Зиновий Юриев
Пълно преобразяване (14)

Глава 1

Оуен Бонафонте изстена и се опита да стане. Мярна му се мисълта, че Ламънт навярно е убит. Изтича до леглото и чу хъркането.

— Професоре! Събудете се! — Бонафонте тръскаше стареца за раменете и главата му с венчето сиви коси около розовото плешиво теме се клатеше напред-назад.

Професорът като че ли отвори очи, но веднага пак ги затвори. Проклятие, помисли си Бонафонте, нима го е упоил. Ето защо му е бил нужен „Дриймуел“.

Вдигна слушалката и набра номера. Търпеливо изчака, докато злобен и хрипкав от съня мъжки глас отговори.

— Мистър Волмут, обажда се Оуен Бонафонте. Екстрен случай. Току-що избяга адвокатът. Нали знаете, разказвах ви за него, онзи Рондол.

— Ясно. Слушай, давам ти един час време. Ако до един час не го намерите, обади ми се и ми докладвай. И веднага започвайте да изпълнявате набелязаното. Разбираш ли ме?

— Да, мистър Волмут.

Къде ли професорът държи своето оръжие? Отново повдигна Ламънт и започна да го тръска за раменете. Този път старецът отвори очи почти веднага.

— Рондол избяга. Навярно ви е сипал приспивателно. Видях през прозореца ви, че свети, щората не беше дръпната, и се обадих. Като че ли чувствувах, че нещо се е случило.

Професорът непрестанно се прозяваше, но очите му вече започнаха да се проясняват.

— Обадихте ли се на мистър Волмут?

— Да. Волмут ни даде един час. Ако до един час не намерим беглеца, ще трябва да проведем набелязаното…

— Да, да, разбира се. — Ламънт потърка с длани лицето си. — Значи Рондол избяга…

* * *

Щом Бонафонте излезе извън вратата, обкръжи го пълна тъмнина, мокра есенна тъмнина. Дъждът не преставаше да вали. Вдигна към лицето си „уоки-токи“ и натисна копчето.

— Ърни, Харис, не сте ли виждали автомобил?

— Не, ние сме близо един до друг.

— Главното е да не спре някоя кола. Затова Ърни ще тръгне по шосето по посока на Джола. Ърни, спирай всяка кола, дори ако се наложи да стреляш. Вие, Харис, ще трябва да направите същото, само че в противоположната посока. Ако намерите Рондол, стреляйте, дори в колата да има и други хора, все едно, стреляйте. Не трябва да се измъкне жив оттук. След петнадесет минути ще трябва да позвъним на Волмут.

Забръмча зумерът на „уоки-токи“. Бонафонте натисна копчето.

— Бонафонте, Ърни, Харис, обажда се Ламънт. Току-що звъни Волмут. Не иска повече да чака. Нито секунда. Така че спрете първата кола, която видите…

Кой ли ще тръгне в такова време в два часа през нощта по този страничен селски път? Господи, и тук не му вървеше. На него все не му вървеше, помисли си Бонафонте. Той работеше, а командуваха други.

Отново забръмча зумерът на радиото.

— Оуен — гласът на Ърни беше възбуден, — в далечината виждам светлина от фарове.

— Спри го каквото и да стане. И внимавай, Ърни, ако не успеем да спрем тази кола…

И тръгна натам, откъдето се обади Ърни.

Да, запалени фарове. Май че е спрял колата. Ърни разговаряше с шофьора.

— Нима ще ни откажете да отведете до града един болен? — каза Ърни. — Нашата кола е счупена.

— Е… добре, къде е болният?

Колата тръгна и набра скорост.

— Не бързайте, сега ще видите светлина от лявата страна и ще влезете през врата.

Влязоха в двора. Шофьорът, човек на средна възраст, малко се поуспокои. Вероятно високата ограда и голямата къща му направиха впечатление.

— Е, къде е болният?

— Ето го — каза Бонафонте и стреля в гърба на шофьора. Оня подскочи, като че ли някой го подхвърли нагоре, и бавно започна да се накланя встрани, плъзгайки се по седалката.

— Всичко наред ли е? — попита Ламънт, който приближаваше към колата. — Отлично. Отместете го встрани. Благодаря, Ърни, светнете ми, ще се заема с кормилото.

Професорът извади няколко меки пластмасови възглавнички и внимателно ги притисна към кормилото. Той повтори тази операция няколко пъти и удовлетворено кимна. След това взе носната си кърпа и започна да изтрива с нея кормилото, но така, че да не изтрие всички отпечатъци.

— Готово, Оуен — каза Ламънт. — Ето ви ръкавици. — Подаде на Бонафонте ръкавици и той ги сложи на ръцете си. — А що се отнася до останалото, ще бъде както сме го планирали. Трупът в канавката. Някъде след знака за миля осемдесет и две. Колата малко по-нататък и не забравяйте да изтриете ръчките, до които сте се докосвали без ръкавици.

* * *

Капитан Менинг сладко спеше, мушнал ръка под бузата си. До него тихичко сумтеше жена му. Събуди го телефонът. Събуди се мигновено, както се събуждат полицаите, лекарите и престъпниците.

— Капитан Менинг слуша.

— Здравейте, капитане, обажда се Волмут.

Менинг пусна краката си на пода и седна. Щом се обажда Волмут, и то в такъв час, значи ще трябва да се става.

— Слушам ви, мистър Волмут.

— Току-що при вас в полицията съобщиха, че на шосе номер две… Нали го знаете, един такъв малък и тесен селски път, онзи, който минава покрай вила „Одри“.

— Разбирам ви, мистър Волмут…

— Та ето какво, току-що съобщиха, че след осемдесет и втора миля се намерили труп. Направо на шосето. Хвърлен е от кола. А самата кола се намира малко встрани.

Капитан Менинг автоматично погледна часовника, който стоеше на шкафчето до леглото. Три часът и единадесет минути.

— И така, капитане, има всички основания да се предполага, че убиецът се намира някъде в околността. Мисля, че е въоръжен.

— Ясно — каза капитан Менинг. Главното е винаги да ти е ясно какво иска да каже Волмут и да не му задаваш излишни въпроси, като например кой е намерил трупа и от къде на къде той, Волмут, знае за убийството.

— Работата е там, че той е не само опасен. Непременно ще поиска да избяга, ако го задържите. Разбирате ли ме?

— Разбирам ви, мистър Волмут.

— Да се надяваме, че знаете какво трябва да направи добрият полицай, когато арестуваният се опитва да избяга?

— Разбирам, мистър Волмут.

— Чудесно. Имам всички основания да предполагам, че върху кормилото освен отпечатъци от пръстите на собственика на колата могат да се намерят и отпечатъци от пръстите на убиеца. По-внимателно с тях. И няма да съм никак учуден, ако престъпникът се окаже някой си Язон Рондол, адвокат от Шърууд. Висок шест фута и два дюйма, кестеняв.

— Това е много ценна информация. Всичко ще бъде както трябва, мистър Волмут, не се тревожете.