Зиновий Юриев
Пълно преобразяване (9)

Глава 1

Не ми се искаше да идвам на себе си. Подсъзнателно навярно чувствувах, че нищо хубаво не ме очаква в реалния свят. Но съзнанието ми се връщаше неудържимо. Значи ония двамата са ме чакали. Кой ли е могъл да ги предупреди? Откъде са разбрали какво Джонас ми е разказал? Не съм говорил с никого, като се изключи Ламънт. Но може би моят телефон се подслушва. Вероятно. Но защо? Стоп. Щом като някой не си е пожалил труда да изпрати от няколко фута разстояние куршум в тялото на бедния Джонас, значи онова, което ми е разказал, струва един човешки живот.

Не успях да реша това простичко уравнение с едно неизвестно. Щракна ключалката и пред мен изникна професор Ламънт. Той беше все така чистичък, все така бяло-розовичък.

— Добър ден, скъпи мой Рондол. Радвам се да ви видя… Трябва най-напред да ви помоля да ме извините за това, че ви доведох при себе си без ваше съгласие, но какво да се прави… — Професорът разпери ръце. — Ама какъв съм и аз. Дори не ви политах как се чувствувате.

— Благодаря, мистър Ламънт. Ако не се смята това, че устата ми е пресъхнала и в главата ми е пълна каша, всичко е наред.

Разтреперан от вълнение, професорът приближи до вратата.

— Оуен, ако не ви е трудно, донесете чашка кафе за госта. Нямате представа какъв забраванко съм станал.

Стар позьор. Забраванко. А да тури някой си Оуен до вратата, та да не би да избягам, това не е забравил. Оуен се оказа мой стар познат. По сключените вежди и брадавицата на брадичката бих го познал и по време на страшния съд. Веднага и задълго запомняш човека, който е насочил дулото на пистолет срещу тебе. Остави чашка кафе и излезе.

— Чудесно. Пийте, скъпи Рондол. Когато можете да ме изслушате, ще ви обясня някои неща. Съгласен ли сте? И така, нека да помислим откъде да започнем. Най-напред ще се опитам да ви отговоря на въпроса, който най-много ви мъчи. И така, убил ли е мистър Гереро Джин Уишняк. Не, не я е убил. Ами, ще кажете вие, свидетелските показания, ами отпечатъците от пръстите… Както е известно, вероятността от случайно съвпадение на отпечатъци от пръсти се равнява приблизително на една шестдесет и четири милиардна, така че за случайност не може и дума да става. Всичко това направих аз. Как — ще научите по-късно. Защо ли? Защото Ланс Гереро е човекът, когото ненавиждам. Човекът, който причини огромно страдание на Одри. Това е отмъщение, скъпи мой Рондол, внимателно премислено, лелеяно много години отмъщение. Бих могъл да го убия. Това е просто. Това е много по-просто, отколкото мнозина мислят. И много по-евтино. Но аз не можех да си позволя такова хуманно отношение към него. Мигновената смърт не е зло. Смъртта е страшна, когато много пъти предварително я преживяваш, когато тя се разтегля във времето. Такава смърт желаех за Гереро и такава смърт измислих за него. Да, остана бедният Джонас. Престъплението на „Индепендънс стрийт“ беше организирано идеално и всички подробности бяха премислени, но кой би могъл да допусне, че този нещастник ще забрави нареждането на господаря си, същата вечер ще отиде у тях, ще види двете коли там и светлината от прозореца и ще разкаже всичко това на вас. Не можем да допуснем никакъв риск и затова Джонас е мъртъв, а вие сте тук.

— Но нали имаше отпечатъци от пръсти! Та вие сам казахте, че шансовете да съвпаднат са равни на една шестдесет и четири милиардна.

— Щом като има образец, може да се вземе парченце мека пластмаса, да се направи факсимиле, което напълно заменя истинския пръст и дава отличен отпечатък.

— Ами онези свидетели, които са видели Гереро на „Индепендънс стрийт“ със собствените си очи. Него и колата му?

— Човекът, който играеше ролята на Гереро, отиваше там само вечер. На лицето си носеше мека маска, която много приличаше на лицето на Гереро. Това е проста работа. А колкото до това, да се намери „Шеворд“ модел „Клинър“ — това е направо дреболия. За целта просто е достатъчно да платиш осем хиляди и толкоз.

— А фонограмата? Гласът на Гереро?

— О, това, разбира се, не е късче мека пластмаса. Това, скъпи мой Рондол, е много по-сложно.

Професорът извади от гардероба малък касетофон, лукаво ме погледна и натисна копчето. Чух необикновено познат глас:

— Джентълмени! Пред вас стои човекът, който вчера ограби Първа шъруудска банка.

Гласът ми беше познат, защото ми принадлежеше, това беше моят глас. Моят и ничий друг. Но той произнасяше думи, каквито аз никога не съм произнасял.

— Това, разбира се, е шега — доволно се засмя Ламънт. — Вчера, когато разговаряхме с вас, записах гласа ви, след това моята машина анализира всички съставки на вашата фонограма и синтезира няколко думи, които й заръчах. Това звучи наистина просто, но аз посветих на създаването на своя синтезатор шестнадесет години от живота си. И вероятно никога нямаше да мога да го завърша, така както не са реализирали тази идея много други физици, ако не беше Гереро. Не помня вече кога за пръв път ми хрумна идеята да използвам неговия глас за лъжливо обвинение, но вие не можете да си представите какъв творчески потенциал е ненавистта. Работех като смахнат и успях да постигна онова, което не е постигнал нито един учен в света. — Професорът се изправи и неговата малка фигурка изведнъж стана по-голяма.

Не знаех какво да кажа.

— Мистър Рондол — продължи Ламънт, — повярвайте ми, много съжалявам, че така се получи, но какво да се прави… Бих се радвал, ако всичко това можеше да се забрави го за съжаление е невъзможно. Не можем да се разделим с вас така, като че ли нищо не се е случило и вие нищо не знаете. Бихме могли, разбира се, и да ви убием, и вие бихте останали да си лежите заедно с Джонас. Още едно неразкрито престъпление. Боже мой, колко ги има в нашата страна. Но аз не ви убих, скъпи мой Рондол. Защото ми харесвате, макар и да сте адвокат на Гереро. Но вие не сте Гереро. Вие не сте нагъл нахалник, който си пробива път направо през джунглите на живота. Вие сте друг. Това първо, и второ, стори ми се, че се харесахте на Одри. И накрая третото, вие по всяка вероятност не сте глупав човек, освен това имате опита и на частен детектив, и на адвокат. И аз се надявам, че ще можем да работим заедно.

— Извинете, професоре, но в какво ще се заключава моята работа?

— Виждате ли, аз съм свързан с други хора. Гереро — това беше моето лично отмъщение. Но понякога ми се налага да изпълнявам подобни поръчения и за други хора.

— Не ви разбирам…

— Представете си, че някой си има свой Гереро. Делови Гереро, углавен, личен — няма значение. Получавам поръчката, разработвам сценария и ръководя, ако и по-нататък се ползувам от терминологията на киното, режисирам постановката… Шокиран ли сте, скъпи мой Рондол?

— Не, защо — вдигнах рамене, — всичко това е толкова делнично.

— Всъщност сарказмът ви е лишен от основание. — Професорът се намръщи и ме погледна. — Важното е човек да прекрачи през някои условности. Ако аз, да кажем, бях пълководец и ви поканех да работите при мен, поканех ви да поемете командуването на дивизия, вие не бихте се ужасили от мисълта, че ще трябва да убивате. Важното е да не познаваш жертвата. Тогава тя е абстракция. Разбирам, че това, което сега ви говоря, ви звучи чудовищно. Напълно естествено. Цивилизацията в края на краищата се крепи на условности. Но интелектът и моралната смелост за това и съществуват, за да се прекрачват понякога условностите. Не ви се сърдя, Рондол. Дори на умните хора им трябва известно време, докато усвоят новите идеи. Но ви моля да разберете едно. Аз не съм садист, нито пък фанатик. Дори не съм теоретик на насилието. Просто получи се така, че аз печеля парите си именно по този начин. И смея да ви уверя, че с това не увеличавам количеството на злото в света. Въобще съм уверен, че съществува някакъв закон за запазване на злото по света. Злото не изчезва и не се образува отново. То за съжаление е вечно. Помислете си, Рондол, не бързайте. По въпросите на морала никога не се доверявайте на първия си порив. Като правило той е и най-нелеп…

Мълчах. Какво друго ми оставаше? Впрочем трябваше точно да науча алтернативата. Тогава човек по-лесно решава.

— А ако не се съглася?

— Тогава — Ламънт разпери своите малки ръчички, — тогава ще бъдем принудени да ви убием.

— А рискът? Рискът да се проваля заедно с вас. Съгласете се, професоре, вашата дейност съвсем не се вмества, както се казва, в рамките на закона.

— А, вие за този риск ли говорите? Разбирам ви! Разбира се, има някакъв риск и не е възможно да го изключим съвсем. Но деветдесет и девет и девет десети процента рискът може да се изключи. Не работя в безвъздушно пространство. Свързан съм с влиятелна организация. Дори бих казал — с много влиятелна организация. Именно те получават поръчките от своите клиенти. Аз пък получавам от тях само данните. Това първо. И второ, организацията, за която става дума, има много големи връзки. Много големи. И преди всичко в полицията. И накрая последното. Стараем се да работим така, че да предвидим всички варианти.

— Кажете, професоре, а защо тези, които правят поръчките, искат по такъв сложен начин да се избавят от някого. Нима не е по-евтино просто да се убие човекът?

— По-евтино е, съгласен съм, но вие просто си нямате представа колко ситуации възникват, когато е важно не физическото унищожение на човека, а законният съд. Колкото и парадоксално да звучи, хората, действуващи извън рамките на закона, повече от всичко ценят законната разправа… А, Рондол, повярвайте ми, нашата фирма идеално се вписва в цялата система. Колкото повече въвеждаха електронните съдилища, толкова повече нарастваше степента на юридическата безпристрастност. Но човекът с пари, а съгласете се, че нашата система винаги е работела по-добре за човека с пари, та човекът с пари, повтарям, не го устройва абсолютната юридическа безпристрастност. Или да кажем — не винаги го устройва. Там, където парите са всемогъщи, не може да има област, където те престават да играят роля. А щом като съдийската машина не може да бъде подкупена, щом като тя признава само фактите, тогава фактите могат да бъдат купени. И ние продаваме факти, мистър Рондол. Ние приготвяме и продаваме факти. И за тях добро ни плащат. Знаете ли колко ще получавате? До сто хиляди НД в година. Помислете си, мистър Рондол. Вашата професия на адвокат отмира. Вие не можете да въздействувате на кибернетиката, както някога можехте да въздействувате на съдиите и на съдебните заседатели. И затова вие ставате ненужни.

— Колко време мога да мисля?

— Сега е пет часът. Ще дойда при вас утре сутринта в девет.

— А какво ще стане, ако се опитам да изляза през прозореца, да се спусна на земята и да избягам?

— Ще включим сигналната система. Щом се докоснете до прозореца, ще прозвучи сигналът за тревога. Тази къща е обградена с висока ограда, по горната част на която минава ток с високо напрежение. И най-после ще ви пази Оуен. Но и това не е всичко. Ако все пак по някакво чудо успеете да избягате, и тогава няма да сте в безопасност, защото цялата полиция в Шърууд незабавно ще започне да ви търси. По обвинение в твърде сериозно престъпление. Уликите срещу вас са готови. Остава ни само да съобщим за вас в полицията и да предадем уликите.

— Благодаря ви, професор Ламънт. Вие много подробно ми обяснихте положението.