, който ми изчисти бъбреците. За Бога, ще излъжа майката на Тути!

Отивам до града, в магазина на Уаян. Уаян идва да ме прегърне. Аз се отдръпвам, като се преструвам на разтревожена.

— Уаян — казвам. — Трябва да говорим. Имам сериозен проблем.

— С Фелипе?

— Не, с теб.

Изглежда така, сякаш ще припадне.

— Уаян — казвам, — моите приятели в Америка са ти много сърдити.

— На мен? Защо, скъпа?

— Защото преди четири месеца ти дадоха много пари, за да си купиш дом, а ти още не си купила. Всеки ден ми пращат имейли и ме питат: „Къде е къщата на Уаян? Къде са ми парите?“ Вече мислят, че им крадеш парите и ги ползваш за нещо друго.

— Не ги крада!

— Уаян — казвам. — Приятелите ми в Америка мислят, че си… лъжкиня.

Тя ахва, сякаш е ударена в трахеята. Изглежда толкова наранена, че за миг се поколебавам и едва не я сграбчвам в утешителна прегръдка с думите: „Не, не, не е вярно! Измислям си!“ Но не, трябва да приключа с това. Обаче, божичко, сега тя наистина е зашеметена. Лъжец е дума, която в балийския език се възприема по-емоционално от всяка друга. Тя е една от най-лошите обиди, с които можеш да наречеш някой на Бали — „лъжец“. В тази култура, в която хората се лъжат един друг по десет пъти още преди закуска, където измамата е спорт, изкуство, обичай и отчаяна тактика за оцеляване, да наречеш открито някой лъжец е ужасна постъпка. За такова нещо в по-стара Европа дуелът щеше да ви е гарантиран.

— Мила — казва тя, като бърше очите си. — Аз не съм лъжкиня!

— Знам това, Уаян. Ето защо съм толкова разстроена. Опитвам се да кажа на приятелите си в Америка, че Уаян не е лъжкиня, но те не ми вярват.

Тя слага ръката си върху моята.

— Съжалявам, че съм те поставила в такова неудобно положение, мила.

— Уаян, положението е много неудобно. Приятелите ми са ядосани. Казват, че трябва да купиш някаква земя, преди аз да се върна в Америка. И че ако не купиш някаква земя до другата седмица, тогава трябва… да изтегля парите обратно.

Сега вече не изглежда сякаш ще припадне, а сякаш ще умре. Чувствам се като най-големия мерзавец на всички времена, да плета такава интрига пред бедната жена, която — освен всичко друго — очевидно не осъзнава, че аз вече нямам властта да изтегля тези пари от банковата й сметка, както не мога да отменя индонезийското й гражданство. Но тя откъде да знае? Направих така, че парите като по чудо се озоваха в нейната сметка, нали? Не мога ли пак толкова лесно да си ги взема?

— Мила — казва тя. — Повярвай ми, ще намеря земя сега, не се тревожи, много бързо ще намеря земя. Моля те, не се притеснявай… може би до три дни това ще приключи, обещавам.

— Трябва, Уаян — отвръщам аз със сериозност, която не е само актьорска игра. Истината е, че трябва. Децата й имат нужда от дом. Скоро ще я изгонят от магазина. Не е моментът да се прави на лъжкиня. — Сега отивам в къщата на Фелипе. Обади ми се, след като купиш нещо.

После се отдалечавам от приятелката си и знам, че тя ме гледа, но отказвам да се обърна и да отвърна на погледа й. По целия път до вкъщи отправям към Бог най-странната молитва: „Моля те, нека да е истина, че ме е баламосвала.“ Защото ако не ме е лъгала, ако действително не е в състояние да намери място за живеене въпреки помощта от 18 000 долара, тогава наистина много сме загазили и аз не знам как изобщо тази жена ще се измъкне някога от мизерията. Но ако ме е лъгала, тогава някак си това е лъч надежда. Показва, че може да хитрува и в края на краищата ще се оправи в този свят.

Прибирам се при Фелипе в ужасно настроение.

— Само да знае Уаян какви подли планове кроях зад гърба й… — казвам му.

— Кроеше ги за нейното щастие и успех — довършва той изречението вместо мен.

Четири часа по-късно — четири мижави часа! — телефонът в къщата на Фелипе звъни. Обажда се Уаян. Останала е без дъх. Иска да знам, че работата е свършена. Току-що е купила двете аро от селянина (чиято „съпруга“ изведнъж вече нямала против да разделят имота). Както се оказва, нямало е нужда от никакви магически сънища, свещени намеси или тестове за радиационното ниво на таксу. Уаян даже вече има документа за собственост, държи го в ръцете си! И е нотариално заверен! Освен това ме уверява, че вече е уредила строителния материал за къщата си и че работниците ще започнат изграждането в началото на следващата седмица — преди да замина. Така че ще видя проекта задвижен. Надява се, че не й се сърдя. Иска да знам, че ме обича повече от собственото си тяло, повече от живота си, повече от всичко на този свят.

Аз също й казвам, че я обичам. И че нямам търпение да й отида на гости някой ден в новия дом. И че бих искала фотокопие на документа за собственост.

Когато затварям телефона, Фелипе казва:

— Добро момиче.

Не знам за нея ли говори или за мен. Но отваря бутилка вино и вдигаме тост за нашата скъпа приятелка Уаян, балийската земевладелка.

Тогава Фелипе пита:

— Може ли сега да отидем на почивка, моля?