Тами Хоуг
Кукла на конци (7)

Глава 6

Дъждът се лееше като порой и ограничаваше обхвата на фаровете. Колата сякаш се движеше в тунел. Небето се бе прихлупило, а клоните на големите дървета се сплитаха над пътя. Във въображението си Дженифър Нолън си представяше психопати от филмите, които изскачат пред нея, или коли, които неочаквано се появяват в огледалото за обратно виждане.

Мразеше да работи късна смяна. Също така мразеше и да си седи вкъщи вечер. От дете се боеше почти от всичко нощем — от тъмнината, от нощните шумове, от сенките. Реши да си наеме съквартирантка, но последната й открадна най-хубавите бижута и телевизора и избяга с някакъв колоездач. Оттогава живееше сама.

Дженифър затаи дъх, когато забеляза фарове зад себе си. Всички говореха само за убийството и че не било безопасно за жените да ходят по улиците вечер. Беше чула как била изкормена онази Бишон. Не го съобщиха по новините, но й го казаха и тя знаеше, че е вярно. Носеха се слухове, както и подробности за маската за Заговезни. Полицията явно не искаше хората да разберат, но всички знаеха.

Само представата за ужаса, който жертвата бе изпитала, беше достатъчна да събуди страхове у Дженифър. Дори не й се мислеше, че Заговезни бе след две седмици, и то най-вече заради маските. Сега пък тази кола се бе лепнала за нея. От онова, което бе чула, сигурно и нещо подобно се бе случило с Пам Бишон. Била е изблъскана от пътя към просеката, където бе намерила смъртта си.

Колата се изравни с нейната и тя още повече се изплаши. Ала после я изпревари, тя видя габаритите й пред себе си и си отдъхна. Даде мигач и зави към паркинга за каравани.

Държеше ключа си в ръка, докато се качваше по стъпалата към входната врата, както бе чела в списание „Глемър“. Дръж ключа си готов, за да отключиш вратата бързо или да го използваш като оръжие, в случай че нападателят ти изскочи от храста орлови нокти, който се мъчеше да вирее до площадката отпред.

Във всекидневната светеше лампа, за да се създава впечатлението, че в дома има някой през цялата вечер. След като заключи вратата зад себе си, Дженифър окачи якето си на закачалката и грабна една кърпа, за да подсуши измокрената си от дъжда червеникава коса, докато се движеше из караваната, палейки лампите една след друга. Внимаваше да не влиза в стаята, преди да е запалила лампата и да се е уверила, че няма никой. Провери едната стая и банята. Нейната спалня беше в края на късия коридор. Нищо не бе местено, в гардеробното помещение нямаше никой. На нощното й шкафче стоеше флакон лак за коса. Щеше да го използва вместо нервнопаралитичен спрей, ако някой нахлуеше през нощта.

След като се успокои, че е в безопасност, напрежението започна да я напуска, отстъпвайки на умората. Прекалено честото недоспиване, разправиите с отговорника за времетраенето на почивките й за кафе, неплатената сметка за телефона, всяка грижа й тежеше. Депресирана, тя си изми зъбите, свали си джинсите и легна на леглото с фланелката, с която бе облечена през деня. На нея пишеше „АЗ СЪМ С ГЛУПАК“ и една стрелкичка сочеше към мястото на леглото до нея. Всъщност там нямаше никой. До един и петдесет и седем минути след полунощ.

Дженифър Нолън се събуди внезапно. Една ръка в ръкавица я удари силно през лицето, когато се опита да се надигне и отвори уста да изкрещи. Тилът й се удари в таблата на кревата. Опита се да стане, но този път бе възпряна от острие на нож, допряно до гърлото й. Пикочният й мехур не издържа и се изпразни. От очите й бликнаха сълзи.

Макар и размазано, тя успя да види нападателя си. Зеленото сияние на часовника и светлината, която проникваше през евтините щори й помогнаха. Когато се надвеси над нея, й се стори като олицетворение на смъртта. Ужасена, тя се взря в лицето му, полускрито от карнавалната маска с пера.