Тами Хоуг
Кукла на конци (44)

Глава 43

„Вие слушате Кей Джей Ю Ен. Непрекъснат контакт. Днес темата ни е сигурността против гражданските права. Дали на постъпващите на работа служители трябва да им бъдат снемани пръстови отпечатъци? Карл от Айота…“

Ник изключи радиото и се облегна зад волана на пикапа, наблюдавайки как Дони напуска служебната сграда и се качва на своя лексус. Цветът на лицето му беше бял почти като колата. Беше се прегърбил още повече. Напрежението му се отразяваше. Скоро щеше да извърши нещо, вероятно още същата вечер и Ник не искаше да го изпуска от очи. Загаси цигарата си в пепелника при десетината други фасове, включи мотора на скорост и изчака докато лексусът завие към улица „Дюма“.

Главното беше да бъде търпелив. Това е най-важното, когато следиш някого. Важно е и за всичко друго в живота. Нещо полезно, което трудно се постига. Хора като Дони никога не успяват. Той бързаше прекалено много да се отърве от бизнеса на Пам. А бързането привлича нежелано внимание. Но все пак дали се дължеше на Дони или на Маркот? Или пък на самия него? Ник не можеше да си отговори. От тази мисъл стомахът му пареше, сякаш имаше язва. Той самият също не бе овладял търпението напълно.

По улица „Дюма“ имаше голямо движение. До бордюрите бяха паркирани коли, а тротоарите бяха пълни с хора. Лексусът се движеше четири коли пред него и изчакаше зелен сигнал на светофара, за да направи ляв завой. Обикновено в петък вечер градът гъмжеше от народ. Ник беше чул, че към Байю Бро са се стекли хора от цяла Южна Луизиана заради карнавала с танците по улиците и шествията, които щяха да започнат тази вечер и да продължат, докато траят Заговезни. След като серийният изнасилвач бе ликвидиран, атмосферата на ликуване щеше да се повдигне с още някой градус, а облекчението щеше да прерасне в дива еуфория.

Цял ден по новините предаваха допълнителна информация на тема стрелбата по Уилард Роуч, който вече бе „демаскиран“ така да се каже като изнасилвачът по Заговезни. Крах на теорията на Ани за Стоукс като сексуален маниак, макар че Ник й се възхищаваше затова, че бе избрала трудния път. Вършеше всеотдайно работата, в която едва навлизаше. След като случаят с изнасилвача вече бе разрешен, по-добре да се концентрира върху изобличаването на Ренар.

За него Ренар продължаваше да бъде заподозрян номер едно. Дони също не беше стока, но той по-скоро миришеше на мръсни пари, отколкото на смърт. По-скоро Ренар го караше да настръхва. Всеки път, когато се замисляше по случая, логиката, следите водеха към него. Неизменно. Там беше разковничето, но той просто не успя да намери ключа, за да отвори книгата. Докато не се появи Ани.

Каза си, че е благодат за добро и за лошо. Първоначалното му намерение бе да я използва като стръв, за да залови Ренар. Но колкото повече напредваше планът му, толкова по-малко му харесваше. Не можеше да забрави ужасната картина в спалнята й. Той направи същата връзка, а беше сигурен, че и тя я бе направила, като си спомни как Пам Бишон бе прикована на пода на онази къща при езерото Пони.

Като си представи как Ренар мъчи Ани, как замисля същото за нея, как я докосва къде ли не, така се вбеси, че не можа да се овладее. Знаеше, че не бива, но беше ядосан и нямаше да остави тази работа така.

След шест дни тя щеше да даде показания срещу него.

Зави по Пета улица, след като лексусът направи десен завой на юг по пътя към езерото.

Паркингът пред бар „Вуду“ бе почти пълен. Ник забеляза лексуса и спря пикапа си до пътя. Музика се чуваше дори през стените на заведението. Разноцветни китайски фенери висяха на гирлянди около сградата. Костюмирани празнуващи танцуваха на недовършената тераса. Закръглена русокоса жена със зелена лъскава маска смъкна горната част на роклята си и разклати голите си гърди като чифт балони, пълни с вода към него, докато се качваше по стълбата. Ник мина покрай нея, без да й обърне внимание.

— Хей, Ники, ледена вода ли тече в жилите ти? Ако лъжа, да пукна — извика отнякъде Стоукс и го потупа по гърба.

Ник го изгледа и забеляза колко маската на Зоро контрастира с плоската му кръгла шапка.

Стоукс сви рамене.

— Позволи ми да се отпусна, партньоре. Имаме специален случай!

— Така чувам и аз.

— За полицаите заведението черпи. Избра подходящия момент да се измъкнеш от твоята пещера, Ники.

Проправиха си път през тълпата, докато стигнаха до бара. Всички бяха много въодушевени, почти се усещаха електрически искри, подсилени от миризмата на пържени скариди, потни тела и евтин одеколон. Чаз мина през тълпата като бик и гръмогласно се провикна някой да ги снима. Ник отстъпи към най-близкия ъгъл и огледа помещението, за да открие Дони, който си бе намерил място по средата на дългия бар. Нямаше вид на човек, дошъл да се забавлява. Отпиваше от уискито като лекарство.

Стоукс подаде чаша на Ник и вдигна своята.

— За навременния край на един негодник!

— Сега можеш да съсредоточиш усилията си върху Ренар — каза Ник и се наведе към Стоукс, за да го чуе, без да крещи.

— И аз така смятам. Най-голямото ми желание е да сложа край на това положение, повярвай ми! — Изпи на един дъх питието си, направи гримаса, и се отърси като мокро куче. — Ти не умееш да се забавляваш, приятел. Какво правиш в такава луда нощ?

— Следя един човек — отвърна неопределено Ник. — Ситуацията е в развитие. Трябва да правя нещо, за да запълвам времето си.

Стоукс изсумтя.

— Липсва ти хоби, човече. Предлагам ти Валери там на терасата. Това момиче е дяволска играчка за мъж, който разполага с време. Нали разбираш какво искам да ти кажа?

— Какво става? Да не би да ти е омръзнала?

Стоукс се усмихна криво.

— Тази вечер вниманието ми е насочено другаде.

— Моето също — каза Ник, когато видя, че Дони се отдели от бара и тръгна към вратата — самотен посланик на мрачното настроение сред множеството усмихнати лица.

Ник се обърна с гръб, когато Бишон мина покрай него и остави чашата си на бара.

— Вземи си още едно — предложи Стоукс, винаги щедър с чужди пари.

— Тази вечер едно ми стига. По-късно ще се видим.

Той си проправи път към терасата и забеляза лексуса, който внимателно излизаше на заден ход сред редицата пикапи и таратайки. Изчака, докато Дони стигне до южния изход на паркинга, после притича до северната му част и скочи в колата си.

Движението бе достатъчно Дони да не забележи, че е следен, докато излизаха от града. Все пак Ник се държеше на разстояние. Търпение. Искаше да види как щяха да се развият нещата, затова отпусна малко примката на Дони, за да види дали ще се обеси с нея.

Здрачът се сгъсти. Над водата се стелеше мъгла. Лексусът зави на изток, заобиколи езерото, после отново се насочи на юг и мина по главната улица на Лък. В края на града спря пред вечерния клуб-ресторант „Ландри“.

Ник мина покрай ресторанта. Погледът му бе привлечен от лъскав сребрист линкълн, който се открояваше сред останалите коли на паркинга. Шофьорът му беше като черна сянка зад волана. Зави зад ъгъла две пресечки по-надолу, даде заден и мина през сервизния вход.

Влезе в ресторанта през кухненската врата, която беше отворена. Оттам се носеше миризма на стекове и хубави френски ястия. Работниците в кухнята не му обърнаха внимание, докато прекосяваше царството им.

Салонът на „Ландри“ бе просторен и не много осветен. В средата имаше голяма камина с изкуствени дънери в нея, осветени с оранжева светлина. Две трети от покритите с бели покривки маси бяха заети главно от по-възрастни двойки от средната класа, облечени официално като за специална вечеря навън. Чуваха се тихи разговори и почукване на прибори в порцелана като звънчета, които изпълваха с мелодията си помещението.

Дони и Маркот седяха край кръгла банкетна маса в ъгъла. Отляво на Маркот бяха двамата главорези на Ди Монти, свели глави над маса за двама. Самият Ди Монти не се забелязваше.

Ник нагласи лекото си яке така, че да се вижда само дръжката на рюгера, затъкнат в кобура под мишницата му, сложи си слънчевите очила и тръгна към масата с небрежна походка. Дони го забеляза, когато бе на десетина крачки и лицето му пребледня като платно.

— Празнуваш без мен, а, Дони? — каза Ник и се отпусна на пейката до него.

Дони така се дръпна, че едва не разля чашата си.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Форкейд? — запита с дрезгав шепот.

Ник вдигна въпросително вежди над рамката на очилата си.

— Как какво, искам да се уверя какъв лъжлив хитрец си, Дони. Ще ти кажа, че съм разочарован от теб, макар и да не очаквах нещо кой знае колко добро.

Бръкна в джоба си, за да извади цигари, а Дони се облещи при вида на рюгера.

— На тази маса не се пуши — направи ненужна забележка той.

Ник го погледна през огледалните лещи на очилата и запали.

Маркот наблюдаваше размяната на любезности леко развеселен, небрежно облегнал лакти на масата. Видът му чудесно пасваше на обстановката. Никой не би разпознал в негово лице бизнес магнат, както беше с обикновена бяла риза и скромна вратовръзка. Макар че, ако се вгледаше в него, дори и най-простият глупак би познал що за тип беше. Негодникът от съседната маса се извърна, за да провери какво става. Видя се смачканият му нос, който се държеше за лицето му с лейкопласт. Брут. Ник му се усмихна и му кимна.

— Това е лична среща, Ник — изрече с приятен глас Маркот и погледна към Дони. — Дони, Ник май не може да разбере. Винаги трябва да повтаря по два пъти уроците си.

Ник издиша пушека през ноздрите си.

— Съвсем не. Научих си урока още първия път. Затова тази вечер съм тук като съветник на моя добър приятел Дони, който неотдавна ми плати гаранцията, за да ме пуснат от ареста.

— Лош ход — отбеляза Маркот.

— Виж какво, Дони не е голям умник за колежанин. Нали, Дони? Непрекъснато му казвам, че не бива дяволът да играе в задния му двор, но май не ме чува. Чува само звъна на парите.

— Не се чувствам добре — измънка Дони и понечи да се надигне.

Пот изби по бледото му чело.

Ник сложи ръка върху рамото му.

— Седни, Дони. Последният път, когато те видях близо до тоалетна чиния, беше наврял главата си в нея. Не искаме да се удавиш… поне още не.

— Вече прибавяш принуда към списъка с престъпленията си, а Ник? — каза Маркот със снизходителна усмивка.

— Съвсем не. Само обяснявам на моя добър приятел Дони неудобствата да върти бизнес с теб. Един критичен поглед след сделка с теб би привлякъл вниманието към него и към ненавременната смърт на прекрасната му жена.

— Не съм убил Пам — почти изплака Дони.

Репликата му привлече погледите на седящите на околните маси.

Ник не сваляше очи от Маркот. Изтупа пепелта от цигарата си в чашата на Дони и отново дръпна дълбоко.

— Няма нужда да се чувстваш виновен и да съсипваш живота си, Дони. Не че виновните непременно плащат за престъпленията си. Виждаш ли колко добре съм научил урока си, Маркот? Струва ми се, че няма да имаш късмет да изпълниш сделката, Дони. По дяволите, та този бизнес още не е станал твой, за да го продаваш, ако ще говорим сериозно. Изглежда, че приятелите ми в службата на шерифа ще поискат да прегледат тази работа под лупа. Ще поискат да се разровят във всичките ти бумаги. От известно време играеш на едро. Кой знае какво биха изровили? Хората чуват слухове и започват да си мислят дали не си ги преметнал. Ще поискат да те съдят. Освен това ще имаш доста пари, които Дювал Маркот ще ти плати, така че защо и те да не вземат по нещичко? Между другото, семейство Дейвидсън е наело адвокат, за да спечели настойничество над дъщеря ти. Разбираш ли докъде ще те доведе това, Дони? — попита той, като продължаваше да гледа към Маркот. — Дони невинаги може да види общата картина. Не забелязва признаците за приближаващо бедствие.

— А ти, Ник, мое момче, виждаш, че влакът идва и въпреки всичко се хвърляш пред него — каза Маркот и поклати глава. — Роден си за друго време, Форкейд. Кавалерството вече не е на мода. Сега се нарича безразсъдство.

— Сериозно? — Без да проявява какъвто и да е интерес, Ник издуха дима и потопи фаса си в чашата с уиски на Дони. — Не следвам модата.

— Трябва да отида до тоалетната — смънка Дони съвсем пребледнял.

Ник стана от пейката.

— Не бързай, Дони. Докато си там, помисли си хубавичко.

Дони се отдалечи от масата, притиснал стомаха си с една ръка. Ник се облегна на стола и се втренчи в Маркот. Тъмните му очи святкаха като шлифовани скъпоценни камъни.

— Май успя да провалиш перспективата да сключа сделка, Ник.

— Искрено се надявам да е така. Това е най-малкото, което бих могъл да направя за теб, имайки предвид всичко останало.

— Предполагам. А най-малкото, което аз бих могъл да направя, е да проявя благородство. Засега.

— Лесно се отказваш.

Маркот сви рамене.

— Каквото има да става, ще стане. Малко се разнообразих. Никога не бих дошъл тук да търся нещо, ако ти не ми го беше подсказал, Ник. Изпитвам известно задоволство като знам, че ще трябва да го преглътнеш. Знаеш ли какво? Когато дойдох тук, си спомних колко обичам провинцията. Простичък живот, дребни удоволствия. Може пак да се върна.

Ник не му отговори. Смяташе, че бе изтръгнал Маркот от живота си. Но от едновремешната му мания се бе запазило толкова, колкото да го дръпне назад и да го накара отново да пресече чертата, а Маркот щеше да седи на границата на убежището си и да гледа похотливо като вълк, който издебва момента.

Келнерката се приближи до масата и погледна Ник подозрително.

— Да ви донеса ли нещо за пиене, сър?

— Не, благодаря — каза той и се изправи. — Няма да остана. От компанията тук ми се гади.

Дони се бе навел над мивката с отворена уста и плачеше, когато Ник влезе в мъжката тоалетна.

— Да те откарам вкъщи, Дони?

— Ти ме съсипа! Кучи син! — разрида се той. — Фалирах! Маркот щеше да ми даде аванс.

— И пак щеше да бъдеш съсипан поради всички причини, които ти изброих на масата. Ти не умееш да слушаш, Дони — каза Ник и изми ръцете си. След всяка среща с Маркот имаше усещането, че е пипал змия. — Има по-добри начини да излезеш от затруднението, отколкото да продадеш душата си.

— Ти не разбираш. Не ми дават застраховката живот на Пам. Загубих два големи обекта. Направил съм заем и сега трябва да го погасявам. Имам нужда от пари.

— Престани да хленчиш и веднъж се дръж като мъж — сряза го Ник. — Жена ти вече я няма, за да те изостави пак. Време е да пораснеш, Дони.

Скъса хартиена кърпа от стойката на стената и грижливо избърза ръцете си.

— Слушай, не си даваш сметка, но тази вечер аз съм ти най-добрият приятел, Дони. Предупреждавам те — ако открия, че ме лъжеш и отново се опитваш да си имаш вземане-даване с Маркот или че ти си стрелял по Брусар онази нощ, бъди сигурен, че ще предпочетеш никога да не си се раждал.

Дони облегна главата си на огледалото. Чувстваше се твърде слаб и трябваше да се подпре някъде.

— Вече от няколко дни го желая, Форкейд.

Ник чу, че зад гърба му вратата на тоалетната се отваря. В огледалото видя отражението на Брут. Премести тежестта на тялото на петите си и замръзна на място.

— Всичко наред ли е тук, господин Бишон?

— Едва ли — изохка Дони.

— Всичко е наред, Брут — отвърна Ник. — Господин Бишон има известни болки на растежа, това е всичко.

— Не те питам теб, глупако. — Брут бръкна във вътрешния джоб на черното си сако, извади бокс и го нахлузи на дебелите пръсти на дясната си ръка. Ник го наблюдаваше в огледалото.

— Нямам намерение да събарям фамилни дървета, Кинг-конг. Ти сам ще паднеш от твоето.

Обърна се и ритна Брут, който налиташе към него и го удари отстрани по главата. Брут се блъсна с лице в стойката за хартиени кърпи на стената и я откърти от плочките. Кръв шурна от носа и устата му и той се стовари на пода като чувал.

Ник поклати глава, когато управителят се втурна в помещението, огледа с ужас първо счупената стойка, после кървящия мъж, който лежеше на плочките.

— Подът е мокър — каза Ник и се запъти към вратата. — Подхлъзна се.