Тами Хоуг
Прах в прахта (37)

36

Атмосферата на брега на езерото Минетонка доста напомняше първия ден от откриването на риболовния сезон. По тесния път се движеха коли и нови товарни автомобили. Наоколо се мотаеха хора в очакване нещо да се случи. Помощник-шерифите бяха оградили един периметър, зад който се допускаха само служители на полицията. Веднага зад тази линия започваше територията на представителите на медиите. Най-голямо място заемаше екипът на „Време за престъпление“. Същият екип, който бе работил на хокейната площадка, сега се бе разположил възможно най-близо до жълтата лента, ограждаща мястото на престъплението.

Ковак ги огледа втренчено. Стъпил върху червения килим, неговата търговска марка, опакован в дебела шуба, Ейс Уайът се беше изправил пред тълпа зяпачи. Зад него, зад жълтата лента, експлорърът на Дерек Рубел, който бе издърпан на брега от един влекач, сега стоеше с широко отворени врати и екипът по оглед на местопрестъплението от бюрото за криминални арести в Минесота го претърсваше сантиметър по сантиметър. Първо щяха да огледат колата тук на място, после щяха да я откарат в гаража им в Сейнт Пол, където всеки косъм или мъх щеше да бъде описан и разгледан под микроскоп.

На Ковак му беше необходимо само една минута, за да огледа сцената, опитвайки се да си я представи без тълпата. Намираха се на тесен ръкав на езерото, който се бе образувал благодарение на усилията на човека. Наоколо се виждаха малки къщички, достатъчно близо, за да стигнеш до тях в студена нощ, но не и да се намерят свидетели, видели мъж да скача от колата, докато тя пада във водата.

Приближи се Типен. Той беше със своята шапка ала д-р Зеус, напъхал ръце дълбоко в джобовете на пухкавата си шуба.

— Провериха къщите. В едната никой не живее. Другата е обитавана, но няма никого и наоколо не се виждат коли. Опитват се да намерят човек, който да знае къде може да е собственикът или по-скоро, къде се предполага, че може да е. Засега нямаме късмет.

— Най-вероятно Рубел е отпрашил с тялото на собственика, напъхано в багажника на буика му — отбеляза Ковак. — Ама че кошмар.

— Така е. Минесота не е събуждала подобен интерес от времето на Ендрю Кънанън^[1].

— Ендрю Кънанън не беше ченге. А тук отгоре до долу с големи букви е изписано Холивуд.

Ковак мерна двамата вицепрезиденти от „Уорнър Брадърс“, застанали в края на килима на Уайът, точно зад режисьора на предаването — Фет Доналд. Червенокосата си беше купила шуба, която като че ли беше направена от алуминиево фолио. Към тях се приближи Гейнс и очевидно нещо им обясняваше, сочейки с една ръка към езерото, където в далечината като черни точици върху снега се виждаха колиби за риболов в леда.

Ковак се огледа и направи опит да се ориентира — малко трудно за едно градско чедо, захвърлено в лабиринта около езеро Минетонка. Независимо от това прецени, че се намират недалече от жилището на Нийл Фалън. Вероятно Гейнс сочеше натам, макар че според Ковак всички колиби изглеждаха напълно еднакви.

В момента коригираха отново грима на Уайът, като един от подмазвачите държеше близо до главата му светломер и извикваше някакви числа.

— Имаш ли вяра на този човек? — попита Ковак.

— Хората му буквално бяха очертали мястото преди нас — отвърна Типен. — Полезно е да имаш приятели по върховете дори и за такова чудато шоу като неговото.

— Особено пък за ненормално шоу като това. „Програмиране на реалността.“

От езерото задуха силен вятър, който усука червения шал на Уайът около лицето му. Режисьорът изруга, обърна се и наруга жената в палто от козяк, после обяви десет минути почивка за всички и се запъти към официалния дом на колела на „Време за престъпление“.

Операторите налапаха цигари. Жената с козето палто прекоси килима, за да нагласи шала на Уайът, а вицепрезидентите я следваха по петите. Гейнс се спря пътьом, за да вземе чаша с горещо кафе от друг раболепен слуга.

Ковак се присъедини към кадъра, поглеждайки предупредително към огромния охранител, който пристъпи към него до ръба на килима. Охранителят се отдръпна.

— Винаги първи, нали, Ейс? — поздрави го Ковак.

— Жалко, че не мога да кажа същото за тебе, Сам. — Уайът стоеше напълно неподвижен, докато жената нагласяваше непослушния шал по един артистичен и интелигентен начин. — Разбрах, че двамата с партньора ти сте били участници в снощното фиаско.

— Ами да, аз съм истинско ченге, не се правя на такова по телевизията. Както сам знаеш в един истински свят с истински лоши момчета се случват и такива лайна.

— И вие стъпихте право в тях — подсказа Гейнс, докато поставяше чашата с кафе в ръката на Уайът.

— Плувам в тях, Хубавецо. Ако се налага, го правя, ако трябва, за да достигна онова, което преследвам. Би трябвало да ти е познат вкусът им, след като по професия целуваш задници. Да не би в колежите да са почнали да раздават научни степени и за това?

— В момента сме доста заети, сержант — каза напрегнато Гейнс.

— Разбирам и на секундата ще ви оставя да се върнете към опитите да откриете лечение на рака. Имам само един въпрос към капитан Америка.

Уайът сподави една въздишка.

— Започваш да ми лазиш по нервите, Сам.

— Да-а, имам талант за това. Нашият разговор вчера възбуди любопитството ми и прочетох отново статиите за убийството на Торн. Изключително драматична история, Ейс. Бях забравил. Трябва да направиш специално предаване за нея. Може дори да стане филм на седмицата. Телевизията ще го излъчи и новото шоу ще стигне висините.

— Предаването ще успее благодарение на собствените си достойнства — заяви сухо Уайът. — Нямам намерение да правя капитал от онази нощ.

Ковак се засмя.

— Та ти правеше това през цялата си кариера. Защо ще спреш точно сега?

— Не! — извика Уайът. — Никога не съм го целял. Това, което се случи с кариерата ми по онова време, не беше по мое желание.

Той се обърна и се сопна на жената, която още се суетеше около дрехите му.

— Оставете проклетия шал на мира!

Вицепрезидентите погледнаха Уайът, после се спогледаха и се обърнаха към Гейнс, изпаднали в паника, че са изпуснали нишката.

— Това е една трагична история — обясни им Ковак.

— И точно по тази причина капитанът не желае да я замесва — обади се Гейнс, заставайки между Ковак и Уайът. После се обърна към вицепрезидентите. — Един приятел на капитана бе убит, друг остана парализиран за цял живот. Разбирате защо капитанът не желае да говори за тази трагедия.

— Не, не разбират — възрази Ковак. — Онази нощ направи от Ейс герой. Той спаси живота на друго ченге. Една история точно в стила на Холивуд. Ейс прави удара със своето шоу и всеки в Америка ще иска да го чуе. Чудя се, Ейс — добави той, — продължи ли да поддържаш връзка с вдовицата на Торн през тези години? След всичко, което сте преживели двамата.

— Заради онова, което сме преживели — измърмори Уайът.

— Когато разговаряхте с Анди Фалън за случая, той спомена ли, че се е свързал с нея?

— Не си спомням.

— Е, аз съм сигурен, че го е отбелязал — каза Ковак. — Още не съм намерил бележките му. Ще те уведомя, когато разбера. В случай, че искаш да протегнеш отново ръка.

— Трябва да разчистим сцената, сержант — започна да го отпраща Гейнс. — Тази вечер ще излъчваме записа. Ще се опитаме вместо вас да доведем докрай тази бъркотия.

— Браво на тебе, младежо — похвали го детективът. — Това ще ме освободи да се заема с нещо друго. Благодаря.

Ковак се отдалечи, като пътьом подхвърли към охранителя:

— Би трябвало да се ориентираш към състезания по борба. Класата на хората там е определено по-добра.

 

 

— Още веднъж повтарям, граждани, това е снимката на убиеца, който е обект на преследване. Характерен за него е така нареченият „орлов поглед“. Стоманени очи. Твърда челюст. Едно лице, което вдъхва едновременно страх и доверие.

Това е лицето на полицай Дерек Рубел. Известен с това, че е убил свой колега полицай. Подозиран в извършването на още няколко жестоки престъпления. Тази нощ той е на свобода и ще е необходима цялата смелост и усърдие на гражданите, за да бъде предадено това животно на правосъдието.

Ако видите Дерек Рубел, при никакви обстоятелства не се приближавайте до него. Този мъж е изключително опасен. Какво трябва да направите, гражданко Джейн?

— Трябва да отида до най-близкия телефон и да се обадя на полицията — каза жената.

Още един зрител е извикан на сцената.

— Запишете си един номер.

На екрана се появяват номера на горещата линия и уеб адрес.

Екранът на телевизора потъмнява.

Възхитително.

Един завет към силите на изкупление и покаяние.

Служба на обществото. Власт в ръцете на безсилните.

Възбудата се връща.

В стомаха гори огънят на страха и излъчва топлина до повърхността.

Страх от разкриване.

Страх от смърт.

Страх от познанието за собствените възможности пред лицето на заплаха.

Едно чувство, че светът се преобръща все по-бързо, става все по-малък, правейки неизбежно разкриването.

Въпрос на време е.

Мисълта се повтаря безспир, докато погледът обхожда снимките на смъртта.

Въпрос на време е.

Ковак трябва да умре.