Лора Джо Роуланд
Кикунохана (11)

11 глава

Сано се върна в имението си, съпровождан от Хирата и детективите. Беше безрадостна топла облачна вечер. Дим от огнищата бе обгърнал като плащаница крепостта Едо, из която се носеше смрад на гнилоч и на преливащи от нечистотии канали. Въздухът бе наситен с напрежение и тишина, все едно събираше сили за следваща буря. Разположените при портите стражи посрещнаха Сано с безмълвни, изпълнени с почит поклони — лошите вести се разпространяваха бързо. На прага го чакаше Рейко.

— Какво стана? — лицето й бе бледо и измъчено, напрегнато от тревога.

— Добрата вест е, че няма да бъдеш задържана за убийството на владетеля Мори — каза Сано, докато двамата с Хирата събуваха сандалите си и оставяха мечовете си в антрето.

За момент върху лицето на Рейко се изписа облекчение, но после прочете в изражението на Сано, че това не е краят на историята и че онова, което предстоеше, далеч не е хубаво.

— Но…?

— Нека поседнем — рече Сано.

Тя остави Сано и Хирата да я съпроводят до личните й помещения. Стъпките й бяха тежки, сковани от страх и затруднени от напредващата бременност. Когато коленичиха, Сано си помисли, че съпругата му никога досега не бе изглеждала толкова дребна и уязвима.

— Шогунът позволи да останеш под домашен арест на моя отговорност, вместо да отидеш в затвора — той съжаляваше, че не може да я предпази от най-лошата новина, но нямаше как да й я спести. — Но владетелят Мацудайра и полицейският началник Хошина са почти убедени, че ти си убила владетеля Мори.

— Но това не е вярно! Как могат да допуснат подобно нещо? — възкликна Рейко ужасена. — Ти не им ли каза какво се е случило в действителност?

— Разказах им онова, което научих от теб, но за съжаление има други версии, които противоречат на твоята.

Докато Сано й разказваше историята на господарката Мори, Рейко слушаше потресена, очите й се разшириха от шока и тя затисна уста с ръце. Безмълвно поклащаше глава, без да може да повярва на ушите си. Когато Сано свърши, отпусна ръце и после ги сви в юмруци.

— Господарката Мори лъже! — гневът бе стопил страха й. — Дори не познавах владетеля Мори — погледът й, пълен с отчаяние, се плъзна по лицето на Сано. — Нали вярваш на мен, а не на нея? Не си мислиш, че аз…?

— Разбира се, че не — отвърна той, но опитът му на детектив през годините му налагаше да остане обективен, да отложи преценките, докато събереше повече доказателства, както би постъпил при всеки друг случай.

Тя вероятно бе усетила сдържаността му, защото в погледа й плъзна обида подобно пукнатина в кристал.

— Господарката Мори не може да ме е видяла да върша, което и да е от онези неща със съпруга й, защото не съм ги сторила. Тази сутрин ти казах истината — тя обгърна корема си с ръце и възкликна развълнувано: — Това дете е твое, не негово!

Сано избягваше да мисли другояче. Беше обезпокоен, че отдавна изграденият му навик да се съмнява в достоверността на изреченото от заподозрените в престъпление не беше изчезнал само защото в този случай заподозреният бе неговата съпруга. Нещо повече, той чувстваше, че Рейко не му е казала всичко.

— Имаш ли някакво обяснение, защо господарката Мори обвинява именно теб? — попита той.

— Не. Мислех, че ме смята за своя приятелка.

Внезапно хрумване промени изражението й.

— Освен ако не е разбрала, че разследвам съпруга й за отвличане и убийство на малки момчета. Но не виждам откъде.

— Може да е знаела за частните ти разследвания и да е решила, че с каквото и да си се заела, последствията за нея ще са пагубни — предположи Сано.

Рейко кимна унило.

— Въпреки доброто, което исках да сторя с това разследване, сега ми се ще изобщо да не го бях започвала. Съжалявам, че се захванах.

— Аз също — призна Сано, — но вече е твърде късно.

— Имаме и други проблеми, освен господарката Мори — Хирата прозвуча така, все едно нямаше никакво желание да ги обсъжда, но искаше да спести на Сано поднасянето на още лоши новини. — Тя не е единственият свидетел, който е дал показания срещу вас.

— И за жалост вече не само ти си в беда — рече Сано и й описа сеанса.

Рейко реагира с внезапен пристъп на смях, който граничеше с истерия.

— Но това е още по-безогледна лъжа от историята на господарката Мори! Сам знаеш, че никога не си ме пращал да вербувам владетеля Мори за някаква тайна кампания, целяща завземане на властта, нито да го наказвам, задето е отказал да те подкрепи. Това момиче е измамница. А и ти не си заговорничил срещу владетеля Мацудайра.

При все това, докато Рейко изричаше последното изречение, Сано долови нотка на несигурност в гласа й, а после видя и въпрос в очите й. В този момент осъзна, че тя изпитва известни подозрения по отношение на него. Опитът й в детективската работа я бе направил не по-малко предпазлива от него. И както той не знаеше с какво се занимаваше тя по време на отсъствията му, така и тя не беше наясно с неговите дела.

— Разбира се, че не съм — рече Сано, ужасен, че събитията от този ден бяха разклатили доверието им един в друг.

— Ние знаем, че сте предан на шогуна — рече Хирата.

Но макар че се обяви в подкрепа на Сано, на лицето му се изписа съмнение. С още по-голямо безпокойство Сано си даде сметка, че вече не може да разчита и на безпрекословното доверие на Хирата. От толкова време всеки от тях следваше своя личен път. Явно Хирата допускаше, че господарят му се е променил към по-лошо.

— По-добре да си вярваме един на друг — рече Сано мрачно, — защото, ако не можем, тогава от къде на къде някой друг ще смята, че казваме истината?

Тримата избягваха да се погледнат в очите, съпреживявайки тревогата, че това убийство се бе вклинило между тях в момент, когато най-много се нуждаеха от силата на единението.

— Полицейският началник Хошина положи всички усилия да убеди владетеля Мацудайра и шогуна, че ние лъжем — обясни Хирата на Рейко. — Така че на този етап те клонят към това мнение.

— Какво ще правим? — попита Рейко и ги погледна умолително.

— Успях да убедя владетеля Мацудайра и шогуна да ме оставят да разследвам убийството — обясни Сано. — Това е напредък в наша полза. Но единственото, което ще ни спаси, е истината за това убийство. Трябва да обединим усилията си, за да разберем какво всъщност се е случило.

Хирата каза:

— Това, че и тримата сме обект на инсценировка. Всичко е било нагласено така, все едно господарката Рейко е убила владетеля Мори, аз съм бил подмамен да я намеря край трупа, а вие — набеден да изглеждате като предател.

Сано кимна — това обяснение звучеше достоверно.

— Кой може да е организирал всичко това? — попита Рейко.

— Главният виновник според мен е Хошина. Но той е само един от мнозината, които не биха имали нищо против да се проваля — Сано знаеше колко опасно бе да се насочва към един-единствен заподозрян, колкото и убедителни да бяха уликите. — Макар и да съм почти сигурен, че главната мишена в този заговор съм аз, не е изключено да греша. Да си се сдобила с някакви врагове, които биха искали да ти причинят зло?

Рейко се замисли.

— Може би.

— Добре, помъчи се да се сетиш за имена — подкани я Сано.

— Ще разполагам с предостатъчно време за размисъл, след като съм принудена да си стоя вкъщи. Ще ми се да можех да сторя нещо повече, за да ти помогна да ни спасиш.

— Би могла. Има ли още нещо, което си спомняш за случилото се в имението на Мори снощи? Което не си ми казала днес сутринта?

— Не. През целия ден премислях събитията отново и отново, но не можах да си спомня нищо повече.

— Ако все пак успееш, не забравяй да го споделиш с мен.

Сано се опита да забрави, че заподозрените често спестяват информация, която би могла да ги уличи.

Потърси упование в доверието, което имаше в съпругата си, а не в опита, който му бе разкрил най-лошото в човешката природа. После се обърна към Хирата:

— По-добре да се захващаме за работа.

— Какво искате да свърша най-напред? — попита Хирата.

— Потърси свидетели и улики, които да потвърждават, че нещата са се случили така, както твърди съпругата ми.

Може би Хирата ще открие нещо, което тя е пропуснала, помисли си Сано.

— Тръгвам.

— Преди да излезеш от крепостта, прати някого от детективите да провери алибито на Енджу — Сано имаше някакво предчувствие относно този странен млад мъж. — Аз ще работя по оборването на показанията срещу нас. Мисля да започна с новата ни приятелка — девойчето медиум.

След като Хирата замина, Рейко скочи на крака.

— Не мога да повярвам, че всичко това се случва! — тя закрачи нервно из стаята, все едно бе затворена в клетка. — И с всеки миг става все по-зле.

— Не се ядосвай. Трябва да запазим спокойствие — рече Сано, макар че самият той се чувстваше не по-малко неспокоен и притеснен.

— Да запазя спокойствие? — Рейко се втренчи недоверчиво в него. — Как бих могла, след като и двамата вече сме се запътили към терена за екзекуции за убийство и измяна? — кършейки ръце, тя закрачи по-бързо. — А убият ли мен, ще убият и бебето!

Сано се ужасяваше от тази мисъл не по-малко от нея. Той си спомни заплахата на Хошина, но каза:

— Няма смисъл да се разстройваме, това няма да ни помогне — стана, прегърна я и я накара да се спре.

— Не разполагаме с много време да разрешим случая. Особено при положение, че Хошина постоянно подтиква владетеля Мацудайра и шогуна да ни осъдят. Не можем да си позволим да пилеем сили или да допускаме тягостни мисли да ни отвличат от главната цел.

— Да, прав си.

Рейко задиша дълбоко, правейки усилие да се успокои. Сано усети, че тя трепери, но в този момент съпругата му се отдръпна и каза:

— Сега трябва да тръгваш.

— Ти ще се оправиш ли?

— Да — отвърна тя смело.

— Всичко ще бъде наред — рече Сано с повече увереност, отколкото изпитваше.

Изпълнен с тревога, погледът й задържа неговия.

— Ще се прибереш ли скоро да ми кажеш какво става?

— Да, не се притеснявай.