Тами Хоуг
Кукла на конци (40)

Глава 39

— Отново закъсняваш.

Майрън бе заел стойка мирно в средата на стаята, пъхнал ръце под лъскавата тока на тесния черен колан. Изразът му беше кисел и неодобрителен.

— Съжалявам, Майрън — каза Ани почти без да го погледне, докато влизаше в неговото царство и отиваше към картотеката.

— Господин Майрън — поправи я той. — Искам да те уведомя, че разговарях с шерифа за неуспешното ти представяне, откакто бе назначена за моя помощничка. Непрекъснато се разтакаваш и изчезваш, когато ти хрумне. Това е архивен отдел. Документите са синоним на стабилността. Не мога да разреша хаос в моя отдел.

— Съжалявам — измънка тя, докато ровеше в картотеката с доказателствата.

Лицето на Майрън се сгърчи, когато се наведе над рамото й.

— Какво правиш, помощник-шериф Брусар? Чуваш ли какво ти говоря?

Ани дори не вдигна очи.

— Разбирам, аз съм кръшкачка и на теб ти е писнало от мен. Имаш право като искаш Гюс да ме освободи от тази длъжност, но ще се опитам да работя по-добре. Честна дума.

Тя извади картончето с доказателствата от случая с изнасилването на Нолън и плъзна пръст надолу по списъка. Ето под номер 3: „КОСМИ“. Космите от ваната на Нолън, които Стоукс бе намерил.

Тя тупна нетърпеливо с крак. Майрън отново се появи в полезрението й с малко колеблив вид, тъй като не бе получил подобаващ отговор на тирадата си.

— Какво търсиш? Какво изобщо смяташ, че правиш?

— Върша си работата — отвърна тя кратко и пъхна картончето на мястото му.

Космите бяха описани и бяха изпратени в лабораторията. Това не означаваше, че бяха от изнасилвача. Дженифър Нолън беше червенокоса. Космите от срамните й части биха се различавали от нечии тъмни косми. Стоукс може би беше взел онова, което е искал и бе оставил другите — своите, след което бе пуснал водата, за да ги отмие.

Стомахът й се сви. Готвеше се да отправи обвинение срещу детектив, че е сериен изнасилвач. Ако беше права, Чаз Стоукс бе не само изнасилвач, но и косвен или пряк убиец. Ако грешеше, това щеше да й отнеме значката. Тя имаше нужда от доказателства, а той държеше всичко под свой контрол.

— Какво ти става, Брусар? — извиси фалцет Майрън. — Да не си откачила случайно? Да не си пила?

— Всъщност не съм много добре — измърмори Ани и затвори чекмеджето. — Сигурно съм откачила. Извинявай.

— Не понасям подчинените ми да пият — предупреди я Майрън, докато се отдалечаваше. — В архива няма място за пияници. Алкохолът е оръжие на дявола.

Ани мина по коридора до съблекалнята, влезе и седна на сгъваемия стол на слабата светлина на голата крушка. Някой беше пробил нова дупка в стената — на равнището на гърдите. Трябваше да я замаже, но точно в този момент имаше нужда да се отпусне.

„Разграничавай нещата, Тонет, иначе възелът ще се затегне.“

Възелът наистина бе налице и все повече се затягаше. Ренар й изпращаше подаръци. Дони Бишон бе влязъл в съдружие с Маркот, който пък си имаше вземане-даване с мафията. В най-добрия случай Стоукс беше лош полицай, а в най-лошия — убиец.

— Сама си го търсеше — изрече тя на себе си. — Искаш да станеш детектив, но трябва да разгадаеш мистерията.

Само че едно по едно. Стоукс й се струваше най-належащият проблем. Ако подозренията й се окажеха верни, това означаваше, че и други жени бяха в опасност.

— Аз съм в опасност — каза си тя и в съзнанието й изникна споменът от предишната вечер в черни и бели тонове: черната нощ, белите натрошени мидени черупки на паркинга, белите листа, които се пръснаха в краката й, когато изпусна папките. Рязкото изщракване на оръжието, трошенето на стъкла.

Този спомен предизвика втори, трети… Гневът в погледа на Стоукс, когато го запита за липсващите доказателства. Озлоблението, изписано на лицето му, когато се караха на паркинга пред бара „Вуду“, задето отказа да излиза с него. Как заплашително се приближи към нея, като че се готвеше да я удари или да я стисне за гърлото.

Той беше мъж, който лесно изпадаше в неконтролируем гняв, прикривайки го с чара си. На моменти действаше неразумно, в други — хладно и логично, в зависимост от ситуацията. Непредсказуем. Хамелеон. Тези черти на характера му се бяха оформили в течение на години и той ги носеше у себе си, когато дойде от Мисисипи преди четири години. По съвпадение малко преди удушвача от езерото да започне да тероризира хората. В община Парту може да бе работил по един или два случая, свързани с удушвача — по убийствата на Аник Жирар и Савана Чандлър.

Това можеше да се провери лесно, макар че Ани не виждаше смисъл. Независимо от приказките, които плъзнаха след смъртта на Пам, тя не вярваше на твърденията, че полицаите бяха объркали доказателствата с тези от случаите с удушвача. Не, това зло бе унищожено в община Парту, но друго пускаше корени в пепелта му.

Какво всъщност бе довело Стоукс тук, замисли се тя. И нещо по-важно — какво бе оставил след себе си? Досие за добра служба? Дали последният му началник е съжалявал, че се разделя с него, или се е радвал, че си тръгва? Дали в града или в общината, в която е работил, рязко са намалели сексуалните престъпления, след като Стоукс се бе преместил? Дали бе оставил жертви след себе си?

Рядко мъж ставаше сексуален маниак след трийсетата си година. Подобно поведение обикновено започва по-рано — преди двайсетата или малко след това, и продължава цял живот. Независимо от резултатите от проучванията, спонсорирани от данъкоплатците, истинските сексуални маниаци рядко влизат в правия път. Мисленето им е изкривено, злостното им отношение към жените е гравирано завинаги в каменните им сърца.

Трябваше да се добере до личното досие на Стоукс и да научи кое е последното място, на което бе служил в Мисисипи. Личните досиета се държаха в кабинета на шерифа под зоркия поглед на вечно гримираната със сини сенки Валери Комб.

Юмрук удари по вратата на съблекалнята с такава сила, сякаш хвърлиха камък. Ани подскочи.

— Брусар? Там ли си?

— Кой се интересува?

— Перес. — Той бутна вратата и подаде глава. — По дяволите, мислех, че поне щях спечеля нещо, като те заваря гола.

— От какво да спечелиш?

— От случая. За стрелбата. Аз съм твоят детектив. Имаш късмет. Хайде. Трябва да дадеш показания, няма да те чакам цял ден.

Перес се интересуваше толкова от случая, колкото от политиката на Уругвай. Драскаше си нещо в жълт бележник, докато Ани му разказа не само за стрелбата, а и за сблъскването с кадилака предната вечер, тъй като имаше вероятност двата случая да са свързани.

— Видя ли регистрационния номер?

— Не.

— Позна ли водача?

— Носеше маска за ски.

— Познаваш ли някой с такава голяма кола?

— Не.

— Защо тогава не се обади онази вечер?

— Щеше ли да направиш нещо?

Той я изгледа равнодушно.

— Написах доклад на другия ден — каза тя. — Обадих се в сервизите и потърсих колата. Нищо. Прегледах списъка дали сред откраднатите коли няма някой кадилак. Няма.

— Значи снощи не си видяла кой стреля?

— Не.

— Не видя ли колата му?

— Не.

— Имаш ли представа кой би могъл да бъде?

Ани го изгледа продължително. Не би могла да даде имената на онези, които подозираше, без да разкрие в какво се беше забъркала. Във всеки случай още повече би настроила Перес срещу себе си, ако оклеветеше двама полицаи.

— В момента съм в немилост.

— Голяма новина. — Той присви очи и поглади единия си мустак. — Смятах, че ще хвърлиш вината върху Форкейд. Той би трябвало да те мрази повече от другите. Всички знаем какво е отношението ти към него.

— Нищо не знаеш. Не беше Форкейд.

— Откъде си толкова сигурна?

— Защото Форкейд е достатъчно мъж, за да си покаже лицето и ако искаше да умра, сега изобщо нямаше да водим този разговор — каза тя и се надигна от стола. — Свършихме ли, детектив? И двамата знаем, че е безпредметно, а аз имам работа.

Перес сви рамене.

— Добре. Знам къде мога да те намеря… докато не стане нещо и не изгонят малкото ти стегнато задниче оттук.

Ани излезе от стаята за разпити, доволна, че не си направи труда да му разкаже за разпната котка на стената. В архивния отдел Майрън имаше вид, сякаш всеки момент щеше да се пръсне.

— Виж кое време стана! — започна да нарежда той и да крачи из стаята като навита на пружина играчка. — Виж часа! Нямаше те половин ден!

Ани обърна очи към тавана.

— Добре, извинявай, че станах жертва на престъпление. Знаеш ли, Майрън, ти си човек, който не проявява никакво съчувствие. Тази сутрин пред очите ми умря една жена. Снощи някой стреля по мен. Животът ми тук минава в помията, а ти само се заяждаш.

— Съчувствие? Съчувствие? — повтори думата той, сякаш бе на чужд език. — Защо трябва да проявявам съчувствие? Ти си само моя помощничка.

— Съчувствам на жена ти — каза Ани и дръпна стола си назад от бюрото. — Сигурно си унищожил тапицерията на мебелите й с острия си задник.

Майрън възмутено подсмръкна. Тя вече изобщо не можеше да разчита на благоразположението му. След всичко, което ставаше или назряваше да стане, до седмица тя или щеше да бъде убита, или щяха да я уволнят.

Две минути по-късно й се обадиха да се яви в кабинета на Ноблие.

Валери Комб не беше на поста си, когато Ани влезе в кабинета на шерифа. В помещението нямаше никой, който да охранява шкафовете с картотеките на личния състав. Вратата към вътрешния кабинет на Гюс бе затворена. Ани се приближи до нея и притисна ухо към светлото дърво. Не се чуваха разговори. Не скърцаха столове. Нищо.

Тя отново погледна към шкафовете. Нямаше да отнеме повече от минута — да отвори на буквата „С“, да намери Стоукс, един поглед щеше да й бъде достатъчен. Може би нямаше да й се предложи друг случай.

Преглъщайки буцата от страх, заседнала в гърлото й като пилешка кост, тя прекоси стаята и се пресегна към дръжката на чекмеджето с буквата „С“.

— Мога ли да ти помогна?

Ани се извърна при звука на резкия тон и веднага кръстоса ръце на гърдите си. Валери Комб стоеше хванала с една ръка дръжката на вратата, в другата държеше чаша с вдигащо пара кафе. Очите й, прекалено гримирани както винаги, се свиха подозрително, а устните й се стегнаха до тънка права линия.

— Чакам да се видя с шерифа — каза Ани най-невинно.

Без да каже дума повече, Валери отиде до бюрото си, остави чашата с кафето и се настани на стола. С прикован в Ани поглед, тя издърпа молив от изрусената си коса, приличаща на гнездо, и натисна копчето с гумичката, за да не счупи червените си нокти. Носеха се слухове, че е спала с половината мъже в управлението. Сигурно беше оправила и Стоукс.

— Шерифе, помощник-шериф Брусар е тук.

— Нека влезе! — изгърмя гласът на Гюс, прекалено силен за пластмасовата кутийка.

С разтуптяно сърце Ани пристъпи в светилището на Ноблие. Завесите бяха спуснати. Той седеше на стола си и търкаше очи, като че ли го бяха събудили от следобедна дрямка.

— Сигурно си тръгнала да търсиш някой архивен документ, помощник-шериф? — изгледа я той и поклати глава.

— Не ви разбрах, сър?

Той й направи знак да седне на стола срещу бюрото.

— Заповядай, Ани. Майрън ми проглуши ушите. Казва, че на теб не можело да се разчита и че по всяка вероятност идваш пияна на работа.

— Не е вярно, сър.

— За втори път през седмицата чувам името ти във връзка с употребата на алкохол.

— Аз не пия, сър. Готова съм да се подложа, на каквато проверка пожелаете.

— Само искам да разбера защо допреди две седмици те знаех като добро момиче, а сега изведнъж настрои всички срещу себе си. — Облегнат на лакти, той се наведе напред. От дясната му страна купчината с листове се бе наклонила като кулата в Пиза. Отляво лежеше огромна церемониална ножица за прерязване на ленти, излязла сякаш от „Пътешествията на Гъливер“.

— Нещастно съвпадение? — предположи Ани.

— Помощник-шериф, има три неща, в които не вярвам — НЛО, умерени републиканци и съвпадения. Какво става с теб? Всеки път щом се обърна, ти се оказваш в центъра на нещо, където изобщо не ти е мястото. Работиш с архиви, за Бога! Как можеш да си имаш неприятности, след като работиш на такова тихо местенце?

— Лош късмет.

— Откриваш мъртви тела, караш се с другите помощник-шерифи. Стоукс беше тук сутринта и ми каза, че си била в болницата, когато тази жена, Фокнър, е умряла. Защо?

Ани се опита да обясни отсъствията си от отдела по архивите по най-добрия възможен начин, правейки се на напълно невинна. Според нея действията й били възприети погрешно от Майрън. Успя да се представи и като случайна свидетелка на намирането на тялото на Фокнър и на кончината й — просто беше се оказала на неподходящо място в неподходящо време. Ноблие я слушаше с явно недоверие.

— А тези приказки, че снощи са стреляли по теб? Това пък какво е?

— Не знам, сър.

— Искрено се съмнявам — каза Гюс и стана от стола. Потърка кръста си, докато се отдалечаваше от бюрото. — Детектив Форкейд направи ли опит да се свърже с теб, след като бе пуснат под гаранция?

— Моля?

— Той ти има зъб, Ани. Колкото и да уважавам способностите на Ник като детектив, двамата с теб знаем, че доста е загазил.

— Моите уважения, сър, но тормозът, който преживявам след ареста на детектив Форкейд идва от други източници.

— Да, ти успя да изцедиш най-лошото от много хора.

Ани се въздържа да изтъкне, че в днешно време търсенето на отговорност от жертвата се смяташе за политически некоректно по отношение на човешките права. Така че колкото по-малко разкриеше пред шерифа на този етап, толкова по-добре. Не разполагаше с доказателства за нищо срещу никого. Той така и така вече бе решил, че тя създава повече неприятности, отколкото бе допустимо. Ако започнеше с обвиненията си срещу Стоукс, той не би го издържал.

— Може би трябва да си вземеш отпуск, Ани — предложи той, като се върна обратно при бюрото. Взе папката, която бе най-отгоре на купчината и я отвори. — Според досието ти тази година са ти прехвърлени дните, които не си ползвала през миналата. Би могла да излезеш в кратка ваканция.

— Предпочитам да не взимам отпуск, сър — каза Ани и изопна гръб на стола. — Смятам, че би се изтълкувало неправилно. Пресата може да го интерпретира, че се опитвате да ме отстраните заради случая „Форкейд“, наказвайки единствената жена патрулен полицай затова, че е спряла друг полицай да убие заподозрян. Би се получила доста опасна история.

Гюс рязко вдигна глава и я изгледа с пронизващ поглед.

— Заплашваш ли ме, помощник-шериф Брусар?

Тя се постара да го погледне най-кротко.

— Не, сър. Никога не бих го направила. Само исках да кажа как някои биха го възприели.

— Хората искат да ми одерат кожата — измърмори той и почеса наболата си брада. — На Смит Причет много би му харесало, неблагодарна свиня такава! Ще разтръби на всеослушание, че съм корумпиран, расист и сексист. Ограничен човек, такъв си остана. Не гледа в перспектива на нещата. Иска само да си отмъсти на Форкейд, тъй като провали наблюдението над Ренар. Иска единствено да го осъди и процесът да привлече вниманието на медиите, а името му да се появи в големите заглавия.

Хвана сгънат вестник от бюрото си и посочи с дебелия си пръст снимка на Причет на пресконференцията във вторник. Видът му беше твърд и безкомпромисен. Заглавието гласеше: „Специален отряд разследва изнасилвача, развилнял се преди Заговезни“.

— Само погледни! — оплака се Гюс. — Все едно, че специалният отряд е на Причет. Сякаш е седнал сам да разнищва тези случаи. Мислиш си, че познаваш някого, а…

Ани отклони вниманието си от оплакванията му и взе вестника, когато той тръгна към прозореца. Новината за специалния отряд бе на второ място в броя от сряда на „Дейли Адвъртайзър“, издаван в Лафайет. В статията се съобщаваше накратко за пресконференцията и се описваха подробности около трите случая на изнасилване, станали в община Парту през последната седмица. Но тясната странична колонка привлече вниманието на Ани. И по-точно — два абзаца под заглавие „Шефът на специалния отряд е опитен“.

Детектив Чарлс Стоукс оглавява специалния отряд на община Парту при разследването на този, когото вече наричат „изнасилвача по Заговезни“. Стоукс, трийсет и две годишен, работи в службата на шерифа в община Парту от 1993 година и шериф Огъст Ф. Ноблие го смята за „усърден и прецизен детектив“.

Преди да дойде на работа в община Парту, Стоукс е служил в полицейското управление на Хатисбърг (щата Мисисипи), където също е работил като детектив и е бил в екип, натоварен с разследването на сексуални нападения срещу студентки в студентското градче на колежа „Уилям Къри“.

Значи Чаз Стоукс чудесно бе запознат със случаи на изнасилвания. Работил бе по тях и по-рано. Въпросът всъщност се състоеше в това дали бе разследвал случаите на изнасилвания в колежа „Уилям Къри“ или ги бе извършвал?