Зиновий Юриев
Пълно преобразяване (3)

Глава 3

— Гизела — казах, влизайки в кантората — Как мислите какво ще направя сега? Ще взема писалка и ще напиша чек на ваше име заплатата за три месеца.

— Много ви благодаря, мистър Рондол. Спасявате ме от гладна смърт.

— Но, Гизела, не си мислете, че ей така ви плащам пари. Намерете ми вечерните вестници от деветнадесети септември, сутрешните от двадесети и двадесет и първи, телевизионните ленти с последните новини за деветнадесети, двадесети и двадесет и първи.

Минах в стаята си и седнах в креслото. Интересно как ли ще защищавам този брадат производител на играчки? Ако си признаеше, тогава можеше да се измисли нещо състояние на афект, самозащита, шантаж от нейна страна банална, но все пак доста ефективна тактика за защита.

— Ето ви вестниците мистър Рондол Гизела сложи на масата ми „Шърууд таймс“ и „Шърууд икзаминър“.

Започнах да преглеждам вестниците. На деветнадесети не намерих нищо. На другия ден на двадесети, в „Таймс“ имаше незначителна бележка: „Вчера вечерта в дома си на «Индепендънс стрийт» 18 е била убита Джин Уишняк 21-годишна начинаеща актриса. Убиецът нанесъл на своята жертва няколко удара по главата. Лейтенант Бенк е заявил, че подозренията падат върху човек, който по думите на съседите редовно посещавал мис Уишняк през последните няколко месеца“ На другия ден, на двадесет и първи, и двата вестника съобщаваха за арестуването на Ланс Гереро собственикът на „Играчки Гереро“. И това беше всичко. Начинаеща актриса. Този брадат идиот е ходил при нея не веднъж и два пъти. И колата си е оставял до къщата й. Пък и външността на моя клиент с тази широка и гъста брада се помни лесно.

И за какво, интересно, му трябваше да ми обърква главата с тази Урсула Файяр? За да ме убеди, че не е виновен. Каква глупост. Интересно, оставил ги е Гереро някакви следи в квартирата на момичето? И ако там има отпечатъци от пръсти — а по всяка вероятност ги има, та нали е ходил не един и два пъти, — защитата ще бъде много трудна. Да не кажа нещо по-силно. Главното е да не се окаже, че има преки улики, като оръдието, с което е извършено убийството, отпечатъци от пръсти.

Трябваше да отида на „Индепендънс стрийт“ Но преди това се обадих на сладкогласния мистър Нилън в „Играчки Гереро“ и го попитах какъв автомобил кара неговият шеф. Оказа се „Шеворд“, модел „Клинър“. Електромобил последен модел. Червен на цвят. Регистрационен номер ВС 17–344. Отличен автомобил. Струва седем-осем хиляди, не по-малко. Точно като за собственици на фирми за играчки. И, разбира се, за различни други собственици на фирми, не за обеднели адвокати.

„Индепендънс стрийт“ принадлежи към онези улици, които имат някакъв неопределен характер.

Къщата се оказа с една класа по-добра, отколкото предполагах. Впрочем, като има такива поклонници на своя разцъфтяващ талант като Ланс Гереро, бедната Джин Уишняк би могла да си позволи да живее в прилично жилище.

Застанах на тротоара с вдигната яка и зачаках. В наше бреме е достатъчно да постоиш около някоя къща няколко минути, за да събудиш нечии подозрения.

На моя призив пръв откликна човек, който явно беше забравил сутринта да се обръсне. Най-вероятно поради снощното препиване, ако се съди по рачешките му червени очи.

— Чакате — каза той с удивително равен глас. Нито въпрос, нито констатация.

— Казвам се Язон Рондол. — Усмихнах се с цялото си дружелюбие и повдигнах шапка. — Ето ви моята визитна картичка. Адвокат съм на Ланс Гереро, Човекът, който…

— А, онзи ли, дето пречука мис Уишняк. Оня с брадата.

— Не съм сигурен, че я е пречукал именно той — още по-дружелюбно се усмихнах, — но това, че е с брада, е самата истина.

Извадих от джоба си петдоларова хартийка. Ако плащам на всички живеещи на „Индепендънс стрийт“ по пет НД, помислих си, още утре ще трябва сам да застана на ъгъла с протегната ръка. Но необръснатият беше първият. Провървя му. Нали някога трябва да провърви и на такива хора като него. Протегнах му ръката с хартийката. Той ми протегна своята без хартийка. На половината път ръцете ни се срещнаха и си смениха ролите.

— Лари Ковалски — представи се небръснатият. С пари в джоба изглеждаше по-уверен.

— Мистър Ковалски, подозират моя клиент, че е убил мис Уишняк.

— Че какво има да го подозират… Той я е пречукал, няма спор в това.

— Защо мислите така?

— Че какво да мисля, аз тук, в тази и съседната къща, съм нещо… като портиер. Да поддържам чистота, ред… и изобщо. Е, разбира се, познавам почти всички обитатели. Виждам кое как е, кой при кого. Е, Джин Уишняк, разбира се, беше хубаво момиче. Добро. Винаги ще поздрави, ще се усмихне, разбира се. А пък той все при нея отиваше. Старичък е за нея, не ще и дума, ама му е тъпкан джобът с пари.

— На кого?

— На оня с брадата.

— Кой с брадата?

Портиерът ме погледна с известно съжаление. А може би и с презрение. Какво искаш от такъв глупак.

— Оня, дето все при нея ходеше. Полицията, когато ме разпитваше, ми показа цял куп снимки. И аз, разбира се, веднага го познах.

— Само по брадата ли?

— Защо пък само по брадата? Е, разбира се, не съм говорил с него. Но съм го виждал много пъти, макар че повечето беше вечер. Солиден мъж.

— А защо сте уверен, че именно Гереро е убил мис Уишняк?

— Е, разбира се, не съм присъствувал, но нея вечер той при момичето. Още си спомням, като видях колата му, и си помислих: ама красавица, не можеш да си откъснеш очите от нея.

— Каква е колата му?

Ковалски ме погледна учудено: как така може да не се знае на каква кола се вози Ланс Гереро. Очевидно този „Шеворд“ не веднъж и два пъти е бил предмет на разговори.

— Как каква? „Шеворд“, разбира се, „Клинър“.

— Кажете, мистър Ковалски, мис Уишняк поддържаше ли тук с някого приятелски отношения?

— Да, разбира се. С Агнеса Анджело. Виждал съм ги често заедно.

— Тук ли живее?

— Тука, тука. С майка си. Апартамент четири „бе“. Втори етаж.

— Как мислите, кога мога да я намеря?

— Ако искате, веднага. Тя си е в къщи. По това време винаги си е в къщи.

Мис Анджело се оказа седемнадесетгодишно момиче. Когато узна, че съм адвокатът на Гереро, така се развълнува, че ми се стори, че така ще се разплаче. Помислих си, че се вълнува заради убитата си приятелка, а се оказа, че си мислела как ще се яви на процеса. Това е нейният звезден час. Не бих се учудил, ако науча, че сега дори мислено си избира в какъв тоалет ще се яви да дава свидетелски показания. Бедната рибка в морето на анонимността, на която веднъж в живота се е паднало да се изкачи на повърхността.

— Кажете ми, мис Анджело, мис Уишняк разказвала ли ви е нещо за себе си, за своя приятел, който я е посещавал?

— Тя всичко ми разказваше. Ние бяхме приятелки…

— Назовавала ли е името на човека, който…

— Който я издържаше ли? — прекъсна ме Агнеса. За разлика от мен тя не си подбираше думите. — Не, името му не е споменава. Питала съм я кой е той. А тя казва: „Дала съм му дума да не споменавам името му.“ Но аз въпреки това знаех точно.

— Откъде?

— Тя ми е казвала, че има фирма, която произвежда детски играчки. И ми е показвала някои играчки.

— Но откъде все пак знаете името на собственика на фирмата?

— По кутията. Там има червена лента, а на нея е написано „Играчки Гереро“. Не съм глупава, веднага се досетих, че поклонникът на Джин е точно той, Гереро.

— Виждали ли сте го някога?

— Един-два пъти през прозореца.

— Бихте ли го познали?

— Вече го познах.

— Кога?

— Когато полицията ме разпитва. Показаха ми снимки на мъже. Веднага го познах.

Да, просто не знаех защо трябва да присъствувам в съда. Освен като зрител. Всичко, буквално всичко, което научавах, се поместваше в схемата, като елементите в квадратчетата на Периодичната таблица. Но не в моята схема, а в обвинението. Никак не е чудно, че прокурорският компютър е издал заповед за арест. Със същия успех би могъл да произнесе и присъдата.

Излязох на улицата. Вятърът беше утихнал, но заваля дъжд.