Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (104)

103.

Все пак Уаян трябва да купи къща и аз почвам да се притеснявам, че това не става. Не разбирам защо не става, но е абсолютно задължително да се случи. Двамата с Фелипе вече се заехме. Намерихме посредник, който ни разведе наоколо и ни показа различни имоти, но Уаян не хареса нищо от това, което видя. Продължавам да й повтарям:

— Уаян, важно е да купим нещо. Тръгвам си оттук през септември и преди да замина, трябва да кажа на приятелите си, че техните пари действително са отишли, за да си купиш дом. И ти трябва да си намериш покрив над главата, преди да те изгонят.

— Не е толкова просто да купиш земя на Бали — продължава да ми повтаря тя. — Не е като да влезеш в бар и да си купиш бира. Може да отнеме много време.

— Ние нямаме много време, Уаян.

Тя просто свива рамене, а аз отново си спомням балийската представа за „гуменото време“, която означава, че времето е много относително и еластично понятие. „Четири седмици“ за мен не са същото, каквото са за Уаян. Един ден за Уаян не се състои задължително от двайсет и четири часа; понякога е по-дълъг, понякога — по-къс, в зависимост от духовното и емоционалното му естество. Както и с моя шаман и неговата мистериозна възраст, понякога броиш дните, понякога ги теглиш.

Междувременно се оказва, че аз напълно съм подценила колко е скъпо да купиш имот на Бали. Понеже всичко тук е толкова евтино, човек би допуснал, че и земята е подценена, но това е погрешно предположение. Да купиш земя на Бали — особено в Убуд — може да е толкова скъпо, колкото да купиш земя в Уестчестър Каунти, в Токио или на Родео Драйв. В което няма никаква логика, защото щом веднъж се сдобиеш със земята, не можеш да си върнеш парите от нея по никаква традиционна логика. Може да платиш приблизително 25 000 долара за едно аро земя (аро е мярка за земна площ и грубо се превежда като „малко по-голямо място от нужното за паркиране на голям джип“) и после върху него да построиш магазинче, в което да продаваш по един изрисуван с батик саронг дневно на един турист дневно до края на живота си, с печалба от около седемдесет и пет цента на сделка. Това е безсмислено.

Но балийците оценяват земята си със страст, която се простира отвъд икономическия смисъл. Тъй като притежанието на земя по традиция е единственото богатство, което балийците признават за законно, имотът се оценява по същия начин, по който масаите ценят добитъка или петгодишната ми племенница цени блясъка за устни: а именно, смятат, че колкото и земя да имаш, не е достатъчно, че щом веднъж си я придобил, никога не трябва да я губиш и че цялата земя на света би трябвало по право да ти принадлежи.

Нещо повече — както откривам през месец август, по време на пътешествието си като Нарния през лабиринта на индонезийските недвижими имоти, — почти невъзможно е да се разбере кога всъщност има земя за продан наоколо. Балийците, които продават земя, обикновено не искат другите хора да знаят, че земята им ще се купува. Е, вие може да мислите, че има предимства да разгласите този факт, но балийците не го виждат така. Ако сте балийски селянин и продавате земята си, това означава, че отчаяно ви трябват пари, а това е унизително. Освен това, ако семейството и съседите ви открият, че наистина сте продали земя, тогава ще предположат, че имате някакви пари, и всички ще ви искат заеми. Така че земята се обявява за продан само чрез… слухове. И всички сделки с имоти се извършват под особения воал на тайнственост и заблуда.

Когато изгнаници тук чуват, че се опитвам да купя земя за Уаян, започват да се събират около мен и за да ме предупредят, ми разказват истории от собствения си кошмарен опит. Казват ми, че човек тук никога не може да е сигурен какво става, що се отнася до недвижими имоти. Земята, която „купуваш“, всъщност може и да не „принадлежи“ на човека, който я „продава“. Момчето, което ти е показало имота, може дори да не е собственикът, а просто недоволният племенник на собственика и да се опитва да си го изкара на чичо си заради някакви стари пререкания. Не очаквай, че границите на твоята собственост някога ще се изяснят. Земята, която купуваш за къщата на мечтите си, по-късно може да бъде преценена като „прекалено близо до храм“, за да получиш разрешение за строеж (а наистина е трудно в тази малка страна с около 20 000 храма да намериш земя, която не е прекалено близо до храм).

Освен това трябва да имаш предвид, че най-вероятно живееш по склоновете на вулкан и може би си застанал върху разсед. И то не само геологически разсед. Колкото и идиличен да изглежда остров Бали, мъдрите имат едно на ум, че това всъщност е Индонезия — най-голямата ислямска нация на земята, нестабилна в ядрото си, корумпирана от най-висшите министри на правосъдието надолу чак до служителя, който ти налива бензин в колата (и който само се преструва, че я пълни догоре). Тук във всеки един момент е възможна някаква революция и всичките ти придобивки може да бъдат конфискувани от победителите. Вероятно под заплаха от разстрел.

Нямам никаква подготовка, с която да уреждам такива трудни сделки. Да, минах през процедура по развод в щата Ню Йорк и така нататък, но всичко тук е поредният роман от Кафка. Междувременно 18 000 долара, дарени от мен, семейството ми и най-скъпите ми приятели, стоят в банковата сметка на Уаян, обърнати в индонезийски рупии — валута, за която открай време се знае, че се срива без предупреждение и после се изпарява. А Уаян трябва да напусне магазина си през септември, когато всъщност напускам страната. Което е след около три седмици.

Оказва се обаче, че е почти невъзможно за Уаян да намери място, подходящо за неин дом. Като оставим настрана практическите въпроси, тя трябва да изследва нейното таксу — духът — на конкретната земя. Тъй като е лечителка, чувството на Уаян за таксу е изключително изострено дори за Бали. Намерих едно място, което смятах за идеално, но Уаян заяви, че е обладано от разгневени демони. Следващото парче земя беше отхвърлено, защото е прекалено близо до река, а там, както всеки знае, живеят духовете. (Нощта, след като видяла това място, каза Уаян, сънувала красива жена в парцаливи дрехи, която плачела и с това въпросът приключваше — не можехме да купим земята.) После открихме прекрасен малък магазин близо до града, със заден двор и какво ли не, но той се намираше на ъгъл, а само човек, който иска да се разори и да умре млад, ще живее в къща на ъгъл. Както знае всеки.

— Изобщо не се опитвай да я разубеждаваш — посъветва ме Фелипе. — Довери ми се, любима. Не заставай между балийците и тяхното таксу.

А миналата седмица Фелипе намери място, което, изглежда, отговаряше точно на критериите — малко, красиво парче земя, близо до центъра на Убуд, на неоживен път, до оризово поле, с много място за градина и цената му прекрасно се вместваше в нашия бюджет. Когато питах Уаян: „Да го купим ли?“, тя отвърна: „Още не знам, Лиз. Не бива много да бързаме, когато взимаме такива решения. Първо трябва да говоря със свещеник.“

Обясни ми, че трябва да се консултира със свещеник, за да намери благоприятен ден, в който да купи земята, ако изобщо реши да я купи. Защото на Бали не можеш да направиш нищо важно, ако не си избрал благоприятен ден. Уаян обаче дори не може да помоли свещениците за благоприятна дата, в която да купи земята, докато не реши дали наистина иска да живее там.

А това е ангажимент, който тя не желае да поеме, преди да й се присъни предвещаващ добро сън. Като имах предвид топящите се дни тук, попитах Уаян като добра нюйоркчанка:

— Колко скоро можеш да уредиш благоприятен сън?

Уаян ми отговори като добра балийка:

— Това не може да се пришпорва.

Макар че, размишляваше тя, може да помогне, ако отиде в един от големите храмове на Бали с дарове и молитва към боговете да й пратят хубав сън…

— Добре — казах аз. — Утре Фелипе може да те закара до главния храм и там може да занесеш дарове и да помолиш боговете, ако е възможно, да ти пратят хубав сън.

Уаян каза, че с удоволствие би го направила. Чудесна идея. Но имало само един проблем. Не й било разрешено да влиза в никакви храмове през цялата седмица.

Защото е в… менструация.