Зиновий Юриев
Пълно преобразяване (7)

Глава 7

Булевард „Сънрайз“ за разлика от „Индепендънс стрийт“ е уважавана улица. На входа в дом номер четиринадесет като в хотел седеше портиер, млад човек с рамене на цирков атлет. Погледна ме въпросително.

— Казвам се Рондол. Чака ме мистър Ламънт.

— Моля — кимна ми портиерът, — на четвъртия етаж.

Асансьорът въздъхна и бързо ме отнесе на четвъртия етаж. Не успях да изляза от кабинката и вратата отдясно се отвори, срещу мен тръгна побелял невисок човек. Бяло пухкаво венче коси и розово личице. Бяло-розово старче.

— Моля, заповядайте, мистър Рондол — протегна ми малката си ръчичка, приветливо ми се усмихна и ме въведе в апартамента. — Наляво, мистър Рондол. Да поговорим в кабинета ми.

— Благодаря ви, много сте любезен, мистър Ламънт. Позволете ми направо да пристъпя към въпроса. Както разбрах, вие знаете за съдебния процес срещу Ланс Гереро. Макар и да беше признат за виновен и да беше осъден на смърт или на пълно преобразяваме, той до последната минута продължаваше да ме уверява, че не е виновен. Интересува ме един въпрос, мистър Ламънт, който трябва да изясня за себе си. Искам да зная би ли могъл Ланс Гереро да извърши убийство.

— А на съда нима не беше установено, че той е убил онова момиче, как му беше името? Пък и вие сам казахте: отпечатъци от пръсти, свидетели.

— Съвсем вярно, мистър Ламънт. Но именно поради тези тежки улики и поради категоричния отказ на моя подзащитен да се признае за виновен съм склонен да запазя, макар и нищожно, но някакво съмнение.

— Но това е мистика, скъпи мистър Рондол — безпомощно разпери малките си ръчички Ламънт, — цял живот се занимавам с наука, научил съм мозъка си да признава само факти, а фактите в делото на бедния Гереро, уви, са неоспорими. Поне така разбрах от вестниците и от вашите думи…

— Професоре, добре ли познавахте Гереро?

— Хм… Как да ви кажа? Виждал съм го много пъти, разговарял съм с него, разказвала ми е за него дъщеря ми. Той имаше роман с Одри. Позволете ми веднага да ви кажа, скъпи мистър Рондол, че този роман ни донесе, на мен и на дъщеря ми, много мъка. И за да не ви поставям в неловко положение, веднага ще ви кажа, че Одри дори се опита да се самоубие. Сега всичко е минало и мога спокойно да говоря за това… Не обвинявам Гереро в нищо. Докато обичаше — обичаше. След това я изостави. По-скоро съм виновен аз. Навярно аз я възпитах така ранима и беззащитна. Аз, старият романтичен глупак.

— Как мислите, професоре, удобно ли е да поговоря на тази тема и с вашата дъщеря?

— Да, разбира се, напълно. А, ето, струва ми се, че и тя идва. Одри — повика я той. — Ти ли си? Можеш ли да дойдеш за една секунда при мен?

Тя беше доста висока и стройна. Лицето й навярно не би могло да бъде наречено красиво, но безусловно беше привлекателно. Леко вирнато носле, големи сиви очи и главно — бързо изменящо се изражение на лицето. Току-що по него се отразяваше спокойната домашна приветливост на любещата дъщеря. После изненада. Мълчалив въпрос. Усмивката на домакиня. Интересът на млада жена към непознат мъж. В последното впрочем не бях напълно уверен, тъй като непознатият мъж бях аз.

— Одри, това е мистър Язон Рондол, адвокатът на Ланс Гереро. Мистър Рондол, това е дъщеря ми Одри Ламънт. Одри, мистър Рондол би желал да поговори с теб за Ланс…

— Моля. — Тя седна в креслото и без да гледа, протегна ръка към коженото калъфче за цигари на бюрото, извади една цигара и запуши. Движенията й бяха изящни и ловки. Беше приятно човек да ги наблюдава. Поне на мене ми беше приятно.

— Мис Ламънт — казах аз, — имах намерение да поговоря с вас за своя клиент мистър Гереро, но загубих всяко желание.

Тя учудено вдигна вежди и ме погледна съвсем по детски.

— Но защо, мистър Рондол?

— Не зная, навярно ревнувам от него…

— Най-малко това очаквах от вас. Адвокатите са сухи хора в черни костюми. Те не ревнуват. Може би вие въобще не сте адвокат?

— Може би сте права, мис Ламънт. Но уви — казах аз решително, отърсвайки се от чара на тази жена, — дългът ме кара да се върна към мистър Гереро. Мис Ламънт, ако моите въпроси са ви неприятни, няма да настоявам да ми отговорите.

— Благодаря ви. Целият разговор за Ланс Гереро не ми доставя ни най-малко удоволствие, но аз го обичах някога. И този човек е осъден на смърт.

— Той избра пълно преобразяване.

— Виждате ли — каза тя. — Мислех си, че поне малко го познавам, а се оказа, че не е така. Никога не бих могла да повярвам, че ще избере пълно преобразяване… Ланс Гереро изменен… Невъзможно е дори да си го представиш…

— Защо?

— Вероятно защото той и кротостта са две съвършено различни неща. Все едно да си представите тигър с панделка или гълъбица да ръфа с клюна си мърша… — Тя помълча и леко се усмихна на нещо. — Кротък Гереро… В него има толкова енергия…

— Гереро беше ли избухлив?

— О, да!

— Значи в порив на гняв би могъл да удари близък човек?

— Никога не е вдигал ръка срещу мен. Разбирате ли, никога!

— Благодаря ви, мис Ламънт — поклоних се елегантно като дипломат, поне така ми се стори.

— Мистър Рондол — неочаквано каза Одри Ламънт с глас, който звучеше много по-различно, отколкото по време на нашия разговор, — нали пак ще дойдете у нас? Без да задавате въпроси за Ланс Гереро? — Тя се усмихна и ми подаде ръка.

— О, да! — пламенно отговорих. Навярно твърде разпалено и силно, тъй като тя весело се засмя.