Лора Джо Роуланд
Кикунохана (1)

1 глава

В настъпващото лятно утро трещяха гръмотевици. Буреносни облаци поглъщаха светлината, която се сипваше над хълмовете около Едо, а димът, който се стелеше над града, бе примесен с пепел от разразилия се през нощта пожар. По една от широките улици в района на даймио^[1], където бяха разположени именията на феодалните владетели, препускаха отряд самураи. Копитата на конете им чаткаха по каменната настилка и разкъсваха тишината. Фенерите им примигваха на влажния въздух. Нощните пазачи, които клюмаха при високите каменни зидове от двете страни на улицата, се сепнаха и застанаха нащрек, изненадани от внезапното раздвижване в края на продължителното им и спокойно дежурство. Откъм стърчащите над зидовете постройки на казармите се разнесе тракане от отваряне на прозорци и от тях взеха да надничат любопитни сънени войници, щом отрядът спря пред портите на владетеля Мори — даймио на провинциите Суво и Нагато.

Хирата слезе от коня си, отправи се с решителна крачка към войниците, които охраняваха входа, и заяви рязко:

— Тук съм, за да претърся това имение. Пуснете ни да влезем.

С изписана върху лицата им неприязън стражите отвориха портите. Те бяха видели изобразяващия трилистна ружа герб — символа на господстващия режим на Токугава^[2], — който Хирата и хората му носеха върху своите брони и туники. Дори и най-могъщите владетели на провинции бяха длъжни да се подчиняват на пълномощниците на Токугава. А и всички бяха познали Хирата, действащия сосакан^[3] сама^[4] на шогуна — неговия почитаем следовател на събития, ситуации и хора.

Никой не смееше да пренебрегва заповедите му.

Докато претърсваше имението с детективския си отряд, наброяващ сто от най-верните му воини, Хирата видимо накуцваше — последствие от тежка рана, която бе заздравяла, но продължаваше да го наболява. Въпреки това той крачеше бързо начело на отряда си. Когато войниците на владетеля Мори изпълниха двора, наоколо се разнесоха викове на изненада и недоумение.

— Обградете всички! — нареди Хирата на хората си. — Никой да не напуска имението, преди да свършим. Претърсете навсякъде. Знаете какво да търсите!

Детективите побързаха да изпълнят заповедта. Посрещнаха ги с викове, нескрито предизвикателство и съпротива. Придружен от неколцина воини и двамата си главни васали — детективите Иноуе и Араи, Хирата нахлу през вътрешната порта. Отвъд строгата декоративна градина от камъни и храсти с причудливо извити стъбла и клони се намираше представителната къща на даймио — голяма, наполовина дървена постройка с множество крила и островърхи керемидени покриви, издигната върху гранитни основи. От вратата изскочи един самурай и се втурна по каменната пътека да пресрещне Хирата.

— Аз съм Акера Канко, главен васал на владетеля Мори — беше около петдесетгодишен, солиден и високомерен. — Защо нахлувате в имота на моя господар?

— Срещу него се води разследване за държавна измяна — отвърна Хирата, продължавайки да крачи към къщата заедно с хората си. — Ще претърся жилището му и ще разпитам всички тук.

— Държавна измяна? — възкликна възмутен Акера, принуден да подтичва, за да не изостава от Хирата. — При цялото ми уважение владетелят Мори не е предател. Той е верен поданик на шогуна и съюзник на почитаемия му братовчед владетеля Мацудайра.

— Аз ще преценя дали е така — отвърна Хирата.

Продължаващото вече няколко месеца разследване го бе убедило, че владетелят Мори заговорничи срещу владетеля Мацудайра, който управляваше Япония чрез шогуна. През трите години, откакто бе заграбил властта след война с противниковата фракция, от справедлив и разумен предводител владетелят Мацудайра се бе превърнал в тиранин, обладан от страх да не загуби поста си. Той бе понижил и прогонил служителите, които не бяха заслужили доверието му, и бе подложил даймио на строг надзор и безмилостни глоби за предполагаеми нарушения. Тези негови действия бяха предизвикали повсеместно недоволство и множество заговори, целящи свалянето му от власт.

Хирата изкачи стъпалата с нарастващо вълнение. Днес той щеше да намери доказателства за заговора. Разследването му щеше да приключи с арест, обвинение и ритуално самоубийство на един изменник. Хирата щеше да изпълни достойно дълга си, служейки на върховния си господар във време, когато неговата чест отчаяно се нуждаеше от такъв акт на преданост, а репутацията му пред владетеля Мацудайра и шогуна имаше шансове да нарасне. Трийсет и една годишен, зад гърба си той вече имаше кариера на служител в полицията и три години служба на сегашния пост, през които не би трябвало да се замесва в неприятности, но, изглежда, това не му се удаваше.

Акера изглеждаше ужасѐн. Всеки знаеше, че наказанието за държавна измяна бе смърт, при това не само за предателя, а и за цялото му семейство и за приближените му.

— Вероятно има някаква грешка!

— Къде е владетелят Мори? — попита Хирата.

— В личните си помещения.

— Заведи ме там! — нареди Хирата.

— Никому не е позволено да безпокои господаря без негово разрешение — противопостави се Акера.

— Аз не се нуждая от позволението му — заяви Хирата. — Действам по заповед на владетеля Мацудайра.

— Добре.

Примирен, но напрегнат, Акера поведе Хирата, Иноуе и Араи към вътрешността на имението. В просторна градина с кичести дървета цареше такава тишина, че се чуваха подскачането на жабите и песента на щурците. Рояк насекоми се виеше над обрасло с тръстика езеро, покрито със зелена пяна. Наситеният сладък аромат на цветя се смесваше с тежката миризма на нужници. В средата се намираше вила в селски стил. Защитените с решетки прозорци бяха обрамчени с бръшлян; дълбоки стрехи заслоняваха верандата. Хирата и спътниците му приближиха вилата по един от няколкото закрити коридора, които излизаха от главната постройка. Подминаха разположените отвън стражи и влязоха през входа.

Детективите вдигнаха фенерите си и осветиха подобно на лабиринт пространство, разделено от прегради. Въздухът вътре бе по-топъл и застоял, отколкото навън. Хирата внезапно доби усещането, че нещо не е наред. Размени си мрачни погледи с подчинените. В същия миг доловиха тих плач. Връхлетя ги възкиселият метален мирис на кръв.

Зад тях, на верандата, Акера възкликна:

— Какво става?!

Хирата му даде знак да мълчи. Заедно с хората си премина на пръсти през лабиринта от стаи, като заобикаляше преградите и се промъкваше покрай мебелите. Тихият плач се усилваше, прекъсван от хлипания. Идваше от срещуположния край на вилата, където в преградите зееше отвор. Хирата и хората му надникнаха през него.

От другата страна имаше спалня, в която се намираха две голи фигури — мъжка и женска. Мъжкото масивно тяло лежеше проснато върху футон. Коленичила до него, жената се бе привела над мъжа. Дългите й черни коси забулваха лицето й и прикриваха голотата й. Вкопчена в раменете му, тя хлипаше, хълцаше и разтърсваше мъжа. Там, където трябваше да бъдат гениталиите му, лъщеше кървава маса. Кръвта, която бе изтекла от тази и от другите рани по торса му, бе попила в леглото и бе плъзнала в гъста локва по покрития с татами^[5] под.

В средата се виждаше хризантема^[6] с потопено в локвата стъбло и обагрени в алено листенца. Наблизо, до купчина захвърлени роби, имаше кинжал. Острието му бе изцапано с кръв, а до него се виждаха отрязаните тестиси и пенис на мъжа.

Хирата и хората му неволно възкликнаха от ужас. Акера, който ги следваше, извика:

— Владетелю Мори!

Жената вдигна глава. Косите й се разделиха и откриха голите гърди и издутия й корем. Върху бледата й кожа се открояваха червени петна от кръвта на владетеля Мори. Красивите й изящни черти бяха сгърчени от потрес и ужас, очите й гледаха обезумели. Докато тя се опитваше да се прикрие с ръце, Хирата забеляза, че е бременна — вероятно в петия месец.

Акера се втурна в стаята и падна на колене до владетеля Мори. Извика името на господаря си и го сграбчи за ръката, но владетелят Мори нито отвърна, нито помръдна. Детектив Араи приклекна, потърси пулса на владетеля Мори, след което се приведе, за да долови дали диша.

— Мъртъв е.

Но Хирата не чу думите му. Разпознали се един друг, той и жената се гледаха смаяни.

— Господарке Рейко! — възкликна той с приглушен от изумление глас.

Това бе съпругата на дворцовия управител Сано — човека, когото Хирата наричаше свой господар. Сега ужасът му от осакатяването и смъртта на владетеля Мори нарасна десетократно.

— Милостиви Небеса, какво правите тук?

Рейко поклати глава, сякаш не беше на себе си. Сви се плахо под пронизващите погледи на мъжете. Навън трещяха гръмотевици, а дъждът се лееше като из ведро.

Олюлявайки се, Акера се устреми към нея.

— Това е убийцата на владетеля Мори! — извика той с пребледняло от ярост лице, забивайки обвинително пръст в Рейко. — Отрязала е мъжествеността му и е причинила смъртта му!