Тами Хоуг
Кукла на конци (22)

Глава 21

Кей Ейзнър се бе научила да мрази мъжете още от ранна възраст благодарение на своя чичо, на когото му се бе сторило, че бе твърде съблазнителна като седемгодишна. През трийсетте години оттогава нито един мъж, когото познаваше, не я бе накарал да промени мнението си. Присмиваше се на книгата, в която се твърдеше, че мъжете били от Марс. Мъжете са от Ада и не можеше да проумее защо нито една жена в целия свят не го забелязваше. Войната представляваше кървава игра, която се играе от мъже. Политиката също представляваше игра, но на властта, в която също участваха предимно мъже. Престъпността бе ракът на обществото и бе дело най-вече на мъже. Затворите бяха препълнени с мъже. Изнасилвачи и убийци дебнеха на всеки втори ъгъл.

Болно й беше, че шефът й беше мъж, но мъжете управляваха света, така че какъв избор имаше? Неин началник бе Арнолд Бувие, но онези, които вършеха мръсната работа и кормеха рибата в завода, бяха жени. Тези дни преди Великите пости те работеха на удължени смени. Католиците в цяла Америка щяха да купуват замразена риба.

В събота Кей беше втора смяна и през цялото време си мислеше, че допълнителният доход щеше съвсем да я приближи до мечтата й да започне собствен бизнес. Имаше идея да изпраща по пощата кукли за колекционери и да работи с колкото се може по-малко мъже.

Провери дали са заключени и двете врати, преди да влезе в банята. Работните й дрехи отиваха направо в кофа с вода, прах и белина, за да се отнеме смрадта на риба. Пусна душа с гореща вода колкото можеше да издържи и се насапуниса с лавандулов сапун. Помещението бе пълно с пара, когато горещата вода свърши.

Кей отвори прозорчето, за да проветри. Изсуши къдравата си коса с излиняла кърпа, без да се поглежда в огледалото над мивката. Не можеше да понася да гледа тялото, което я бе предавало неведнъж през годините, привличайки вниманието на мъжете.

Мъжете бяха бичът на обществото. Мислеше си го най-малко по десет пъти на ден. Тя навлече безформена нощница, излезе от банята и тръгна по коридора към спалнята си. Когато си лягаше, си спомни, че прозорецът в банята е отворен, но цялото тяло я болеше от умора. Не биваше да го оставя отворен. В общината се подвизаваше изнасилвач.

Сякаш Кей го бе призовала от кошмарите си. Той се появи от тъмнината на килера, когато се надигна да стане. Демон, облечен в черно, без лице, което не издаваше никакъв звук. Ужас прониза тялото й като шиш. Изпищя веднъж, преди той да я удари силно през лицето и да я събори по лице на леглото. Опита се да се плъзне настрани по матрака. Но дори докато инстинктът й я караше да се мъчи да избяга, бе скована от фаталистично чувство за неизбежност. Когато той я дръпна жестоко за косата, сълзите й бяха колкото от омраза, толкова и от болка. Омраза към мъжа, който се опитваше да я изнасили, и омраза към самата себе си. Нямаше да може да се отскубне. Както едно време.