Тами Хоуг
Кукла на конци (36)

Глава 35

— Кога ще я боядисаш, Маркъс? Не желая да ти напомням — каза с драматичен тон Дол. — Тази вечер нервите ми не са в ред. Всъщност съм по-зле. Като че ли всичко, случило се напоследък, изниква в съзнанието ми, понеже е вечер. Вечерите ми никога вече няма да са същите. Радостта ми е отнета. Никога няма да мога да седя до тази маса и да се радвам на чаша кафе след вечеря. Особено, когато стената е в този вид. Кога ще я боядисаш?

— Утре, мамо.

Маркъс изстърга излишния гипс от стената и го върна в канчето, в което го бе забъркал. Той не беше специалист по замазване на стени, да не говорим за запълване на дупки от куршуми, но никой майстор не се бе съгласил да отиде и да го направи. Всяко позвъняване свършваше по един и същ начин — щом чуеха името му — затваряха.

Сам закова счупения френски прозорец. Когато докараха стъклата, щеше да се наложи да се научи да поставя и стъкла. Дотогава плътните завеси щяха да бъдат спуснати. Дол беше спуснала всички завеси в къщата, за да не може никой да вижда какво става вътре и да стреля по тях.

— Службата на шерифа би трябвало да плати ремонта — каза Дол. — Те са виновни, че хората стрелят по нас. Арестуваха те без причина, макар да не си виновен за нищо, освен че се показа като глупак заради една жена. Хората на шерифа са мързеливи и корумпирани и заради тях ще ни избият в леглата.

— Не всички са такива, мамо. Ани каза, че ще направи всичко възможно, за да провери какво е станало онази вечер.

— Ани! — изрече тя неодобрително. — Не се заблуждавай, Маркъс. Ти си си въобразил, че е ангел. Не е по-добра от другите.

Маркъс спря да слуша брътвежите на майка си и коленичи, за да почисти пода. Замисли се какво би било да се изнесе някъде другаде и да започне наново, без да му тежи семейството и репутацията. Представи си къща, която сам бе проектирал, може би на някой залив в Тексас или във Флорида. Открита и светла, с голяма веранда, която гледаше към океана.

Представи си как се прибира от работа и започва да приготвя вечеря за Ани. Тя не беше домакиня. Той с радост щеше да я научи. Щяха да правят заедно всичко в кухнята и той щеше да й покаже как се отделя филето на рибата. Щеше да сложи ръка върху нейната, която държеше ножа, и да я направлява. Почти усети тънките кости на ръката й, гладката дръжка на ножа, стърчащ изпод дланта й. Това щеше да им напомни за предишната нощ, когато бе сложил ръката й върху възбудения си пенис. Усети топлина в слабините си.

— Маркъс, слушаш ли ме?

Острият тон на Дол срина фантазиите му. За миг си представи как скача на крака с вик, завърта канчето с гипса, удря с него майка си през лицето, гипс и кръв опръскват стената, а тя се свлича на пода. Но, естествено, не го направи. Това бе само мигновена лудост, както се появи, така и изчезна. Избърса ръцете си в мокрия парцал и го сгъна прилежно.

— Какво, мамо?

— Ще можеш ли да постигнеш същия цвят? — попита тя вбесена. — Имам предчувствие, че петното винаги ще си личи. Няма да успееш да постигнеш същия цвят и всеки път, когато погледна стената, ще изпитвам страх.

Маркъс се изправи с кофата в едната ръка и кутията с инструменти в другата.

— Сигурен съм, че ще го постигна, но първо трябва да изчакаме гипсът да изсъхне напълно и после да го боядисам.

Дол забарабани с пръсти по гръдната си кост и се намръщи кисело.

— Искам да я боядисаш тази вечер.

— Ако я боядисам тази вечер, петното ще избие. — Той се отдалечи, докато тя цъкаше с език след него.

Искаше му се да се махне от къщата, да подиша въздух, да остане на спокойствие. Толкова желаеше да види Ани. Опита да й се обади, да я попита дали е открила нещо, но не я намери вкъщи и се замисли какво ли прави. Колкото и да не му се искаше, се запита дали не бе с някой мъж.

Тази мисъл събуди ревността му. Мъжете сигурно я желаеха. Той също. Може би имаше любовник, без да осъзнава в пълна степен какво би могло да се породи между тях двамата. Представи си как я издърпва от ръцете на друг мъж, удря й шамар, наказва я, кара й се, че му е изневерила, обладава я насила, доминира я всячески. Тогава тя осъзнава грешката си. Проумява, че чувствата му към нея са искрени. Когато разбира истината, получава ясна представа и за собствените си чувства.

Странно, помисли си той, докато миеше гипса от ръцете си, дълго време след смъртта на Илейн не поиска друга жена да заеме мястото й. След смъртта на Пам не очакваше, че изобщо ще помисли за друга жена. Още скърбеше за нея. Липсваше му. Но острата болка вече бе притъпена и на нейно място се яви нещо друго — глад, нужда. В края на краищата Пам го бе отблъснала… Тя повярва на лъжите, които съпругът й и Стоукс й говореха, и не успя да прозре истината колко й бе предан той. Все по-малко мислеше за Пам и все повече за Ани — неговият ангел.

Той прекоси спалнята към своето убежище, запали лампите и пусна радиото. Струнен квартет свиреше тихо Хайдн. Той извади портрета от скришно място в малкия шкаф, скрит зад дървената ламперия. Нишата бе направена преди повече от сто години. Не знаеше какво са слагали там първите собственици на къщата. Маркъс подреди върху полиците предмети, които не желаеше никой друг да вижда. Скъпи спомени от минали любови. Неща, които не желаеше никой от семейството не само да докосва, но и да знае, че съществуват. Сега пипна някои от тях.

Затвори вратичката, отиде до чертожната си маса и нареди нещата върху нея. Рисунката започваше да се оформя. Съзерцава я дълго, мисли, пусна в ход въображението си. Първо съсредоточи вниманието си върху очите й, чиято форма беше малко екзотична. После на тесния фин нос. След това на устата — на изключително съблазнителните й устни с пълна долна устна и извити ъгълчета. Представи си как ги докосва със своите, как се плъзгат по голото му тяло. Представи си как тя го докосва. Възбуди се до такава степен, че най-накрая отиде до тайното шкафче и се върна с чифт черни дамски пликчета и впери очи в портрета. Помисли си какво би било да бъде вътре в нея, да притисне тялото й със своето и да я прободе с члена си веднъж, и пак, и пак, докато извика в екстаз.

Когато свърши, изми се на малката мивчица в ъгъла, изплакна пликчетата и ги прибра при другите си съкровища. Погледна часовника и зачака, беше прекалено неспокоен, за да рисува. Когато къщата утихне и той бъде сигурен, че майка му и Виктор вече спят, щеше да се подчини на импулса си и да излезе навън в нощта.

 

 

Ник крачеше из кабинета си, докато Ани му разказваше събитията от вечерта. Кулминацията беше телефонното обаждане на Маркот. Нещата започваха да се случват. Машината се завърташе.

Маркот вече участваше в играта и Ник се замисли дали не се дължеше на него. Маркот може би никога не би проявил интерес към Байю Бро, ако той не бе привлякъл вниманието му, а това не му харесваше. Вероятността Маркот да бе забъркан още от самото начало още по-малко му харесваше.

Периметърът на разследването се разширяваше, вместо да се стеснява, а това означаваше, че досега не си бе свършил работата както трябва и че не желае да го повярва. Беше работил твърде усилено, за да възвърне формата си след поражението в Ню Орлиънс и случая „Пармантел“.

— Струва ми се, че се мъча да запазя равновесие върху главичката на топлийка — измърмори Ани и започна да крачи, когато Ник забави ход, сякаш най-важното бе един от двамата да продължава да се движи.

— Ако Маркот е бил във връзка с Дони преди убийството на Пам, в такъв случай това само подсилва мотива на Дони — каза тя. — Бил е ядосан, че Пам го е напуснала. Според мен тя вероятно е задържала земята му, за да го накара да престане да я заплашва, че ще й отнеме детето, а Линдзи Фокнър намекна, че причина за гнева му може би са били срещите на Пам с мъже клиенти. Сигурна съм, че Дони е ревнувал заради отношенията, които си е представял между нея и Стоукс, които може и да не са били само въображаеми. Какво знаеш за това? — попита тя. — Той споменавал ли е нещо за нея в службата? Да ти е казвал нещо?

Ник поклати глава.

— Не си спомням, но аз така или иначе не се заслушвам в приказките му. Не ме интересува кой кого чука, стига да не е извършено престъпление. Сигурен съм, че не съм обърнал внимание какво е говорил Стоукс. Почти всяка седмица има нова любовница. Доколкото знам, бяха приятели с Пам. След убийството й той малко се укроти. Вероятно е искал той да бъде ангажиран със случая, но онази сутрин, когато ти я намери, бе при областния прокурор. Вместо на него случаят бе възложен на мен. Ноблие остави нещата така, макар Стоукс да бе работил по версията за преследването й. Беше въпрос на опит. Работил съм по повече убийства, отколкото те всички, взети заедно.

— Значи Стоукс не е споменавал нищо за Пам, за евентуална връзка?

— Не и сексуална. Призна само, че му се искало да е направил повече за нея преди, когато някой я тормозеше. Ала тогава той не приемаше достатъчно сериозно нещата.

— Не се шегувай — сряза го Ани. — Прегледах докладните. Давал й е да чете брошури на тема домашно насилие и й е казал да се обади на телефонната компания и да помоли да сложат подслушвателно устройство на телефона й. Мързелив кучи син!

Тя направи няколко крачки обратно към него. Очите й блестяха от гняв. Адреналинът й се бе покачил. Изглеждаше готова да се бори с тигри. Гневът й му хареса.

— Представи си, че Стоукс е нещо по-лошо от мързелив — каза тихо и за пръв път изрече мисълта си гласно. Почувства се сякаш току-що бе пуснала отровна змия в стаята.

Форкейд я изгледа подозрително.

— Какво искаш да кажеш, Тонет?

— Днес имахме сблъскване със Стоукс относно част от доказателствата за изнасилванията. Той твърди, че ги е изпратил за анализ в лабораторията в Шривпорт и ме заплаши, че ако направя проверка… Закани се, че ще отиде при Ноблие и ще направи официално оплакване, че съм се месела в неговите случаи. Всъщност какво толкова ще стане, ако се обадя и проверя дали наистина ги е изпратил?

— Ти смяташ, че не ги е изпратил, така ли? — попита Ник. — Защо да не ги изпрати?

— На изнасилвача му е известно всичко, което търсим — косми, част от тъкани, отпечатъци от пръсти, секрети. Стига дотам, че след като свърши, чисти дори под ноктите на жертвите си. Кой би могъл да внимава толкова? Професионалист… или ченге.

— Ти смяташ, че Стоукс е изнасилвачът? Но това е лудост! — Той се разсмя. Ани обаче не виждаше нищо смешно в това.

— Защо да е лудост? Защото има всички жени, които пожелае ли? И двамата знаем, че невинаги това е причината.

— Стига, Тонет. Хоп, и изведнъж Стоукс — изнасилвач! Няма начин.

— Смяташ, че не е способен на насилие над жена ли? Добрият стар Чаз. Приятел с всички. Мога да ти кажа от опит, че не обича да му отказват.

Смисълът на думите й жегна силно Ник и събуди ревност и покровителствено отношение — неща, на които не вярваше, че е способен.

— Пускал ли ти е ръка?

— Така и не успя — каза Ани. — Но това не означава, че не е проявил настойчивост или оттогава сто пъти да не му е минало през ума. Има гаден характер, много е обидчив.

Съвсем точно, помисли си Ник. Именно предишният ден бе станал свидетел на проявление на характера на Стоукс.

— Той се нахвърли върху теб — напомни му Ани.

Не би могъл да го отрече. Но Ник не можеше да реши дали подозира Стоукс, защото той го заслужаваше, или защото самият Ник не желаеше да приеме стопроцентовата си вина за това, че бе пребил Ренар, и то може би безпричинно.

— Има голяма разлика между това да бъдеш гадняр и изнасилвач — каза той.

— Виж обаче как Стоукс е свързан с всичко — опита се да го убеди Ани. — Накъдето се обърнеш, той все е там. Ръководи специалния отряд, има достъп до всички доказателства. Но отстранява перата от маските от две изнасилвания, също и маската от убийството на Пам Бишон и ми забранява да се обадя в лабораторията, за да проверя какъв е резултатът.

Ник вдигна ръце.

— Почакай, Тонет. Нима ще се опиташ го свържеш и с Бишон?

— Защо не? Тъкмо Стоукс разследваше оплакването на Пам, че някой я следи. Дони ревнувал, че Пам прекарвала много време с него — така каза Линдзи Фокнър, която се срещнала със Стоукс на обяд в понеделник и същата вечер главата й бе разбита.

— Отиваш твърде далеч — каза Ник и поклати глава. — Спомни си, че аз ходих на местопрестъплението. Бишон беше мой случай. Смяташ, че не бих забелязал нещо ли?

— А търсил ли си нещо? — предизвика го Ани. — Къде те изпрати Стоукс? При Ренар.

— Никой не ме е изпращал. Стигнах до Ренар по логически път. Стоукс се появява навсякъде, защото е ченге, по дяволите! По тази линия на мисли, може и мен да набедиш, че аз съм убиецът.

— Но не ти се опитваш да криеш доказателства — отвърна му Ани.

— Сигурна ли си, че е той. Може би само иска да му се махнеш от главата.

— Може и да съм права, ала ти не искаш да ме чуеш, защото тогава би изглеждал като глупак.

— Хайде да не говорим за това. Чиста загуба на време е.

— И защото теорията е моя, а не твоя — възрази Ани. — Още от самото начало ти казах, че няма да бъда кукла в ръцете ти, Ник. Не отхвърляй идеите ми само, защото не мисля като теб. Смятам Стоукс за законно заподозрян.

— Та той е полицай!

— Ти също! — сопна му се тя. — Но това не ти попречи да нарушиш закона.

И двамата замръзнаха на местата си. Тя почувства, че я жегва чувство за вина. Нямаше за какво да се чувства гузна. Все пак усети, че го засегна. Него — Форкейд — ченгето от гранит, олицетворението на хладната логика. На никого не би му хрумнало, че той би могъл да се почувства засегнат.

— Извинявай — рече тихо. — Беше подло от моя страна.

— Не. Съвсем вярно е. Каза истината.

Той се приближи до таванския прозорец и се загледа в тъмнината.

— Просто сметнах, че това е още една възможност — обясни Ани. — От този ъгъл никой не е поглеждал на нещата.

Ъгъл, от който той самият не желаеше да погледне, призна си Ник. Точно поради същата причина, която изтъкна тя. Бишон бе негов случай. Ако бе работил рамо до рамо с убиеца й, тогава какво ченге беше?

Той анализира светкавично възможността наум, опита се да види нещата сякаш никога не бе имал нищо общо със случая, нито със Стоукс.

— Не приемам твоята версия. Стоукс е тук от четири или пет години и изведнъж да убие жена и да се превърне в сериен изнасилвач! Не, не става така.

Обърна се и тръгна бавно към Ани.

— Какво друго доказателство имаше при изнасилванията?

— Нямаше кръв, нямаше семенна течност, нямаше парченца от кожа. Нищо от обичайните следи при изнасилвания. — В този миг нещо изплува в съзнанието й. — След изнасилването на Нолън видях Стоукс да събира с пинсети косми от ваната.

— Провери какво става с тях. Междувременно дай ми номерата на случаите на изнасилвания. Ще позвъня в Шривпорт и ще се представя за Куинлан. Да видим какво ще ми кажат.

Ани кимна.

— Благодаря. — Тя вдигна очи към него. — Извинявай…

— Не се извинявай, Тонет. Не се терзай. Нещо ти е хрумнало, казала си го. Ще видим докъде ще ни доведе. Само не ми се иска да тръгнеш в погрешна посока. Не мисли толкова върху изнасилванията. Съсредоточи се върху убийството. Твоят заподозрян номер едно е Ренар. Самата Пам Бишон ни го каза. Ако не желаеш да чуеш мен, вслушай се в думите й.

Беше прав. За Пам Ренар беше изверг, но никой не я бе чул. Като изключваше Ренар, а насочваше вниманието си върху други вероятни възможности, дали тя също не пропускаше виковете за помощ на Пам или това просто не й влизаше в работата?

— Защо ли не съм келнерка в бар? — попита тя с уморена въздишка.

— Ако не беше ченге, нямаше да караш тази страхотна кола — измърмори Ник.

Шегата му беше неочаквана и подейства. Ани изгледа суровото му лице, очите, които бяха видели толкова много. Логиката й подсказваше да стои далеч от него, но изкушението да изпита нещо друго, освен несигурност и загриженост, беше голямо. Той притежаваше силата за няколко часа да изтрие пред очите й всичко, да не й позволи да вижда нищо, като се подчинява само на страстта и първичния си инстинкт. Кратко потъване в забрава с една-единствена мисъл.

Струваше й се, че не би трябвало да се поддава на натрапливи мисли като имаше предвид докъде бяха докарали Форкейд. Но дали от мания се боеше тя, от Форкейд или от самата себе си?

Ани се насили да отиде до таблото, където бяха закачени снимките от убийството, и да погледне трупа на Пам Бишон. Тръпка на възмущение премина през тялото й и я отрезви, сякаш някой я плисна с кофа ледена вода.

Способен ли беше Стоукс да го извърши? Какъв мотив би имал? Линдзи Фокнър каза, че флиртувал с Пам и че Дони ревнувал. Тя не спомена Пам да е имала нещо против, че Стоукс й засвидетелствал по-голямо внимание от необходимото. Ако Пам го е отблъснала, тъй като се е бояла от реакцията на Дони, той е трябвало само да изчака да мине разводът. Обаче Чаз Стоукс бе нетърпелив и невинаги се проявяваше като разумен. Дали в момент на заслепяваща ярост не е преминал предела?

Стори й се неоснователно. Може би бе насочила вниманието си към Стоукс, защото я дразнеше, или защото знаеше колко не си дава зор.

В състояние ли бе пък Дони да го извърши? Представи си го в приглушената светлина на кабинета му как я гледа със странен поглед, пълен със съжаление, все едно, че се е припознал в нея. Дали в пристъп на умопомрачение, обезумял от ревност би могъл да убие майката на детето си?

Вечерта, когато бе извършено убийството той беше пил, както и тази вечер. Алкохолът беше ключът, който освобождаваше ниските страсти. Много пъти го бе виждала да се случва. Но да го извърши с такава жестокост?

— Ти работиш по случая от самото начало — обърна се тя към Ник. — Някога замислял ли си се дали пък Дони не го е извършил?

Той се приближи към нея.

— Виждал съм хора, тласкани от зли демони да извършат какви ли не зверства. Виждал съм родители да убиват децата си, деца да убиват родителите си, съпрузи да убиват жените си, съпруги да подпалват пияните си съпрузи, докато спят непробудно. Но това? Не смятам, че би имал сила да го извърши. Може да има мотив, но иначе… не, не вярвам. Разговарях с бармана, който е обслужвал Дони в бар „Вуду“ онази вечер. — Той изтърси цигара от пакета на масата и започна да я мачка. — Закле се, че Дони изпил повече, отколкото можел да понесе.

— Знам. Прочетох показанията му. Но е било петък вечер — напомни му Ани. — Бил е доста зает. Може ли да е сигурен, че Дони е изпил всичко, което си е поръчал? Дори да го е изпил, откъде да знаем, че просто не е отишъл до мъжката тоалетна и не го е повърнал? Ако е способен да направи това на една жена, значи е достатъчно умен, за да си осигури алиби.

— Имам възражение, мила. Той не притежава капчица разум. Дони въобще не е умен — каза Форкейд. — Само хленчи, изобщо не е човек на действието, освен това е истински некадърник. Няма начин Дони Бишон да извърши подобно престъпление и да не допусне някоя грешка. Да остави отпечатъци от пръсти, тъкани, кожа под ноктите, семенна течност, въобще нещо. На мястото, където бе извършено изнасилването, нямаше почти нищо — както по тялото, така и около него. Той разреши къщата му да бъде обискирана и какво — нищо. Нямаше дрехи, опръскани с кръв, изцапани с кръв кърпи, кървави стъпки в гаража, следи от кръв някъде из къщата.

— Не е ли възможна връзка с Маркот и неговия човек Ди Монти?

— Това не е работа на мафията — отсече Ник. — Ако мафията пожелае някой да умре, ще го заведат до блатото и ще го застрелят. Ще завържат на тялото му осемдесеткилограмова верига и ще го хвърлят в Ачифалая. Цоп и толкоз. Нито един мафиот не би платил на такъв психар. Такъв убиец е непредсказуем и носи риск. Винаги съм го казвал и пак ще го повторя: според мен това е лично отмъщение.

Ани се обърна с гръб към снимките и потърка лице.

— Боли ме мозъкът.

— Не забравяй наградата, Тонет. Не пренебрегвай Ренар само защото виждаш и други възможни убийци. Той ти звъни, изпраща ти подаръци, също както на Пам. Правил го е и с онази жена в Батън Руж. Две негови познати са загинали. Остави Дони и Маркот на мен. Съсредоточи вниманието си върху Ренар. Държиш го на въдицата си, малката. Дръпни я.

И после какво, помисли тя, но не зададе въпроса гласно. Двамата замълчаха. Бяха уморени и разгорещени твърде много, за да продължават да градят хипотези. Беше топло и задушно, неочаквано силната горещина през деня бе нажежила таванското помещение. Вентилаторът на тавана само раздвижваше въздуха.

— Стига ли ти за днес? — попита Ник.

Сложи цигарата в устата си, после я извади и я хвърли на масата до пакета.

Ани кимна и проследи движението му. Мина й през ума дали не бе променил решението си или отложи разговора, защото знаеше, че не й е приятен. Опасни, глупави мисли. Форкейд правеше онова, което желаеше.

— Остани да спиш — предложи той.

Сякаш натисна някакво копче и енергията, която излъчваше, изведнъж се превърна в сексуална. Тя усети как се възпламенява, как тялото й се разгорещява.

— Не мога — отвърна тихо. — След всичко, което се случи напоследък, Сос и Фаншон ще се тревожат. Трябва да се прибера.

— Остани поне малко — каза той и повдигна брадичката й нагоре. — Искам те, Тонет — изрече едва чуто и наведе глава. — Искам те в леглото си.

— Де да беше толкова просто.

— Ако беше просто, щеше да бъде само секс, щеше да се чувстваш евтина и използвана, но не е така.

— Какво е тогава, ако не е секс? — попита Ани, изненадана от намека му за нещо повече. Винаги й бе правил впечатление на мъж, който не би желал обвързващи приятелства, а само секс, без залитания, без бушуващи емоции.

Той погали страната й с палец. Изразът му беше напрегнат.

— Такова е каквото е — прошепна и докосна устните й със своите. Ако отговорът се криеше в това, той не желаеше да го види или не бе готов да го проумее също както и тя не бе готова да му даде определение. — Остани и ще разучим какви са възможностите — изрече той досами устните й.

Отвори ги и докосна езика й. Тръпка премина по цялото й тяло.

— Искам те — промълви и плъзна ръка по гърба й. — Ти също ме желаеш, нали?

— Да — призна тя.

Той я погледна в очите.

— Не се бой от това, Тонет. Ела на дълбокото с мен, мила.

На дълбокото. В тъмни, непознати води. Или ще потъне, или ще изплува. Спомни си как Ей Джей я бе обвинил, че го отблъсква, тъй като я познавал прекалено добре и увереността на Ник, че се бои да опознае себе си от страх какво би открила под повърхността. Спомни си и чувството на очакване, което изпитваше от седмици насам, че нещо ще се случи.

Форкейд протегна ръце към нея. Неяснотата се състоеше в това дали щеше да се задържи на повърхността, или той щеше да я повлече в своята тъмнина толкова надълбоко, че да се удави.

Той чакаше. Мълчеше. Стоеше неподвижен и напрегнат като стиснат юмрук.

— Ще поостана — каза тя.

Той я вдигна на ръце и я отнесе до леглото. Там я пусна и двамата започнаха да се събличат един друг. Пръстите им се движеха трескаво, докато разкопчаваха копчета. Горещината в стаята сякаш ги затисна. Кожата им стана хлъзгава от топлина и желание. Телата им се докоснаха, разгорещени и потни. Ръцете му се плъзнаха и заизследваха меките пълни гърди, зърната като перлички, влажните устни на женствеността й. Тя също докосна всяка негова част — стегнатите мускули на корема, жилавите тъмни косъмчета по гърдите, възбудения му член — гладък и твърд като мраморна пръчка.

Легнаха върху чистите чаршафи, сплели ръце и крака. Тъмната й коса се разпиля по възглавницата. Тя издигна тялото си като дъга, когато той целуна капчиците пот между гърдите й и се спусна надолу по корема към ханша, към бедрата й, към задната част на колената й. Тя се отвори при докосването на ръката му. Той я докара до границата на екстаза и я задържа на това положение, изгарящ от жажда да съедини тялото си с нейното.

Извади пакетче от чекмеджето на нощното шкафче. Ани го взе от ръката му. Ник се облегна на таблата на леглото и остана неподвижен по време на изисканото мъчение, докато малките й ръце нахлузваха презерватива върху члена му. Тя вдигна очи към него. Устните й бяха подути и червени като череши от целувките му. Изглеждаше едновременно буйна и нерешителна. Никога не бе желал жена повече — и то жена, от която зависеше съдбата му. Сладката, невинна Ани, която никога не бе виждала тъмната страна на живота и която вероятно никога не би пожелала да го направи. Трябваше да я остави да живее хубавия си живот, ала тя навлезе в неговото царство и нуждата му да я докосва, да я притиска към себе си далеч надминаваше склонността му към благородство.

Подаде й ръка.

— Ела тук, скъпа — прошепна и я придърпа към себе си. — Ела и вземи каквото желаеш.

Сложил ръце на кръста й, той я вдигна така, че да го възседне. Тя се настани, пое го дълбоко в себе си и пръстите й се впиха в раменете му. Раздвижиха се заедно. Той я държеше здраво. Целувките им имаха солено сладникав вкус.

В общия ритъм на Ани й се стори, че виси във въздуха, погълната от ускорението му. Изтегна се назад, поддържана от ръцете му. Той засмука гръдта й. После обви раменете му с ръце и се стегна от нарастващото напрежение.

— Отвори очите си, мила! Отвори ги и ме погледни.

Тя впи очи в неговите и тогава дойде краят. И за двамата. Първо единият, после другият. Силно. Интимно. Повече от секс.

След седмица тя щеше да свидетелства срещу него.

Мисълта неочаквано прониза ума й, докато лежеше до него. Искаше да знае дали неговият адвокат ще направи опит да поиска споразумение, но не го попита. Помъчи се да си представи как го посещава в затвора и стомахът й се сви.

Предположи, че нито един съдебен състав в Южна Луизиана нямаше да го осъди, ако вземеше предвид фалшивите показания на многото полицаи за несъществуващото повикване същата вечер и преобладаващото мнение в община Парту, според което Ренар заслужаваше повече от това да го пребият. Така тя се надяваше, че съдебната система, на която се бе заклела да служи, сама щеше да се корумпира, за да удовлетвори желанията й, и тя някак си го одобряваше повече, отколкото това, че Форкейд бе нападнал Ренар.

Нюанси на сивото, така й беше казал Ноблие. Като пластове сажди или мръсотия. Стори й се, че полепват по нея.

— Трябва да си тръгвам — каза, със смесица от неохота и настоятелност. Прехвърли крака от другата страна на леглото, седна и се пресегна за фланелката си.

Ник не каза нищо. Знаеше, че тя нямаше да остане — нито тази вечер, нито коя да е в близко бъдеще. Защо да остава? Отношенията между тях биха били трудни, а нея я чакаше приятен, безконфликтен юрист, готов да й предложи прост, нормален живот. Защо да не се съгласи да го приеме? Всъщност нямаше значение. Той беше мъж, на когото бе предопределено да живее сам. Беше свикнал с тази мисъл. Самотата му помагаше да се съсредоточава в работата си.

Мястото, което заемеше, щеше да му бъде отнето завинаги, ако го осъдеха за побоя над Маркъс Ренар. Изслушването щеше да стане след седмица. Главният свидетел седеше с гръб към него и събираше рошавата си тъмна коса на опашка. Неговата обвинителка, партньорка и любовница. Колко по-леко щеше да му бъде, ако я мразеше. Но не беше така.

Той стана и обу джинсите си.

— Ще те следвам с колата до вас. В случай, че онзи с кадилака отново се появи.

Той изостана преди началото на алеята към „Корнърс“. Имаше моменти, когато на Ани й се струваше, че е престанал да я следва, но после съзираше фаровете му. Не я следваше, за да предотврати ново нападение на онзи с кадилака, а я пусна да кара напред, за да примами своя нападател. Ако той захапеше въдицата, Форкейд веднага щеше да се появи.

Не точно както повечето влюбени правят след романтично преживяване. Но Форкейд не беше типичен влюбен. И двамата не бяха като другите влюбени. На повечето от тях не им се налагаше да се гледат от двете страни на съдебната зала.

Тя зави към „Корнърс“ и паркира пред магазина. След малко Форкейд мина покрай нея и й примигна с фаровете. Не спря.

Постоя в джипа известно време и се заслуша в дискусията по радиото относно това дали в тези опасни времена жените трябва да носят оръжие.

„Да не си мислите, че изнасилвачът ще отстъпи, когато му кажете: «Я почакай да си извадя пистолета, скрит в бележника ми, и да те застрелям?» — каза мъж с висок фалцет. — Бойни изкуства — ето от това имат нужда жените.“

„Бойни изкуства ли?“

„Точно това.“

Ани поклати глава и извади ключовете си. Премести се на съседната седалка, събра нещата си, преметна сака си през рамо и прегърна папките, които Форкейд й бе дал. Взе остатъците от вечерята си и сандала, който се показа изпод едната седалка.

Натоварена по този начин, със сака, впит в рамото й, тя слезе от джипа и затвори вратата с ханша си. Купчината в едната й ръка заплашително се наклони на една страна. Докато заобикаляше джипа отзад, сандалът се хлъзна от купчината и повлече пликчето от вечерята. Сакът се изплъзна и тежестта му наклони дясното й рамо така, че папките, които стискаше в другата си ръка, се посипаха на земята.

— По дяволите — измърмори тя и коленичи.

Звукът от оръжеен изстрел стигна до съзнанието й за част от секундата, преди куршумът да долети.