Тами Хоуг
Прах в прахта (39)

38.

Аманда Савард държеше значката на Бил Торн върху бюрото си вкъщи.

Ковак остана за момент напълно неподвижен, като се опитваше да осмисли тази новина.

— Спомням си Бил Торн — продължи Търви, потривайки брадата си. — Тогава работех като патрул към Трети участък. Той беше най-долният кучи син, когото съм срещал.

— Сигурен ли си? — попита Ковак.

— Дали съм сигурен ли? Веднъж го видях как изби зъбите на една проститутка, защото го била излъгала.

— Сигурен ли си, че това е била значката на Торн?

— Да. Сигурен съм.

Ковак си тръгна, а в главата му останаха да звучат думите на Ръсел Търви.

Аманда Савард държеше значката на Бил Торн върху бюрото си. Как така? Защо?

Отиде в мъжката тоалетна, пусна студената вода и наплиска лицето си, после остана с ръце, подпрени върху умивалника, загледан в огледалото.

Припомни си изминалите дни и случилото се с Аманда. Замисли се за съботната вечер. Бяха правили любов на неговия диван и когато беше готова да си тръгне, бе погледнала към масичката за кафе и бе забелязала статиите, които бе събрал в библиотеката.

— Какво е това?

— Убийството на Торн. Стрелбата по Майк Фалън. Анди е преглеждал случая. Аз само преобръщам камъните да видя какво ще изпълзи под тях. Понякога животът не струва пукната пара — беше казал той.

И ти връща ресто.

Той се качи отново на първия етаж, където имаше куп ченгета и репортери, които се опитваха да научат нещичко за преследването на Рубел. Изглежда, че никой не го забеляза. Спря се накрая на помещението, поглеждайки през тълпата към стая 126.

Тя най-вероятно беше в кабинета си. Във вътрешния отдел сигурно са заети с изравянето на цялата мръсотия за Рубел и Огдън, сигурно преглеждат всички предишни доклади за двамата. Най-вероятно капитанът ще извика Савард и ще поиска обяснения защо е прекратено разследването срещу Огдън и убийството на Къртис. Защо по време на същото разследване никой не е споменал Рубел?

Ако прекосеше залата, може би щеше да я хване между две повиквания. И… какво? Ще я изобличи като някой измамен съпруг? Представи си сцената и отхвърли идеята.

Един от репортерите го зърна и животът отново се върна в забързания си ритъм.

— Хей, Ковак — каза човекът и се приближи, като се стараеше да не повишава глас, за да не привлече вниманието на конкуренцията. — Чух, че сте присъствали на местопрестъплението в събота през нощта? Какво се случи?

Ковак вдигна ръка и се извърна.

— Без коментар.

Той се шмугна в приемната, проправи си път през събралите се хора, които се опитваха да надхитрят служителя на „Пропуски“, и завърши пътя си в техния отдел. Лиска не беше там. Дона от телефонната компания му беше изпратила записите от телефона на Анди Фалън за последните три месеца. С това щеше да отвлече за малко вниманието си. Щеше да ги прегледа, докато мислеше за Аманда. Включи компютъра си, активира един телефонен указател и започна.

Голяма част от номерата не бяха регистрирани. В наши дни всеки търси анонимност, за да избегне търговските оферти. Онези, крито бяха регистрирани, не представляваха интерес. Майк Нийл, ресторанти, доставящи храна по домовете. Имаше няколко обаждания до абонат, който се наричаше „Хейзълуд Хоум“. Ковак провери в „Жълти страници“ и установи, че обектът бе описан дискретно като „място, предлагащо подходящи условия и грижи“. Може би е търсел дом за Майк? Макар че Майк не изглеждаше да има нужда от подобни грижи. От домашна помощничка, да. Но от частна клиника? Не.

Когато прекара целия списък през указателя, той се захвана да набира номерата, които не бяха регистрирани, като в повечето случаи попадаше на телефонни секретари.

Един от тях принадлежеше на Аманда Савард. Фалън й се беше обаждал вкъщи неколкократно през последните дни от живота си. Странно.

Анди Фалън се беше интересувал от убийството на Торн. Аманда Савард държеше върху бюрото си значката на Бил Торн.

Съвсем хладнокръвно тя беше отрекла Анди да е споменавал пред нея за интереса си към случая „Торн“.

Проклятие! Как се нуждаеше от записките на Фалън. Някъде трябваше да има файлове… както и лаптопът на Фалън…

Или пък да прекоси фоайето, да влезе в кабинета на Аманда и направо да я запита за значката на Торн.

Стомахът му подсказваше да не я пита. Колебанието не му беше познато. Беше от хората, които първо удрят стената с главата си, а после обясняват какво са имали предвид. Може би причината изобщо не беше в стомаха му. Може би беше най-обикновен страх, че ще чуе нещо, което не би искал да научи.

Тя притежаваше значката на Бил Торн. Беше се виждала с Анди Фалън вечерта, преди той да умре. Била е в дома му. Преди да умре, Анди й се е обаждал често по телефона.

„Обичам загадките“ — помисли той, а през тялото му като удар с камшик, премина яростно чувство.

Аманда Савард беше спала с него. Той разследваше смъртта на Анди Фалън. Анди Фалън разследваше убийството на Бил Торн. Аманда притежаваше значката на Бил Торн.

Хвана телефона и набра номера на „Хейзълуд Хоум“.

„Хейзълуд Хоум“ се оказа частна психиатрична клиника.

Той грабна палтото си и изхвърча от стаята.

Вятърът вдигаше ситни снежинки във въздуха над алеята и създаваше впечатлението, че над „Хейзълуд Хоум“ е паднала мъгла. Бивша частна резиденция, домът беше една малко пресилена имитация на стила на Франк Лойд Райт. Дългите, ниски, хоризонтални линии създаваха илюзия, че сградата се е прилепила до земята. Огромни стари дървета ограждаха поляната, покрита със сняг. Пейзажът зад парка изглеждаше просторен и блатист, което беше характерно за местата на запад от Минеаполис.

Ковак паркира под навеса за коли при входа и мина покрай разнообразни празнични украси. От едната страна на фоайето беше Коледа, от другата — Ханука.^[1] Първото силно впечатление от приемната беше тъмнината.

Дървеният таван изглеждаше надвиснал над самата му глава.

Той потърси най-младата и неопитна на вид служителка и се насочи към нея. Беше кръглолико момиче с естествено руси къдрици, прибрани като на пудел. На табелата с името й пишеше: Амбър. Очите на Амбър широко се отвориха, когато Ковак й показа значката си и я използва, за да я отдалечи от по-възрастната жена, която отговаряше на телефона.

— Той някъде наблизо ли е? — попита обезпокоеното момиче.

— Моля?

— Оня тип — поясни шепнешком тя, — убиецът. Дошли сте да го търсите тук, нали?

Ковак се наведе към нея.

— Не ми е позволено да казвам — прошепна й в отговор той.

— О, Боже мой!

— Трябва да ви задам няколко въпроса, Амбър — каза Ковак и извади снимка на Анди Фалън, която беше взел от къщата на Майк. — Виждали ли сте този мъж тук?

Тя изглеждаше разочарована, че снимката не беше на Рубел, но бързо възвърна веселото си настроение.

— Да, виждала съм го. Идва няколко пъти.

— Наскоро ли?

— През последните няколко седмици. Той също е полицай — каза тя, присвивайки очи. — Или поне така твърдеше.

— И какво правеше тук? С кого разговаря? — Ковак не изпускаше от погледа си и по-възрастната жена. В място като „Хейзълуд Хоум“ дискретността е основно правило. Амбър изглеждаше още съвсем невинна, за да осъзнава напълно смисъла на тази дума.

— Дойде да посети госпожа Торн — отвърна тя и примигна.

 

 

— Трябва да знаете, сержант, че Ивлин живее в свой собствен свят — осведоми го лекарката, докато вървяха по дългия коридор към стаята на Ивлин Торн. — Тя ще откликне на присъствието ви. Ще осъществи контакт. Но разговорът ще си бъде само неин.

Психиатърката беше едра, спокойна на вид жена, с гъста дълга руса коса.

— Искам само да й задам един-два въпроса за полицая, който я е посетил няколко пъти — обясни й Ковак. — Сержант Фалън. Той разговаря ли с вас?

Лекарката изглеждаше обезпокоена.

— Говорихме веднъж за кратко. Не знаех, че идва тук по полицейски въпрос. Каза ми, че бил племенник на Ивлин. Попита ме дали тя някога споменава убийството на мъжа си.

— Тя споменава ли го?

— Не. Никога. Получила е това заболяване скоро след случилото се.

— И оттогава ли е все в това състояние?

— Да. Има дни, когато е по-добре, но повечето време се крие в собственото си съзнание. Там се чувства на сигурно място.

Лекарката надникна през стъкленото прозорче във вратата към стаята на Ивлин Торн и почука рязко два пъти, преди да влезе.

— Ивлин, имаш посетител. Това е господин Ковак.

Той прекрачи прага на стаята и се почувства така, сякаш бе получил удар с юмрук в корема. Облечена в син костюм, Ивлин Торн седеше в тапицирано кресло и гледаше през прозореца. Беше слаба — нещо характерно за нервноболни. Косата й бе започнала да се прошарва. Носеше я опъната назад и придържана от кадифена панделка за глава. На снимката във вестника му се бе сторило, че прилича на Грейс Кели. В действителност приличаше много на някоя друга.

Тя погледна към него, очите й бяха малко празни, но устните й се извиха в приятна усмивка.

— Аз ви познавам!

— Не, госпожо, не ме познавате — каза той и се приближи към нея.

— Ивлин, господин Ковак иска да те пита нещо за младия мъж, който идва да те види — намеси се лекарката.

Тя не й обърна внимание.

— Вие бяхте приятел на съпруга ми — каза тя на Ковак.

Лекарката го погледна така, сякаш искаше да му каже „нали ви казах“ и ги остави сами.

Стаята беше просторна, обзаведена с нормално изглеждащи мебели, с изключение на болничното легло, застлано с покривка на красиви цветя. „Не е лошо за място, в което прекарваш неусетно часове, затворен в собствената си реалност — помисли си Ковак. — Вероятно струва доста пари.“ Дали Уайът покриваше и тази сметка? Не беше за чудене, че драпаше да стигне до Холивуд.

— Толкова мило от ваша страна, че дойдохте — каза съвсем официално Ивлин Торн. — Заповядайте, седнете.

Той седна на стола срещу нея и й показа същата снимка, която видя и Амбър.

— Госпожо Торн, спомняте ли си Анди Фалън? Той е идвал наскоро при вас.

Усмихвайки се, тя взе снимката.

— О, не е ли красавец? Вашето момче ли е?

— Не, госпожо. Това е синът на Майк Фалън. Спомняте ли си Майк Фалън? Той е полицай. Дошъл е в дома ви през нощта, когато е умрял съпругът ви.

Не знаеше дали е чула и една негова дума.

— Толкова бързо порастват. — Жената се изправи се и се приближи до малката библиотека, в която имаше купчина списания и една Библия.

— И аз имам снимка. — Измъкна най-отдолу едно списание. — Тя си мисли, че е отнесла всичките. Не обича изложени снимки, особено семейни. Но аз трябваше да задържа поне някои.

Извади от списанието плик за писма, а от него няколко снимки.

— Дъщеря ми — заяви с гордост и ги подаде на Ковак. Той не искаше да ги докосва, струваше му се, че ако не ги пипне, ако не ги погледне, те щяха да запазят тайната си. Но Ивлин Торн ги тикна в ръцете му.

На снимките тя беше по-млада. По-слаба. Косата й беше различна. Но нямаше никакво съмнение, че това беше дъщерята на Ивлин и Бил Торн: Аманда Савард.