Тами Хоуг
Кукла на конци (8)

Глава 7

Ричард Кудроу умираше. Към болестта на Крон, която бе обхванала стомашно-чревния му тракт и го измъчваше от пет години, през последните няколко месеца се бе прибавил и рак. Въпреки усилията на медицината, той буквално разяждаше тялото му.

Бяха му казали да се откаже от практиката си и да посвети времето си изцяло на лечението, но той не виждаше смисъл в това. Знаеше, че смъртта му е неизбежна. Работата бе единственото, което го поддържаше жив. Яростта и адреналинът крепяха отпадналото му тяло. Вниманието му бе съсредоточено върху справедливостта и това му даваше по-силно усещане за ползотворност от търсенето на лечение, което бе за него недостижима цел. Докато се опълчваше срещу лекарите и болестта, той вече бе надживял срока, който му бяха дали.

Враговете му казваха, че е прекалено проклет, за да умре. Побоят върху Маркъс Ренар щеше да му осигури още шест-седем месеца ядове, които да го поддържат жив.

— Моят клиент е пребит до смърт от вашия детектив, Ноблие. Как ще се опиташ да замажеш тази проста истина?

Гюс стисна устни. Силно присвил очи, той гледаше Кудроу, който седеше срещу него — сбръчкан и повехнал като сухо листо в измачкания си кафяв костюм.

— Ти си специалистът по измишльотините, Кудроу, а аз какво — трябва да преглъщам брътвежите на твоя клиент ли?

— Той не е счупил сам носа, нито челюстта си. Не е избил и зъбите си сам. Попитай помощник-шериф Брусар. Или по-добре аз ще попитам вашия помощник-шериф Брусар — каза Кудроу и се надигна от стола. — На теб ти нямам никакво доверие.

Гюс скочи и се закани с пръст на адвоката.

— Стой по-далеч от моите хора, Кудроу!

Кудроу махна с ръка.

— Брусар е очевидка, а Форкейд е бандит. Бил си е бандит още в полицията в Ню Орлиънс и ти си го знаел, когато си го наел. Това те прави отговорен пред гражданството, Ноблие, а самият факт, че не отстрани Форкейд от случая Бишон след явния му опит да подхвърля и манипулира доказателства, те прави съучастник в нападението.

Гюс изсумтя.

— Съучастник! Ще получиш херния, докато се опитваш да завлечеш измислиците си в съда, дърт козел такъв! Можеш да повдигаш колкото си искаш обвинения. Ще си умреш беден, преди да измъкнеш и стотинка от моя участък. Колкото до останалото, не си спомням някой да те е избирал за областен прокурор.

— Смит Причет ще повдигне обвинение, преди да си смлял закуската си. Ще бъде безкрайно щастлив да види онзи задник, Форкейд, в затвора.

— Ще видим — измърмори Гюс. — Ти въобще не знаеш какво се е случило снощи и не съм длъжен да разисквам станалото с теб.

— Това ще бъде документирано. — Кудроу вдигна очуканото си куфарче и залитна от тежестта му. — Още по-добре. Твоят помощник-шериф снощи е извършила арест. Взела е показания от моя клиент и го е попитала дали ще повдигне обвинение. Ако липсва документацията, свързана с тези факти, ще си платиш скъпо, Ноблие!

Гюс изкриви лице така, сякаш бе подушил вонята на прегазено на пътя куче.

— Твоят клиент страда от халюцинации, освен това е лъжец, но това са някои от по-невинните му качества — каза той, мина бързо покрай адвоката и се запъти към кабинета си. — Махай се, Кудроу! Имам да върша по-полезни неща от това цяла сутрин да слушам как ми разтегляш локуми.

Кудроу се ухили и зъбите му лъснаха, пожълтели от токсините в тялото му. Енергията гореше в жилите му като ракетно гориво и той усещаше как надвива рака му.

— Беше ми приятно както винаги, шерифе. Но удоволствието ще бъде още по-голямо, когато съсипя теб и онова твое протеже Форкейд.

— Защо не направиш услуга на всички и не пукнеш — процеди Гюс.

— Няма да ти доставя това удоволствие, Ноблие. Имам намерение да надживея мандата ти, ако не за друго, то от чиста злоба и инат.

— Радвам се да ти кажа, че само Бог би ме надживял, но не и ти.

— Ще видим кой ще има последната дума.

Гюс затръшна вратата зад гърба на Кудроу.

— Вонящо дърто лайно — изсумтя той, извърна се към страничната врата, където бе кабинетът на секретарката му, и извика: — Влизай, Брусар!

Сърцето на Ани се сви, когато стана от стола. Беше слушала със затаен дъх сърдитите гласове, които съвсем ясно се чуваха през вратата. Разгорещеният спор я бе погълнал. Усещаше как потта й се стича между плещите й и овлажнява униформата й под мишниците.

Валери Комб — изрусената секретарка на Ноблие, я изгледа косо. Беше с четири години напред от Ани в гимназията, главна клакьорка на баскетболния отбор, предопределена да забременее уж случайно, както и направи. Вече разведена, тя трябваше да храни три деца и бе безрезервно предана на Ноблие.

След като си пое дълбоко дъх, Ани пристъпи в светая светих и затвори вратата след себе си. Шерифът се запъти към нея с поглед на булдог, сложил ръце на кръста си. Ани зае бойна позиция с леко раздалечени крака и сключи ръце отзад.

— Вземала ли си показания от Маркъс Ренар снощи? — запита я нервно той.

— Да, сър.

— Казах ли ти да си вървиш вкъщи, Брусар? Дали не съм болен от Алцхаймер, или съм си въобразил, че ти казах да си вървиш вкъщи?

— Не, сър.

— Тогава какво, по дяволите, си правила в болницата?

— Трябваше да го направя, шерифе — каза тя. — Аз бях полицаят, озовал се на местопрестъплението. Знаех, че Ренар с най-голямо удоволствие би подал оплакване в участъка заради неспазване на процедурата.

— Не ме учи на правилника, Брусар! — сряза я той. — Смяташ ли, че не го знам? Да не мислиш, че не разбирам какво върша?

— Не, сър, всъщност да, сър, аз…

— Когато ти кажа да направиш нещо, значи имам причина за това, помощник-шериф Брусар. — Той се наведе към нея. Цялото му лице бе пламнало до върховете на ушите. — Понякога ситуацията трябва да се обмисли, преди да процедираме по обичайния начин. Разбираш ли какво ти казвам, помощник-шериф?

Ани напрегна всички мускули на тялото си, прекалено уплашена дали наистина разбира какво точно й се казва.

— Видях Ник Форкейд да пребива Маркъс Ренар, шерифе.

— Не казвам, че не си го видяла. Не казвам, че не си наясно с обстоятелствата. Казвам, че не си чула обаждането на полицията в тази част на града. Казвам, че не си присъствала, когато нарушителят е оказал съпротива при ареста.

Ани го изгледа продължително.

— Искате да кажете, че не съм била в стаята снощи, когато всеки си е нагласявал версията — изрече най-накрая тя със съзнанието, че ще си навлече гнева на Ноблие. — Това, което Форкейд извърши вчера, беше незаконно.

— А онова, което Ренар е направил на онова момиче Бишон, е редно, така ли?

— Разбира се, че не е, но…

— Чуй ме какво ще ти кажа, Ани… — Гласът му изведнъж се сниши и прозвуча по-миролюбиво. Отстъпи назад и приседна на ръба на бюрото. Изразът на лицето му беше сериозен, открит и не така заплашителен както допреди малко. — Светът не е черно-бял. Съществуват различни нюанси на сивото. Светът не се ръководи от едни и същи правила. Законът и правосъдието невинаги съвпадат. Не твърдя, че намирам извинение за онова, което е извършил Форкейд. Осъзнавам какво е направил. Но в този участък държим на нашите хора. Това означава, че не е трябвало да действаш прибързано и да арестуваш детектив. Означава и че не бива да хукнеш и да взимаш показания, когато съм ти казал да се прибереш вкъщи.

— Не мога да променя факта, че бях там, шерифе, или че Ренар знае, че съм била там. Какво би направил, ако не му бях взела показания?

— Някому би могло да се стори, че той просто се е объркал от развоя на събитията. Щеше да изглежда така, сякаш сме го оставили да се съвземе една нощ, преди да го безпокоим допълнително. Би изглеждало, че се мъчим да изясним въпроса юридически.

Би могло да изглежда и че игнорират жертвата на жесток побой, че извръщат глави настрани, защото извършителят е ченге. Би изглеждало така, сякаш се опитват да спечелят време, докато измислят каква версия да лансират.

Ани се обърна към стената, където в снимки бе показана забележителната кариера на Огъст Ф. Ноблие. Шерифът на по-млади години и по-атлетичен как се здрависва ухилен с губернатора Едуардс. Цяла поредица от снимки от различни години с известни и не толкова известни политици и личности, минавали през община Парту през мандата му. Тя винаги го бе уважавала.

— Сгрешила си, помощник-шериф, но ние ще оправим това — каза той, сякаш Ани беше тази, която бе нарушила закона. Тя се замисли дали изобщо бе смъмрил Форкейд, или го бе потупал по рамото. — Работата е там, че можехме да се справим с положението по-лесно, ако се бе посъветвала с мен. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

Ани не отговори. Нямаше да постигне нищо, ако изтъкне, че не е имала възможност да се посъветва, защото снощи я бяха изгонили, бяха я изключили от действията на полицията, сякаш бе външен човек. Не знаеше кое бе по-лошо — да те отстранят безцеремонно или да те включат в някоя конспирация.

— Не желая да разговаряш с журналисти — каза Ноблие, като мина зад бюрото си и седна на големия си кожен стол. — Освен това, не желая в никакъв случай да разговаряш с Ричард Кудроу. Разбра ли ме?

— Да, сър.

— Казвай „Без коментар“. Ще се справиш ли?

— Да, сър.

— Най-вече не желая да разговаряш с Маркъс Ренар. Ясно ли е?

— Да, сър.

— Не си била дежурна, затова не си чула съобщението по радиостанцията. Натъкнала си се на произшествие и си овладяла положението. Така ли е?

— Да, сър — прошепна тя.

Стомахът й се сви и й призля.

Ноблие я изгледа мълчаливо.

— Как е разбрал Кудроу, че си се опитала да арестуваш Форкейд? Да не би вече да е разговарял с теб?

— Тази сутрин ми беше оставил съобщение на телефонния секретар, докато бях излязла да бягам.

— Но не си говорила с него?

— Не.

— Каза ли на Ренар, че си арестувала Форкейд?

— Не.

— Прочете ли правата на Форкейд пред Ренар?

— Ренар беше в безсъзнание.

— Значи Кудроу е блъфирал, проклетият му кучи син — измърмори Ноблие. — Мразя този човек! Не ме интересува, че умира. Иска ми се да побърза и да приключи веднъж завинаги. Предаде ли доклад за ареста?

— Още не.

— Няма да правиш. Ако си започнала да попълваш формулярите, искам да ги пуснеш в машината и да ги унищожи. Няма да ги хвърляш. Да станат на лентички.

— Ами ако Ренар повдигне обвинение…

— Това не означава, че трябва да го улесняваме. Върви и впиши оплакването му. Напиши предварителния си доклад, но ти не си арестувала Форкейд. Нека сержантът да подпише документацията, после ми донеси всичко. Лично ще се заема със случая — каза той, сякаш репетираше бъдещо официално изявление. — Ситуацията е необичайна — отправени са обвинения срещу един от моите хора. Това изисква пълното ми внимание, за да съм сигурен, че ще възтържествува справедливостта. И не ме гледай така, помощник-шериф! — смъмри я той и размаха заканително пръст. — Ще направим същото, каквото Ричард Кудроу е правил хиляди пъти за отрепките, който представлява.

— В такъв случай не сме по-добри от него — промълви Ани.

— Как пък не! — изръмжа Ноблие и се пресегна към телефона. — Ние сме по-добрите, Ани. Ние работим за нейно величество Справедливостта. Работата е там, че с тази проклета превръзка на очите тя невинаги вижда ясно кому принадлежи правото. Свободна си, помощник-шериф.

 

 

Женската съблекалня в участъка на община Парту беше използвана някога за склад на чистачите. Когато сградата е била проектирана в края на шейсетте, там не бе имало жени и самодоволните сексисти от бюрото по изготвянето на планове не бяха предвидили тази възможност. Резултатът от тяхното късогледство бе, че мъжете имаха съблекалня с душове, както и тоалетна, докато жените от персонала бяха натикани в склада за метли, преустроен по време на ремонта през 1993 година.

Единствената светлина идваше от гола крушка на тавана. Четири метални шкафчета, взети от старата прогимназия, бяха подредени до едната стена. Евтино огледало без рамка висеше на отсрещната стена над малък фаянсов умивалник. Когато Ани постъпи на работа, някой беше пробил дупка откъм мъжката съблекалня на около петнайсет сантиметра вляво от огледалото. Сега тя редовно проверяваше за други нарушения на целостта на стената, като запълваше дупките с кит, който държеше в шкафчето си заедно със запаса от сладки.

Тя беше единствената жена помощник-шериф, която използваше съблекалнята редовно, а в момента — единствената жена на патрулна служба. Имаше още две жени, които работеха в участъка, и една цивилна служителка, отговаряща за непълнолетните, но те всички бяха постъпили на работа, преди да преустроят склада и бяха свикнали да се оправят и така. Ани смяташе помещението за свое и се бе опитала да го освежи малко, като донесе изкуствена палма в саксия и малко килимче за бетонния под. Плакат на Международната асоциация на жените полицайки разкрасяваше едната стена.

Ани седна на сгъваемия стол с лице към вратата. Нямаше сили да погледне жените на афиша. Закъсняваше за патрулната обиколка, изпусна и сутрешната оперативка. Не хранеше никакво съмнение, че всички униформени в управлението знаеха защо Ноблие я бе извикал в кабинета си. Първо сержант Хукър го обяви на глас още с влизането си в сградата. Останалите мъже съучастнически му намигнаха.

Тя сведе очи към папката в скута си. Предната вечер стигна дотам, че написа доклада за ареста на Форкейд на пишещата си машина вкъщи и съвсем за кратко изпита усещане за правота. Тази сутрин обаче шериф Ноблие го размаза с тежката си дума.

Той искаше от нея да подаде неверен рапорт. Значи трябваше да излъже, да оправдае насилието и да наруши закона.

— И никой, освен мен не вижда нищо нередно в това — промълви тя на себе си.

Стомахът й се сви от притеснение, когато излезе от съблекалнята и тръгна по коридора.

Сержант Хукър извърна очи към нея, когато мина покрай бюрото му.

— Пробвай да се ограничиш с арестите на престъпници днес, Брусар.

Ани се въздържа от коментар, докато се разписваше в книгата на излизане.

— Трябва да бъда в съда в три часа.

— Сериозно? За нас или против нас ще свидетелстваш?

— Иполит Граньон — обир — изрече тя безизразно.

Хукър я изгледа с присвитите си свински очички.

— Шерифът иска докладите на бюрото си до обяд.

— Да, сър.

Трябваше да отиде направо в стаята за писане на доклади, да ги напише и да приключи с тази работа, но имаше нужда от малко въздух, да покара колата и да проясни главата си, както и от чаша кафе, което да няма вкус на варени мръсни чорапи. Излезе от сградата и вдъхна свежия мирис на влажна пръст и зелена трева.

Около пет сутринта дъждът престана. Ани лежа будна цяла нощ, заслушана как пороят трополи по покрива над главата й. Накрая разбра, че няма да успее да заспи. Стана от леглото, за да потренира с гиричките и с уреда за разтягане, които придаваха на стаята й вид на гимнастически салон.

Докато раздвижваше мускулите си, тя посрещна пукването на зората над коритото на Ачифалая. Имаше утрини, когато слънцето изгряваше над мочурището като огнена топка, а небето пламваше в наситени нюанси на оранжевото и розовото, толкова ярки, че сякаш щяха да се разтопят. Тази сутрин обаче бавно пълзящите оловносиви облаци предвещаваха буря.

Една буря щеше да й се отрази добре, помисли си тя, само че пролетните бури минаваха и се забравяха, докато служебната буря, в епицентъра на която се бе озовала, нямаше скоро да отмине.

— Помощник-шериф Брусар, може ли да ви отнема една минутка?

Ани се стресна от ниския мазен глас. Ричард Кудроу стоеше, подпрян на сградата, и стискаше предниците на стария си шлифер като ексхибиционист.

— Съжалявам. Нямам време — изрече тя бързо, свърна от пътеката към паркинга, където стоеше патрулната й кола и неспокойно хвърли поглед през рамо към сградата.

— Рано или късно ще трябва да поговорим — каза адвокатът, като се изравни с нея.

— По-добре по-късно, господин Кудроу. Сега съм на служба.

— О, страх ви е от данъкоплатците. Трябва ли да ви напомням, госпожице Брусар, че самият аз плащам солидни данъци в хазната на Огъст Ноблие и затова практически съм един от вашите работодатели.

— Не ме интересуват практически подробности. — Тя отключи с една ръка вратата на колата, а с другата задържа папките, бележника и кочаните с бланки за глоби. — Сержантът ще ме скастри, ако не изпълнявам задълженията си.

— Сержантът ли? Или Гюс Ноблие ще ви скастри, ако разговаряте с мен?

— Не ви разбирам.

Сложи ключовете от колата върху купчината папки и понечи да отвори вратата.

— Може ли да ви помогна? — предложи любезно Кудроу и посегна.

— Не! — сряза го Ани и се отдръпна.

От рязкото движение купчината се разклати и заплашително се наклони. Ключовете, кочаните и папките се изтърсиха на земята, а папката по случая „Ренар“ се разпиля. Ужасена, Ани пусна бележника и клекна. Изруга и побърза да прибере листата обратно в папката, преди вятърът да ги е отвял. Кудроу се наведе и се пресегна към бележника й, който се бе разтворил. Пълните с подробности страници, наблюдения и бележки от разпити се разлистиха пред очите на адвоката и го подмамиха с лъжливи обещания като дантелено бельо. Ани го издърпа от него, после видя как ръката му, осеяна с тъмни петна, се пресяга към доклада за ареста, който още не бе пуснала в машината за унищожаване.

Тя се хвърли към него, удряйки силно лакътя си в колата, дръпна листа и го смачка.

— Господи, успях да си го взема — едва чуто промърмори тя. Обърна гръб на Кудроу, стисна очи и отправи безмълвна благодарствена молитва.

Сграбчи разбърканите книжа, папките и бележника и ги притисна към гърдите си. Изправи се и олюлявайки се, пристъпи към отворената врата на патрулната кола.

Кудроу я наблюдаваше с интерес.

— Нещо, което не биваше да видя, нали, госпожице Брусар?

Ани стисна още по-силно смачкания доклад в юмрука си.

— Трябва да тръгвам.

— Вие сте били полицаят на местопрестъплението снощи. Моят клиент твърди, че сте му спасили живота. Много смело от ваша страна да спрете Форкейд — каза той, като задържа вратата й отворена, докато тя сядаше зад волана. — Винаги е необходим кураж, за да постъпи човек справедливо.

— Откъде знаете? — изсумтя Ани. — Вие сте адвокат.

Обидата не го засегна ни най-малко. Тя усещаше вперения му поглед, въпреки че не гледаше към него. Лъхна я слаб мирис на гнило и тя се замисли дали идваше от блатото или от Кудроу.

— Злоупотребата с власт, злоупотребата със служебно положение, злоупотребата с обществено доверие — това са ужасни неща, госпожице Брусар.

— Също както преследването на жертвата и убийството. — Тя завъртя ключа, запали мотора и затръшна вратата.

Кудроу отстъпи, когато колата потегли. Загърна се в шлифера си и се опита да се предпази от пролетния вятър. Болестта бе засегнала температурния баланс на тялото му дотолкова, че той или трепереше от студ, или завираше. Този ден бе измръзнал до кости, но духът му гореше и имаше за какво. Ако беше избързал с половин крачка, щеше да държи доклада за арест в ръката си. Докладът за арест на Ник Форкейд, престъпник, който благодарение на Огъст Ф. Ноблие не беше в затворническата килия тази сутрин.

— Ще унищожа и двама ви — процеди той, докато наблюдаваше как патрулната кола завива по улицата. — Има една дама, която ще ми помогне да го сторя.