Тами Хоуг
Прах в прахта (36)

35.

До шест часа сутринта новината за преследването на полицай Дерек Рубел бе привлякла репортери от всички по-големи телевизионни мрежи. В Минеаполис се струпаха телевизионни екипи. На Ковак, Лиска, Типен и Касълтън беше наредено да не разговарят с никого за убийството на Кал Спринджър. С интервютата се занимаваха Ленард, шерифът на област Хенипин и началникът на полицейския участък в Идън Преъри.

На помощ бяха повикани хора от ФБР, също и от бюрото за криминални разследвания в Минесота. Хеликоптерите на пътната полиция в щатовете Минесота и Уисконсин кръстосваха небето в търсене на следи от черния експлорър на Рубел, една скучна работа, постоянно прекъсвана от фалшиви аларми. Минесота беше пълна с черни експлоръри. Никой от спрените и претърсени не принадлежеше на Рубел.

Негови съседи и познати бяха разпитани за навиците му с надеждата да се открият най-вероятните места, където би могъл да се скрие. Помощник-шерифи обиколиха сто и шейсет декара пустееща земя за ловуване, която бе съвместно притежание на група полицаи. В ловната хижа не откриха и следа от Рубел. Огдън, който бе получил два куршума по време на престрелката, бе откаран с хеликоптер в окръжния медицински център в Хенипин и след тричасова операция бе обявено, че няма опасност за живота му. Предстоеше да бъде разпитан и от профсъюза вече му бяха изпратили адвокат, който бдеше неотлъчно до вратата на болничната му стая.

Ковак остана цяла нощ на смяна, обикаляйки, за да разпитва. Беше предпочел да прекара нощта, чукайки на вратите на абсолютно непознати хора, вместо да остане сам в празната си къща. На сутринта предаде щафетата на Елууд и се прибра в дома си.

Съседът му беше навън и ровеше снега с лопата.

— Проклети кучета — чу го да мърмори Ковак, докато слизаше от колата си. При звука от затваряне на вратата възрастният мъж вдигна глава и погледна към съседа си през кръглите си очила.

— Хей, чухме за онова преследване! — подвикна той. Очевидно любопитството беше по-силно от неприязънта, която изпитваше към Ковак. — Убиец на ченге, а? И вие ли сте вътре?

— Аз съм оня, дето го търсят — отвърна той. — Доведен до лудост от липса на сън, причинена от ослепителното светлинно шоу на съседа ми.

Възрастният човек се поколеба дали да се обиди, или да демонстрира чувство за хумор.

— Бива си я историята — продължи. — Непрекъснато я предават по телевизията. Дори ще излъчат извънредно предаване „Време за престъпление“.

— Още една добра причина да почета — измърмори Ковак.

Съседът не му обърна внимание.

— Най-доброто предаване по телевизията.

— Програмиране на реалността.

— Познавате ли оня човек? Ейс? Голяма работа е. Той е истинско ченге.

— Някога беше жена — отвърна Ковак и отключи вратата си.

Съседът подскочи от изненада и присви мънистените си очи.

— Вие сте болен! — обяви той и се отдалечи към отсрещната страна на двора.

Ковак влезе в къщата. Погледът му веднага се насочи към дивана. Остана за момент неподвижен и едва тогава му стана ясно.

Някой беше влизал.

Статиите, които бе донесъл от библиотеката, бяха разпръснати по масичката. Куфарчето му зееше отворено на пода, пъхнато под един стол. Телевизорът беше съборен.

Въздухът в стаята сякаш се уплътни и насити с електричество. Можеше да го усети върху кожата си. Пулсът му се ускори. Той разкопча палтото си, бавно бръкна под него и извади пистолета от кобура си. С другата си ръка измъкна от джоба клетъчния телефон и набра 911.

Ковак докладва за взлома, а през това време обиколи къщата, като оглеждаше щетите и проверяваше дали извършителят все още не е в къщата. Чекмеджетата на бюрото му бяха извадени. Гардеробът му беше претърсен. Парите, които беше оставил върху бюрото, бяха изчезнали заедно с един скъп часовник, който бе спечелил на томбола по време на конференция за прилагане на полицейските наредби. Това говореше за крадец. Вероятно някой наркоман, търсил ценни предмети, които да заложи.

Провери и дрешника в спалнята си и с облекчение установи, че старият му 38-калибров пистолет е все още в кутията за обувки.

Когато се върна на долния етаж, откри, че неканеният гост е влязъл през вратата на кухнята. Това очевидно изобщо не го бе затруднило.

Щяха да му се присмиват, задето не поддържа къщата си, помисли си Ковак, докато се обръщаше, и тогава забеляза, че вратата към мазето зее отворена.

Натисна ключа за осветлението и се ослуша. Нищо. Спусна се няколко стъпала надолу, после се приведе и надникна все още сравнително добре прикрит от стената.

Мазето не беше някакво специално оформено помещение. Беше инсталирал устройство за отнемане на влагата. Вътре нямаше стари мебели и нещо, което би представлявало интерес за един крадец. Имаше само полупразни кутии от боя и кашони с папки от стари случаи.

Кашони, които бяха издърпани от рафтовете и разпилени по целия под.

Клетъчният му телефон в джоба иззвъня.

— Ковак.

— Лиска е. Намериха джипа на Рубел в езерото Минетонка. Излязъл от пътя, минал през насипа и право в леда.

— Значи е мъртъв?

— Казах, че са намерили джипа. Рубел не е бил в него.