Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Hellgate: London (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 30гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2010)
Разпознаване и корекция
Xesiona(2010)

Издание:

Мел Одом. Магическият ръкопис

ИК „ХЕРМЕС“, Пловдив, 2009

Редактор: Венера Атанасова

Коректор: Юлиана Василева

ISBN 978–954–26–0659–8

История

  1. —Добавяне

Четиридесет и седем

От скривалището си долу в рова Лея гледаше как Нейтън и Даниел пресичат моста, за да се срещнат с Буут и неговата група тамплиери. Камуфлажната способност на костюма й я сливаше със засъхналата кал, мъртвата растителност и отпадъците.

Освен това в този случай я предпазваше и от тамплиерите на Великия магистър. Което й говореше, че измененото от нея програмиране на костюма работи така, както би трябвало.

Ако можеше сега и всичко останало да проработи. Тя повика програмата на ПД-то си и изпробва комуникационния канал.

— Нейтън. Даниел. Аз съм на позиция.

— Разбрано — отвърна Нейтън.

Нито той, нито Даниел нарушиха крачка, докато вървяха към Буут. Освен това Великият магистър и тамплиерите, които го следваха, не засякоха предаването.

— Вертам — повика Лея.

— Да — отвърна старият тамплиер.

— Вие би трябвало също да сте екранирани.

— Разбрано — каза Вертам. — Започваме подход.

„А сега най-страшното“ — помисли си Лея. Настрои комуникационния канал към бронята на Саймън и прошепна:

— Саймън. Тук е Лея. Чуваш ли ме?

* * *

Когато Саймън чу гласа на Лея в ушите си с отворен шлем, не можа да повярва. Озърна се към тамплиерите до себе си, за да види дали те също са го чули. След като гласът й се разнасяше така на открито, ако не комуникаторите им, то аудиорецепторите на костюмите им би трябвало да го уловят.

— Не се дръж подозрително — каза Лея. — Не се оглеждай.

Саймън съсредоточи вниманието си върху Буут. Великият магистър щеше да е ключовата фигура. Зад него Даниел и Нейтън вървяха по моста над рова.

— Буут и неговите тамплиери не могат да ме чуят — каза Лея. — Заглуших ИИ-тата им на тази честота. Кимни, ако разбираш. Ако говориш, ще чуят гласа ти. Него не мога да го заглуша.

Саймън кимна и раздвижи челюст, сякаш се опитваше да си я намести по-удобно. За нещастие това не изглеждаше възможно.

— Добре. — Гласът на Лея звучеше почти облекчено. — Помниш ли, когато във всъдехода ти споменах, че комуникационните модули на костюмите ви може да са уязвимо място?

Саймън отново кимна.

— Ето ти го доказателството.

Лека усмивка разтегли устните на Саймън. Ако преживееше тази ситуация, определено щеше да поработи върху броните на хората в крепостта. На първо място щеше да изтрие всички протоколи на домовете. Те не смятаха да действат срещу Ордена, но нямаше да позволят да бъдат възпрепятствани от него.

— Нейтън ми каза, че първият ход на Буут, след като те плени, ще бъде да обезвреди бронята ти — каза Лея.

Саймън кимна.

Тамплиерът отдясно го погледна.

— Има ли ти нещо?

Саймън изгледа мъжа, като че ли беше луд.

— Челюстта ми е счупена — каза той дрезгаво.

Тамплиерът го гледа още няколко секунди, после се извърна да наблюдава приближаването на Нейтън и Даниел.

— Мисля, че мога да поставя бронята отново под твой контрол — каза Лея, — като неутрализирам влиянието на Буут върху нея. Но Нейтън каза, че веднага щом го направя, бронята ще познае, че е във враждебна обстановка, и ще се включи в режим на готовност.

Саймън кимна пак.

— Така че не можем да го направим, преди да сме готови. Ще трябва да издържиш още малко.

Мръщейки се, Саймън надигна брадичка и леко я сведе. Ако не загубеше съзнание от болката в носа и челюстта си, всичко щеше да е наред.

— Това е достатъчно близо — каза Буут.

Нейтън и Даниел спряха на по-малко от три метра. В броня това разстояние не беше нищо.

— Да видим ръкописа — нареди Буут.

Нейтън посегна през рамо и извади предпазна метална тръба.

Буут посегна към тръбата, но преди да успее да я вземе, една люспеста демонска ръка се стрелна от дупка във въздуха, сграбчи тръбата от ръцете на Нейтън и зашлеви с опакото на дланта си тамплиера в лицето.

Нейтън отхвръкна назад, сякаш изстрелян от оръдие. Счупи парапета и полетя надолу в рова.

* * *

— Сега — заповяда Мерихим. — Виждаш ли Фулагар?

Уорън виждаше само част от демона, но знаеше къде е останалото.

— Прикрепи го към това място! — нареди Мерихим.

Хванал мистичната енергия, която го изпълваше, Уорън протегна ръка. Ярка трептяща вълна се понесе през делящото ги разстояние, докато тамплиерите на моста заизваждаха оръжията си.

Когато вълната удари Фулагар, го накара да се олюлее и моментално привлече вниманието му. Уорън се съсредоточи върху това да закачи демона като с въдица. Представи си, че демонът не може да отиде никъде, без да разбие невидима стоманена клетка около себе си.

Фулагар зарева яростно. Заблъска срещу невидимата преграда. Уорън усещаше ударите на демона, сякаш бяха нанасяни по собственото му тяло. Но устоя въпреки болката.

Тамплиерите бяха извадили оръжията си. Всички, освен Саймън Крос, който се отдръпна тромаво от пътя им.

Мерихим се хвърли от кулата във въздуха. За миг Уорън си помисли, че демонът си е загубил ума. После от гърба на Мерихим се разпериха сребристи криле и той полетя към Фулагар.

— Дръж го — каза Мерихим. — Не му позволявай да се измъкне.

— Оглеждай се за Токлорк — напомни му гласът. — Фулагар не би отишъл далеч без него.

На Уорън му се струваше, че мозъкът му ще се пръсне, ако държи демона. Тамплиерите вече бяха започнали да стрелят с пистолетите си. Гръцки огън и експлозивни снаряди избухваха върху тялото на Фулагар и отваряха големи рани. Мерихим насочи тризъбеца си напред и се устреми право към своя противник.

После някой — нещо — се материализира пред Уорън.

— Внимавай! — предупреди го гласът.

Някъде в дъното на ума си Уорън чу Наоми да пищи.

* * *

Лея не можеше да повярва, че демонът се е появил. Разбира се, ако ръкописът „Гоетия“ наистина криеше такава сила, за каквато бе намекнал Макомбър, той беше важен и за демоните.

Загуби само няколко секунди, докато прехвърляше в костюма на Саймън новия софтуер, който бе приготвила. Лентата върху ПД-то й бързо се запълни. Лея се надяваше да преживее адската буря, която се беше развихрила на моста над рова.

— Вертам — извика тя.

— Да.

— Под атака сме. Трябваш ни веднага.

— Идвам — каза старият тамплиер.

Лея излезе изпод моста, извади зарядната си пушка и се прицели в демона. Пръстът й легна върху спусъка в същия миг, когато видя втория демон да лети, разперил чифт прилепови криле и стиснал в ръцете си зелен тризъбец.

Тя позна демона и оръжието му от нападението на влака преди четири години. Мерихим. Командването се интересуваше как е пристигнал в този свят, след като докладите съобщаваха, че не е минал през Адската порта. Те се опитваха да държат сметка на демоните през годините, но това беше почти невъзможно.

Лея премести прицела си върху широката гръд на Мерихим и едва тогава осъзна, че крилете са нещо ново.

* * *

— ИИ-то е отново на линия. Минавам в защитен режим.

Женският глас беше музика за ушите на Саймън. Въпреки болката, която изпитваше, и факта, че бе заобиколен от хората на Буут, а върху моста се бяха появили два демона, той се изпълни с радост.

Шлемът се затвори над главата му, когато захранването на бронята се включи. Силата му се върна. Той разкъса оковите, които държаха ръцете му зад гърба, и посегна към веригата около врата си.

— Нужна е медицинска помощ — каза ИИ-то на костюма.

— Препоръчвам спешни процедури под пълна упойка.

— Не — заповяда Саймън, а челюстта му пламна от болка при необходимото за това усилие. — Намирам се във враждебна територия и се налага да остана боеспособен.

— Той сграбчи веригата, пристъпи напред, за да я заметне около тамплиера, който го държеше в плен, стъпи здраво на краката си и даде команда на закрепващите шипове. Когато те се забиха в моста, Саймън изви тялото си и дръпна рязко.

Тамплиерът се завъртя във въздуха в края на веригата. Когато посегна да я сграбчи, шипометът му падна. Саймън пусна веригата и тамплиерът отхвръкна към река Темза. В същото време той улови шипомета с лявата си ръка и се обърна към демона на моста.

— Около теб има други тамплиери — уведоми го ИИ-то на костюма. — Те могат да поемат отговорност за твоята безопасност.

— Не. — Саймън натисна спусъка и паладиевите шипове разкъсаха демонската плът. — Извършвай каквито медицински процедури са необходими, но ме дръж боеспособен.

— Разбрано. Приготви се за наместване на челюстта.

Преди Саймън да успее да каже „не“, вътрешната повърхност на шлема се раздвижи, когато нанофлуидът се стече и запулсира, за да пренагласи лицето му. Челюстта му помръдна и болката го накара да падне на колене. Точно преди да загуби съзнание, ИИ-то на костюма вкара в действие целия спектър налични медикаменти.

Епинефрин се вля в организма му. Носът му започна да се прочиства, когато отокът спадна. Той усети вкус на кръв в гърлото си и разбра, че я преглъща, но нямаше какво друго да прави с нея. Костюмът щеше да се погрижи да го натъпче и с медикаменти против гадене.

После за негово блаженство болката също започна да отслабва.

— Спрете го! — изкрещя Буут. — Не го оставяйте да се измъкне!

Саймън нямаше намерение да се измъква. Пристъпи към първия тамплиер, който се втурна срещу него, и му нанесе ритник със завъртане, който го улучи по средата на туловището и го изхвърли от моста.

Даниел също се хвърли в разгара на битката, нанасяйки удари по тамплиерите, докато се мъчеше да се добере до Саймън. Движеше се сред тях като дух — един от най-добрите бойци с голи ръце, които Саймън някога бе виждал. Ръцете й млатеха като парни чукове, а коленете и краката й се стрелкаха в бързи удари. Хората на Буут не можеха да се мерят с нея.

Даниел дръпна меча на един тамплиер, преди да го метне през ръба на моста. Обърна се и хвърли меча на Саймън.

— Дръж! — извика тя.

Като позна своя собствен меч, той прехвърли шипомета в другата си ръка и улови оръжието за дръжката. Без да спира да стреля по стоящия върху моста демон, Саймън тръгна към чудовището с приготвен за бой меч.

* * *

Уорън се обърна, мъчейки се отчаяно да задържи Фулагар върху моста, и видя демона да излиза от един процеп във въздуха пред него.

Токлорк беше висок близо три метра и жилав, имаше четири ръце, два пъти по-дълги от тялото му, и по едно око от всяка страна на главата. Ако имаше уста, Уорън не можа да я види. Демонът беше покрит с бронзово-оранжеви люспи. Ръцете му приличаха повече на пипала. Те се стрелнаха да хванат тъмнокожия мъж.

Уорън опита да се изплъзне, но не успя. Ръцете се увиха около него и го стиснаха толкова силно, че не можеше да диша. Взе да му причернява пред очите, но той се помъчи да удържи Фулагар.

— Пусни Фулагар — посъветва го гласът.

Страхът на Уорън от Мерихим обаче не му позволяваше да стори това. Той се напъваше да удържи хватката си.

— Уорън! — изкрещя Наоми от убежището му. Задърпа го със силата си, опитвайки се да го изтегли обратно през процепа в пространството. Уорън отблъсна усилията й.

— Ще умреш! — каза гласът.

Уорън знаеше, че е вярно. Вече усещаше как се плъзга през ръба и когато паднеше, нищо нямаше да е в състояние да спре експресния асансьор надолу.

* * *

Лея натисна спусъка и усети как зарядната пушка ритна рамото й, когато изстреля снаряд в гърдите на Мерихим. Обаче някакво шесто чувство предупреди демона и той се извъртя настрани, така че снарядът прелетя покрай него.

След това насочи тризъбеца си към Лея. Това я изненада, защото камуфлажната способност на костюма още беше включена.

Младата жена видя как от върховете на тризъбеца излетя леко трептене, което после се разбунтува и я връхлетя. Силата я отхвърли назад и тя бе сигурна, че ще я разкъса на парчета.

* * *

Саймън видя на ПД-то си как трептящата сила излита от тризъбеца на Мерихим и удря… нещо. Трябваше да предположи, че това е Лея. Повика я по име, но не получи отговор.

Искаше му се да отиде при нея, но дори не знаеше къде я е запратил ударът на демона. Тя все още беше невидима за сензорите му. Той се огледа за кръв, но не видя и такава. Дори Лея да беше ранена или убита, костюмът й все още се държеше.

Вместо това Саймън се съсредоточи върху демона на моста. Този поне му беше в обхвата.

Демонът замахна с ръката си напред. Пламъци обляха Саймън и нажежиха външната повърхност на бронята му. После той връхлетя върху уродливото същество. Паладиевите шипове от шипомета му не нанасяха големи поражения. Демонът се изцеряваше твърде бързо.

Саймън изнесе назад меча си, също обвит в пламъци от атаката на чудовището, и замахна. Острието се понесе към лицето на демона, но го пресрещна тризъбецът на Мерихим.

— Не! — изрева демонът с хрипливия си глас. После изрита Саймън в лицето и го запрати да се пързаля назад по моста.