Тами Хоуг
Кукла на конци (42)

Глава 41

Ким Йънг бе редовна посетителка на бар „Вуду“. Работеше от три до единайсет като помощник-мениджър в „Кук Пик“ на улица „Дюма“ в Байю Бро и тази вечер прецени, че е заслужила бира или две след осем часа чистене на газови помпи, продажба на лотарийни билети и гонене на младежи, преди да окрадат заведението и то да фалира. Освен това Ики Кебодо, момчето, което стажуваше при нея, беше доста странно — миришеше на мръсно пране и имаше толкова много пъпки по лицето, че си представяше как някой ден цялото му лице се пръсва и направо изтича. След осем часа, прекарани в компанията на Ики, една бира бе най-малкото, което заслужаваше.

Затова като правило на път за вкъщи спираше в бара на чашка. Майк го нямаше. Стъкмяваше такелажа на „Трай Стар“ в Залива. Живееха в покрайнините на Лък в спретната малка тухлена къща с голям двор. Бяха женени по-малко от година и досега Ким намираше, че брачният живот си имаше и добри, и лоши страни. Майк беше същинско съкровище, само дето оставаше сама в продължение на седмици, докато той се занимаваше с такелажа. Беше заминал и щеше да го няма поне седмица.

Той щеше да пропусне карнавала в Байю Бро и затова Ким се ядосваше. На двайсет и три години тя все още обичаше да излиза, затова беше решила непременно да отиде на забавата и без Майк, щом той не желаеше да си вземе отпуск. Той винаги си взимаше отпуск по време на ловния сезон, когато желаеше да се развлича.

Майната му! Нямаше цял живот да изглежда добре в опънати джинси. Вече се бе уговорила да отиде на карнавала заедно с Жан-Мари и Кандейси. Щяха да го прекарат по женски. Винаги се намираха много мъже, с които биха могли да потанцуват на улицата — ако градоначалниците разрешеха тази година да има танци.

Всички бяха наплашени заради изнасилвача. Една от жертвите му бе умряла през деня. Чу го по радиото.

Ким никога не би го признала открито, но през последната седмица не спеше добре. Замисли се дали докато Майк го няма, да не се премести при сестра си, но едномесечното бебе на Веки имаше колики и на Ким не й се ходеше там. Все пак не беше беззащитна.

„Искам да знам, щом баптистите не могат да ходят в Дисни Уърлд заради гейовете, могат ли да ходят в парка «Буш»? — поинтересува се слушател на радиото. — Как ще разберат дали в парка «Буш» или в «Сикс Флегс» не работят гейове? Братовчедът на моя шурей работи в «Сикс Флегс» и си е откровен хомосексуалист. Ако питате мен, всичко това е пълна глупост. Какви са тези добри християни, които обикалят и се опитват да определят дали напълно непознати за тях хора са хомо или хетеросексуални?“

„Това е опасна тема като кутията на Пандора. Дали ще се намери някой баптист да отговори? Слушате Кей Джей Ю Ен, разговори по всяко време. Участвайте, за да спечелите големия джакпот. Ще се чуем отново след рекламите.“

Ким нямаше нищо против да спечели джакпота. С Майк си говореха да спестяват пари за нова лодка. Бог й беше свидетел, че доста често се обаждаше на тази глупава радиостанция. Дори тази вечер позвъни от „Куик Пик“, за да изкаже мнението си относно това дали да се забранят танците на улицата. Самата мисъл беше глупава. Никой нямаше да бъде изнасилен, докато се танцуваше на улицата. Досега най-лошото, което се бе случвало, бяха юмручни схватки.

Тя направи завой със стария каприс под навеса до къщата, докато Закари Ричард пееше за някакво казино надолу по реката.

Къщата си беше здрава и читава, точно такава, както я бе оставила. Върху кухненската маса имаше кош с дрехи, които чакаха да бъдат сгънати. Тя го грабна, отнесе го в спалнята и ги сгъна, докато гледаше повторение на „Бар наздраве“ на малкия цветен телевизор, който бе купила специално за скрина.

Легна си около един и половина след полунощ и дълго лежа будна, заслушана в шумовете из къщата. Навън вятърът се бе усилил. Обзе я безпокойство, докато се опитваше да определи дали шумът, който чува, идваше от люлеенето на клоните на дърветата или от прокрадващи се стъпки под прозореца. Към два без десет се унесе, леко намръщена, пъхнала дясната си ръка под възглавницата на Майк.

В два и деветнадесет се сепна и се събуди. В къщата имаше някой. Усещаше заплашителното му присъствие. Сърцето й се разтуптя силно. Изчака за миг в леглото напълно неподвижна.

Беше оставила включена лампата в банята по-надолу по коридора и сноп слаба светлина се процеждаше през открехната врата към коридора.

Видя го да приближава. Черна, гибелна фигура. Чертите му не се виждаха. Нито лицето му. Пристъпваше тихо като смъртта.

Смърт.

„Защо мен? — Ким си зададе въпроса, когато той пристъпи в спалнята. — Защо е избрал мен? С какво съм го заслужила?“

Щеше да узнае по-късно, помисли си, докато той се приближаваше към леглото. Щеше да разбере, след като го убие.

Само с едно движение, без никакво колебание Ким Йънг седна в кревата, измъкна пистолета изпод възглавницата на съпруга си и натисна спусъка.