Тами Хоуг
Прах в прахта (12)

11.

— Защо отиде при Върма? — попита Лиска и си взе пържено картофче от червената пластмасова кошничка, в която бяха донесли поръчаната от Ковак храна. Тя беше закъсняла. Той си бе поръчал, без да я дочака. — Лъжлива торба, пълна с лайна — добави тя.

— Срещала ли си го?

— Не. — Тя натопи картофче с кетчуп в чинията му. — Всички са лъжливи торби, пълни с лайна. Това е моето всеобхватно обобщение за деня.

— Искаш ли нещо? — попита я той и махна на сервитьорката.

— Не. Ще ям от твоите.

— Не си познала. Дотук ми дължиш деветдесет и две хиляди пържени картофа. Никога не си поръчваш.

— От тях се дебелее.

— Какво? А по-малко ли се дебелее, ако ги поръчвам аз?

Тя му се ухили.

— Точно така. А освен това ти ще започнеш да наддаваш, защото спря цигарите. Правя ти услуга. Защо отиде при Върма?

Ковак загуби апетит и остави бургера. Беше избрал по навик „Патрик“ и сега съжаляваше. Както винаги заведението беше пълно с полицаи. Беше избрал едно сепаре отзад и беше седнал в ъгъла. В момента дори се чувстваше по този начин — заклещен в ъгъла. Никак не му хареса това, което му каза Върма и което бе загатнал Логън. Не му харесваше увереността, че ако продължи да разнищва живота на Анди Фалън, повечето от останалите играчи ще се окажат ченгета и беше твърде вероятно част от тях да не са от добрите.

— Защото не знам дали вътрешният отдел е бил замесен с Къртис. Савард няма да ми каже — обясни той. — Може би те са проучвали истинския убиец, както ти е казал твоят човек. Или са преглеждали само разследването. Искам да придобия някаква представа, преди да отида при Спринджър.

— Кал Спринджър не може да намери лайно в пасбище за крави — обяви Лиска и си поръча кола. — Но не съм чула някой да казва за него, че е пропаднал.

— Той е идиот — заяви Ковак. — Надут пенис. Прекарва повече време в опити да организира профсъюзите, отколкото да се занимава със случаите си. От друга страна, делото на Къртис изглежда просто и ясно. Дори и Спринджър не би могъл да го оплеска. Но Върма твърди, че не е убил Къртис.

Лиска отвори широко очи.

— Не може да бъде! Невинен човек в затвора!

— Да бе, чист е като преспа сняг — съгласи се насмешливо колегата й. — Но слушай каква е историята. Върма е убеден, че ченге е подхвърлило часовника на Къртис в дома му. Огдън.

Лиска смръщи вежди.

— Огдън ли? Вчерашната случка?

— Той самият. Подобно изявление би могло да доведе до намесата на вътрешния отдел. Логън сподели, че историята така смърдяла, че Сабин не искал изобщо да се докосва до нея. А Сабин не е от хората, които, ако видят кръв във водата, ще излязат от нея. Особено като се има предвид, че Къртис е бил ченге.

— Къртис е бил гей ченге — напомни му тя. — Станал е жертва на хора, чиято мишена са били гейове. Да не мислиш, че кметицата и подгласниците й биха допуснали прожекторите на медиите да се насочат към подобно нещо.

Ковак обмисли казаното.

— Върма твърди още, че Къртис е пречукан от ченге.

— Как така не сме чули нищо? — попита Лиска, очевидно обезпокоена, че е била оставена извън кръга.

— Добър въпрос. Вътрешният отдел е в играта не повече от месец. Върма е затворен поне от два. Може би още никой не е знаел, че вътрешният отдел разследва. Дори и да е знаел, Спринджър едва ли би обявил новината по радиото. Страхът да не получи ритник в задника би го накарал да занемее. — От самата мисъл го досмеша. — Ха! Вътрешният отдел по петите на Кал Спринджър. Голяма смехория.

— Може би никой не е знаел, докато Анди Фалън не им е казал — отбеляза тя.

— Можеш ли да си уредиш среща с твоя тайнствен човек и да разбереш някои подробности?

Лиска направи физиономия.

— Той трябва да ми се обади. Не ми даде телефонния си номер. Изглеждаше нервен.

— Съдейки по това, което си чула вчера, няма начин във вътрешния отдел да не знаят името и телефонния му номер.

— Но те няма да ни го дадат. Дори не можем да ги питаме. Официално нашият случай е приключен.

— Ще бъде, когато аз го приключа — каза Ковак и без голям ентусиазъм забеляза, че прозвуча собственически. Случаят беше негов. Не желаеше никой да му казва как да го води, кога да спре или каквото и да било. Работеше по даден случай, докато останеше доволен от резултата. В момента обаче не беше доволен.

— Този път няма да е толкова просто — забеляза Лиска. — Познай кой е накарал трупът на Анди Фалън да пререди опашката в моргата.

Ковак се намръщи.

— Няма да ми хареса, нали?

— Гарантирам ти.

Той изпусна дълбока въздишка и бутна към нея.

— Е, майната му. Кой?

Лиска отряза част от сандвича, взе го и отхапа, при което в ъгълчето на устата й потече кетчуп. Тя го изтри със салфетката и го погледна в очите.

— Ейс Уайът.

Ковак изръмжа.

— Тоя блюдолизец.

— Правел услуга на Майк.

— Сигурно. Иска да се покаже. На нас определено не ни е направил услуга.

Той отпи от бирата си и огледа помещението, припомняйки си как изглеждаше вечерта, когато празнуваха пенсионирането на Ейс Уайът: празнично, претъпкано, горещо, задимено. Видя Майк Фалън на пода и скованото изражение върху лицето на Ейс Уайът.

Помисли си за бремето да дължиш живота си на някого и този някой да не те остави да го забравиш. Задължението никога не свършва. Ейс Уайът продължаваше да спасява Майк Фалън, този път с услуги. Вероятно влиянието на Уайът беше помогнало да обявят смъртта на Анди за нещастен случай, а не за самоубийство, спестявайки на Майк срама и спасявайки застраховката „Живот“ на Анди.

— Получи ли докладите? Стоун изготвила ли ги е?

— Стоун не е извършвала аутопсията. Ъпшоу я е направил.

— Ъпшоу? Кой, по дяволите, е тоя Ъпшоу?

— Някакъв нов тип. Доста сладък, ако си падаш по някого, който цял ден пипа трупове. Аз ще се въздържа, благодаря — каза Лиска.

— Забеляза ли нещо друго у него? Като например дали си е с ума си?

— По моя преценка, да. Не се лигавеше. Дали е наясно с работата си — рано е да се каже.

— Страхотно.

— Според първоначалния доклад Фалън е умрял поради спиране притока на кислород. Няма никакви други забележими рани по тялото. Без следи от борба.

— А правил ли е секс?

— Ъпшоу каза, че не е намерил семенна течност там, където не й е мястото. Следователно, ако е било игра, която е свършила лошо, те са практикували безопасен секс или са запазили главното събитие за накрая. Или изобщо няма нищо общо със секса.

— Нещо от токсикологията?

— Нищо на хартия, но аз се обадих и говорих с Баркин. Той каза, че Фалън има ниско съдържание на алкохол в кръвта: 0,4. А също и барбитурати, нещо, което се нарича золпидем. И хапче за сън, известно като амбиен. Това по би отговаряло на самоубийство, отколкото на сексигра, въпреки че количествата не са били смъртоносни дори и в комбинация. Много хора се дрогират преди голямата крачка. Е, ако открият рохипнол или нещо подобно, това е съвсем различно. Вероятно само самотните мазохисти го вземат.

Ковак се намръщи, опита се да си спомни нещо, но не успя.

— Някой проверил ли е съдържанието на аптечката на Анди Фалън?

— Нямаше причина да го правим.

— Искам да знам.

— Не можеш да вземеш заповед за обиск.

— За какво ми е? Кой ще има нещо против?

Лиска сви рамене и засмука от своята пепси-кола през сламката, докато оглеждаше помещението. Изведнъж погледът й се изостри и тя се облегна назад с безизразно лице.

— Какво? — попита Ковак.

— Ето ти го и Кал Спринджър. Изглежда, че е прекалил с храната и сега има газове.

Спринджър си пробиваше път през тълпата, движейки се като дървена фигура, неестествено сковано. Лицето му беше порозовяло от гняв или студ, или и от двете. То беше дълго и плоско, с издължен и извит като клюн нос. Косата му беше гъста и къдрава. Погледът му светна, щом попадна върху Ковак, и той се втурна напред, като блъсна сервитьорката. Тя разля една бира и изруга, а Спринджър провали ефектното си явяване с непохватни извинения.

Ковак поклати глава.

— Хей, Кал, чувал съм, че сваляш жените, но не съм си представял, че го правиш буквално.

Спринджър отвърна:

— Какво си правил при Реналдо Върма?

— Ами изтанцувахме едно танго и изпушихме по цигара.

— Не можах да се отърва от адвоката му цял следобед. Никой не е поискал разрешение за тази среща от него. Нито пък от мен.

— Никой не е имал нужда да иска разрешение от него. Върма се съгласи да ме види. Ако искаше, той можеше да извика адвоката си. А и откога трябва да ти искам разрешение да си избърша задника?

— Това е мой случай.

— И е приключен. Ти си вече вън. И какво толкова е станало?

Спринджър се огледа като човек, който се готви да издаде важни държавни тайни.

— Не е приключил.

— О, заради вътрешния отдел ли? — на висок глас запита Ковак.

Спринджър беше готов да припадне.

— Те нали нямат нищо срещу теб? — попита Лиска. — Искам да кажа, че не ти си този, дето е подхвърлил часовника, нали, Кал?

— Нищо не съм направил.

— Верен на своята обичайна техника за разследване — забеляза Ковак. — Ако това е престъпление, по-добре се прости със службата.

Спринджър гневно го изгледа.

— Извърших чисто разследване. Работих по правилата. Върма не може да каже нищо срещу мен. Нито пък вътрешният отдел.

— Тогава защо си губиш времето с мен? — попита Ковак.

Другият си пое дълбоко въздух.

— Стой настрани от това, Ковак. Край. Случаят е приключен, както и всичко, свързано с него.

— Ами, защо не решиш кое по-точно, Кал. Приключил ли е или не е? — попита Ковак, докато го гледаше внимателно и се чудеше. Забеляза, че и Лиска наблюдава Спринджър, но в изражението й се четеше някакво напрежение, сякаш съжаляваше, че той си изпусна нервите.

— Лейтенантът на вътрешния отдел ми каза, че няма нищо ново за убийството на Къртис — каза Ковак. — Не и днес. Разследващият делото е мъртъв.

— Знам — промърмори Спринджър, извръщайки поглед. — Чух. Самоубийство. Много неприятно.

— Така казват.

Другият детектив отново го погледна.

— Какво означава това?

Ковак сви рамене.

— Нищо. Начин на изразяване.

Спринджър обмисли чутото и прецени възможностите. Накрая раменете му се отпуснаха.

— Виж — започна. — Не мога да си позволя от вътрешния да се занимават с мен. Кандидатирал съм се за делегат на профсъюза.

— Ако вътрешният отдел те вземе на мушка, това ще те изстреля до върха.

— Само ако такива като теб си направят труда да гласуват. За разлика от теб, Ковак, имам по-големи планове за живота си. Обръщам внимание на онова, което може да ми се лепне. Моля те, не ме прецаквай.

Ковак го проследи с поглед, докато се отдалечаваше, видя го как се бутна отново в същата сервитьорка, очевидно в мислите си беше далече от „Патрик“.

— Като по учебник — изрече подигравателно Ковак. — Само че по кой учебник? „Практическо ръководство за разследване на убийства от чучело.“

Лиска мълчеше. Тя се бе обърнала настрани, за да наблюдава излизането на Спринджър, но като че се бе загледала в нещо много по-далечно. „На светлинни години оттук“ — помисли той. Той я потупа по рамото.

— Хей, много ти благодаря. Голямо внимание ми обърна.

— Остави го, Сам — каза тя и се извърна обратно към него. — Спринджър е чист. Не заслужава това, което вътрешният отдел може да му стори, и то без да има причина.

— Ако той знае нещо, аз го искам.

— Аз ще го разбера.

Ковак я погледна. Тя избегна погледа му. Приличаше на четиринайсетгодишно хлапе, научило неприятна тайна. Например, че капитанът на футболния отбор пие бира и пуши цигари. Тя посегна колебливо към последния пържен картоф.

— Има ли ти нещо? — попита тихо той.

Устните й се изкривиха в подобие на усмивка.

— Ами да. Хормоните ми. Искаш ли да направиш нещо по въпроса?

— Ако причината за раздвижването на хормоните ти е Кал Спринджър, ще трябва да те полея с ледена вода.

— Моля те. Току-що се нахраних — отвърна с отвращение тя. — Беше дълъг ден. И то след една дълга нощ. Трябва да се прибирам.

— Мислех, че не желаеш да имаш нищо общо с вътрешния отдел.

— Така е — отвърна тя, докато прибираше нещата си.

— Това как би могло да ме спре да разбера какво крие Спринджър? И той самият не гори от желание да има вземане-даване с тях.

— Както искаш.

Лиска имаше право на някоя и друга тайна, макар това да не му допадаше.

Той се изправи и хвърли няколко банкноти на масата, после взе палтото си от закачалката в дъното на сепарето.

— Отивам да проверя какво е държал Анди Фалън в аптечката си.

— Сам Ковак, неуморният детектив.

— А с какво друго да си запълвам времето?

— Очевидно с нищо. Никога ли не ти се е приискало нещо повече? — попита тя, докато се измъкваше от сепарето.

— Не-е. — Опита се да прогони мисълта за Аманда Савард. Това бе толкова абсурдно, че трудно би минало и за фантазия. — Ако не искаш нищо, няма да си разочарован, когато не го получиш.