Зиновий Юриев
Пълно преобразяване (4)

Глава 4

Стигнах в кантората и прегледах телевизионните ленти, които Гизела беше донесла. Абсолютно нищо ново с изключение на това, че показваха снимката на Джин Уишняк. Обикновено момиче с доста простовато, доверчиво лице.

Помолих Гизела да ми намери Урсула Файяр. Взех слушалката и чух нисък, ленив глас.

— Мисис Файяр. С вас разговаря Язон Рондол, адвокатът на Ланс Гереро.

— Много ми е приятно. На какво дължа тази чест? — Към властните нотки в нейния глас сега се прибавиха и насмешливи.

— Знаете ли, бих искал да поговоря с вас…

— Не може ли това да стане по телефона?

— Страхувам се, че не е разговор за телефон.

— Хм… Можете смело да говорите, моят телефон не се подслушва, но ако настоявате, елате.

— Кога?

— Можете да дойдете още сега.

И тя окачи слушалката. Естествено. Такива дами не питат мога ли да ги посетя именно сега, не казват адреса си, не ти обясняват как да стигнеш до тях. Урсула Файяр! С това е казано всичко. О, тези хора притежават хиляди най-елегантни начини да унижат ближния си, кротко и без натрапване да му дадат да разбере кой кой е.

След половин час бях в Блекфийлд и спрях пред масивна метална врата с малка медна табелка „Файяр“. И размерите на табелката бяха точно пресметнати да напомнят, че притежателят на този замък не се нуждае от реклама.

От будката изпълзя огромно човекообразно същество. Впрочем с човек го сродяваше само пистолетът на хълбока му. Изглежда, Файяр и тям подобните са успели да създадат нов вид животни, като са кръстосали семейния слуга с горила.

— Име? — гласът на хибрида се зараждаше някъде в дълбините на необятното му туловище.

Чудовището промърмори нещо неясно и отвори вратата. Изминах петдесетина метра по пътеката и пред мен се откри изумително красива къща.

Преди още да стигна до вратата, тя се отвори, аз дори трепнах от изненада. Очевидно подсъзнателно съм очаквал да видя още едно такова чудовище като при вратата, па макар и с по-малки размери, а пред мен стоеше красавица. Истинска красавица. Червени коси и прозрачни виолетови очи, които заемаха половината й лице.

— Добър ден, мистър Рондол, мисис Файяр ви чака.

Какво ли още ме чака? Стража с алебарди. Мадам Файяр в огромен кринолин. Но тя се оказа не в кринолин, а в обикновени черни панталони. Очевидно беше на около четиридесет години, а може би и на много повече или пък много по-малко. Беше стройна, дори слаба и дяволски елегантна.

— Седнете, мистър Рондол — тя кимна към дълбокото кожено кресло, в което лесно можеш да потънеш. — Слушам ви.

— Мисис Файяр — казах, — знаете ли какво се е случило с мистър Гереро?

За част от секундата тя се обърка.

— Не, а какво се е случило с него?

Лъжеше. Бях уверен, че лъже, и то не много умело.

— Арестуван е по обвинение в убийство.

И тя отново не знаеше как да реагира на моите думи.

— Бедният Ланс — най-после промърмори тя. — И как се е случило това с него?

— О, мисис Файяр, ще намерите всички подробности във вестниците от двадесети септември. Работата е в друго. Моят клиент твърди, че по времето, когато е било извършено убийството, тоест вечерта на деветнадесети септември, между девет и десет часа, се е намирал в своята къща в Елмсвил. За съжаление това може да потвърди само един човек. Вие.

— Аз?

— Да, мадам. Мистър Гереро твърди, че същата вечер вие сте били при него.

Мисис Файяр внимателно ме погледна, вдигна очи, сякаш премисляше нещо, усмихна се едва.

— Бих се радвала да помогна на мистър Гереро, той е мой добър познат, но, съгласете се, че да се дават лъжливи показания пред съда…

— Благодаря ви, мисис Файяр — казах аз, измъквайки се от коженото кресло. — Вие много ми помогнахте.

Ако не бях сигурен, че Гереро действително е убил Джин Уишняк, бях готов да се закълна, че Урсула Файяр лъже и че онази вечер наистина е била в Елмсвил. Всеки път, когато се захващам с някое дело, буквално потъвам в него. Този път не беше така. Практически нямах никакви варианти, никакви версии, никакви теории, даже никакви факти, без да се смятат онези, които ще бъдат използувани от обвинението. Нямам никакви свидетели, нямам нищо. Ланс Гереро е ходел при Джин Уишняк, виждали са го там неведнъж, въпросната вечер също е бил при нея. Вероятно полицията е намерила и отпечатъци от пръстите му. От друга страна, Урсула Файяр лъже, чувствувах това с всяка клетка на тялото си.

Потеглих за Шърууд, към Първи градски затвор, към клиента, когото не знаех как да защищавам.

Вероятно Гереро не беше спал цяла нощ, тъй като под очите му имаше сенки и днес изглеждаше с десет години по-стар, отколкото вчера. Когато влязох в килията, той въпросително ме погледна. За миг в очите му пламна надежда, но веднага пак угасна.

— Слушайте, мистър Гереро, мога ли да ви задам един въпрос?

— Опитайте — вдигна рамене той.

— Вие ли убихте Джин Уишняк?

Той внимателно се вгледа в мен и поклати глава.

— Не, Рондол, не съм убил Джин Уишняк. Никога не съм виждал Джин Уишняк, до момента на арестуването ми никога не съм чувал нейното име. Това е чудовищно, разбирате ли, чудовищно…

— Аз съм адвокат, мистър Гереро. Преди това, както знаете, бях частен детектив. А по-рано работех в полицията. Свикнал съм да имам работа с факти. И съдът се опира на факти. Особено електронният съд.

— Бяхте ли у Урсула Файяр? — прекъсна ме той.

— Да. Тя отрича.

— Не се съмнявам в това. Какво впечатление ви направи тя?

— Стори ми се, че лъже.

— Наистина ли? Благодаря ви. Това е поне малка котвичка. Не зная дали тя би могла да ме задържи да не полудея — поклати той глава. — Разбирате ли, започвам сам да се съмнявам. Разни мисли пълзят, пълзят в главата ми. А може би имаш раздвоение на личността? А може би има провал в паметта си? А може би отдавна си се побъркал? Отпъждам тези мисли, мачкам ги като змии, а те все пълзят, пълзят…

— Мистър Гереро — казах аз ядосано, — не предполагах, че можете така образно да говорите. По-добре се опитайте да се съсредоточите, може би нещо сте забравили? Някоя подробност или нещо друго? Нима никой не ви е видял през онази нощ?

— Не — поклати той глава. — Нямам какво да ви кажа. Разказах ви всичко.

Когато тъмничарят отвори вратата, излязох от килията, без да се сбогувам с Гереро.

* * *

През останалите до съда дни се мятах като хванат в капан. Няколко пъти бях на „Индепендънс стрийт“, разговарях с всички, които са виждали там Гереро, още веднъж говорих по телефона с Урсула Файяр, успях да постигна проверка на психичното състояние на Гереро — всичко беше напразно. Стояхме там, откъдето бяхме започнали.

В деня, когато се състоя съдебното заседание, се събудих рано и дълго лежах неподвижно. Никога още не съм чувствувал себе си така безпомощен. Отивах не в съда, не, по-скоро в цирк, където клоунът Язон Рондол ще разсмива уважаемата публика…