Мел Одом
Магическият ръкопис (33)

Тридесет

Уорън призова тъмната енергия, която бушуваше в него. Замахна с демонската си длан напред и си представи хиляди хищни насекоми. Не се появиха истински насекоми, но той така се беше научил да оформя силата. Една трептяща стена се сблъска с напредващите Мрачни изчадия.

По люспестата им кожа проблеснаха искри. Изчадията спряха рязко, сякаш ужилени от пчели, и започнаха да се пляскат по телата. Тогава Уорън тласна отново.

Енергията беше вкарала десетки взривни точки в телата на Мрачните изчадия. Втората част на магията ги накара да избухнат. Взривовете разтърсиха и разкъсаха демоните. Парчета плът се разлетяха и полепнаха по стените, тавана и пода.

Само едно Мрачно изчадие оцеля с леки рани. Демонът насочи пистолета си и стреля.

Изтощението от направеното усилие беше замаяло Уорън. Само няколко пъти досега бе използвал тази магия и тя винаги имаше такова въздействие върху него. Но също така винаги беше ефективна. Той се съсредоточи и протегна разперена длан пред себе си.

Енергийните изстрели се сблъскаха с невидима преграда пред Уорън и рикошираха обратно. Някои от тях улучиха Харгастор, който зави яростно, когато големи рани зейнаха по широките му гърди и едната му ръка.

Стреснато, Мрачното изчадие се обърна към господаря си, сякаш се боеше да не получи ответен удар от тази посока. Докато демонът бе разсеян, Уорън стрелна ръката си напред и я извъртя яростно. Невидима сила сграбчи главата на Мрачното изчадие и я завъртя, повтаряйки действията на Уорън.

Костите се прекършиха, демонът рухна на земята и остана неподвижен.

Харгастор проклинаше и ревеше от болка.

— Не можеш да го убиеш лице в лице — прошепна гласът дълбоко в главата на Уорън. — Слабото му място е гърбът. Ако те вижда, може да се защити от теб.

Харгастор размаха ръце над раните по тялото си. Те се изцериха почти мигновено.

— Той е почти непобедим.

Уорън вярваше, че е така. Помисли си дали да не скочи към някое от оръжията, изтървани от демоните, които бе унищожил, но мисълта да използва механично оръжие го притесняваше. Освен това беше видял Харгастор да се възстановява от раните за секунди.

— Тези оръжия не са отговорът — каза гласът. — Силата е вътре в теб.

Докато гледаше огромния демон пред себе си, Уорън разбра, че това не е вярно.

— Не. Не мога. Той е твърде силен.

— Трябва да избереш момента за нанасяне на удар. Дотогава е нужно просто да оцелееш.

„По-лесно е да се каже, отколкото да се направи“ — помисли си Уорън.

Харгастор прикова злобния си поглед в него. Още около дузина Мрачни изчадия бяха останали около господаря си. Те се прицелиха и стреляха.

Уорън се метна зад завоя на коридора. Откри, че стои до Джонас.

— Малко е гадничко там навън, а? — рече скелетът.

— Има ли изход оттук? — попита Уорън.

— Не бягай — заповяда Мерихим.

„Тогава ми помогни — помоли го отчаяно Уорън. — Аз не съм достатъчно силен, за да устоя срещу Харгастор“.

— Има изход — отговори Джонас. — Или поне имаше. Стълбище в другия край на прохода, като това, по което се качихме.

— Ако опиташ да си тръгнеш, Мерихим ще те порази — рече гласът.

Уорън се поколеба, несигурен какво да прави.

— Ти, ако искаш, чакай тук, приятелче, но аз се махам.

— Джонас побягна, преди Уорън да успее да го спре. Костеливите крака на скелета тракаха по каменния под. Не успя да измине и двадесет крачки, преди даващата му живот сила да го напусне. Магията действаше само в непосредствена близост до Уорън.

Той видя как Джонас се строполи на земята като купчина кости, свързани с изсъхнали сухожилия, и разбра, че няма достатъчно сила да съживи отново скелета. Вкопчи се в мисълта, че има изход. Пресегна се към Наоми и я усети на мястото й.

— Тук съм — каза му тя.

— Не знам дали съм достатъчно силен, за да се върна сам. Може да се наложи ти да го направиш вместо мен.

Тя се поколеба.

— Уморена съм. Не знам дали ще мога.

— Никога няма да излезеш от мрака — обеща му Мерихим. — Той ще те погълне целия и аз ще оставя да го направи. Довърши онова, за което беше пратен тук.

На Уорън му се искаше да се скрие. Винаги беше правил така при сблъсъците с пастрока си. Просто се скрий, докато всичко отмине. Колкото и сила да притежаваше и въпреки всички мистични познания, които бе усвоил, знаеше, че никога няма да се откъсне от онова малко момченце, което беше някога.

— Ще се научиш да бъдеш силен — рече гласът. — Аз ще те науча.

— Тогава научи ме сега — каза той.

Звукът от тичащи крака беше съвсем близък и Уорън разбра, че Мрачните изчадия вече са почти до него. Събра остатъците от силата си и се приготви.

Не можеше да бяга. Нямаше място, където да отиде и където нищо да не може да го спипа.

Тогава силен оръжеен огън заехтя в коридора откъм посоката на Харгастор. Уорън разпозна звука от предишни срещи през последните четири години. Това бяха тамплиерски оръжия.

— Да — прошепна гласът. — А сега се приготви. Има още много неща, които трябва да свършиш, ако искаш да живееш.

* * *

Когато и последният от хората мина покрай Саймън и пред него останаха само Мрачни изчадия, той откри огън с шипомета. След по-малко от един удар на сърцето Нейтън се присъедини към него.

Паладиевите шипове се врязаха в демонската плът и спряха устрема на атаката. Мрачните изчадия завиха от болка, препъваха се и падаха. Саймън прибра шипомета и хвана меча си с две ръце. Започна да сече сред останалите демони и крайници западаха като клони при буря.

Едно Мрачно изчадие вдигна оръжието си и стреля право в лицето му, преди той да успее да помръдне. Беше видял съществото на дисплея и знаеше, че се готви за атака, но не можеше да направи нищо по въпроса.

Енергийният заряд отметна главата му назад и накара ПД-то му да угасне.

— Визуалните системи не работят — заяви ИИ-то на костюма. — Работя за пренасочване на програмата. — Бронята беше проектирана да жертва части от себе си, за да поддържа главните системи.

— Нейтън — каза Саймън. — Сляп съм.

— Всичко е наред, друже — рече спокойно Нейтън. — Ще се погрижа за теб.

Докато падаше на едно коляно, за да освободи пространство за стрелба, Саймън чу как острието на Нейтън разсича плът, после отекна гърмеж на шипомет. Звукът от тяло, удрящо се в каменния под, отекна в коридора.

— Саймън, дай си ръката — каза Даниел.

Той вдигна ръка и усети как я поеха. Тя я постави върху рамото си.

— Отвори сензорите си — каза Даниел. — Захранвай ги от моите.

— Ако го направя, това ще ограничи твоите сензори — възрази Саймън. Всички костюми бяха снабдени със симбиотични системи. Първоначално те бяха предназначени за медицински анализ при бойни условия, но употребата им се беше разширила.

— Знам. Но сега се намираме под земята. Съмнявам се, че някой от нас ще усети сериозно отслабване на сигнала.

Саймън отвори сензорите си, за да поеме открития канал на Даниел. Нямаше да може да получи достъп до нейните сензори, ако тя не му беше позволила. „Зрението“ му през ПД-то се върна.

Симбиозата обаче не беше идеална. Неговите възприятия бяха леко изместени, защото бяха от гледната точка на Даниел, а не от неговата собствена позиция. Освен това съществуваше сериозна вероятност и двете системи да забавят обработката на информацията, така че да не я предават в реално време. В битка дори частица от секундата можеше да раздели живота от смъртта.

— Броните ви могат да обменят данни, така ли? — попита Лея.

— Да. — Саймън махна ръката си от рамото на Даниел. След като връзката вече бе установена, безжичният интерфейс поддържаше гладко протичане на информационния обмен. Докато стоеше на разстояние по-малко от десет-дванайсет метра от Даниел, без метални прегради помежду им, сигналът щеше да продължи без прекъсвания.

— Това не оставя ли интерфейса открит за външна атака?

— Може би точно сега, когато сме заобиколени от Мрачни изчадия, не е най-подходящият момент да обсъждате технически въпроси — обади се Даниел. — Освен това системите на костюма не се хакват толкова лесно, колкото може би си мислиш.

Въпросът накара Саймън да изпита безпокойство. Напомни му още веднъж, че Лея е външен човек и че може би е допуснал грешка, като я доведе тук.

Четиримата, които бяха притичали покрай тях, се бяха свили страхливо на шест метра по-надолу в коридора.

— Кои сте вие? — попита един мъж.

— Приятели — отвърна Саймън. От начина, по който стояха хората, разбра, че те не виждат в тъмнината. Извади една светеща пръчка от пакета със запаси, който носеше. Тъй като щяха да слизат под земята, беше се екипирал в съответствие с това.

Светещите пръчки се използваха, когато системите на ПД-то откажеха или имаха проблем с функционирането. Тамплиерите не биха оставили доброволно наличниците си отворени, но ако въпросът беше на живот и смърт, Саймън знаеше, че ще се нуждаят от алтернативен източник на светлина.

Той удари светещата пръчка в бедрото си. В прохода се разля бледожълто сияние.

— Рицари — прошепна една от жените.

— Мислех, че са само легенда — каза единият мъж.

— Аз веднъж видях рицар — каза другият мъж, — но беше само един. Не група като тази.

Втората жена, наглед съвсем млада, около двадесетте, поклати глава и отстъпи назад.

— Тази светлина е опасна. Ще привлече демоните.

— Какви демони? — попита Нейтън. — Ние ги избихме. — Той посочи труповете на чудовищата, лежащи наоколо.

— Има още — вметна другата жена. — Още много. Държат ни тук долу от дни.

— Защо? — попита Саймън.

— Защото могат — отвърна един от мъжете.

А после нямаше време за повече въпроси. От тъмното изскочиха още демони и се втурнаха към тях.

— Саймън? — обади се въпросително Нейтън.

— Проверка на възстановяването — рече Саймън.

— Възстановяването е на седемнайсет процента — отвърна ИИ-то на костюма. — Приблизително време за възстановяване: 6 минути и 32 секунди.

— В атака — заповяда Саймън. — Ще се опитаме да спечелим време за бегълците да се отдалечат.

Нейтън се обърна към четиримата.

— Бягайте! — извика той. — Стълбището е нататък! Не спирайте, преди да сте излезли от сградата!

Саймън извади шипомета си и се втурна срещу демонския строй, а Мрачните изчадия откриха огън. Рефлексите му се струваха странни, докато се мъчеше да се нагоди към гледната точка на Даниел. Колкото повече се отдалечаваше от нея, толкова по-лоша ставаше перспективата. Стъпките му отекваха глухо върху каменния под.

Няколко енергийни изстрела удариха бронята му и оставиха обгорели петна. Повечето от останалите улучиха стените и тавана, докато Мрачните изчадия се опитваха да запазят строя си.

Саймън се хвърли върху тях, прескачайки последните един-два метра. Разпери ръце встрани и повали три от Мрачните изчадия. В близък бой той не беше зависим от остротата на зрението си. В употреба влязоха бойните изкуства, овладени до съвършенство през годините на обучение в тамплиерското Подземие.

Саймън падна на коляно и завря шипомета в лицето на едно Мрачно изчадие. Когато дръпна спусъка, лицето на демона се пръсна на кървави късчета. Черепът се разцепи и хлътна навътре.

Той скочи вляво и описа с меча обратна дъга, забивайки го в главата на друго Мрачно изчадие. После се извъртя рязко, сви лявото коляно към гърдите си и нанесе силен ритник на Мрачното изчадие, чийто череп беше разцепил.

Трупът отлетя назад, удряйки друг демон. И двете тела се блъснаха в стената. Нейтън, Даниел и другите тамплиери се включиха в атаката. Демоните отстъпиха, но зад тях имаше още. За минути коридорът стана хлъзгав от кръв.

— Проблем — изръмжа Нейтън. — Погледни напред.

Саймън го направи. Намираше се на почти шест метра от Даниел и му беше трудно да фокусира заради сензорното изкривяване. Тази подсистема беше предназначена главно да позволи на поразен тамплиер да се бие в тандем с друг тамплиер или да им помогне да се спасят, ако могат. Не се предполагаше да се бият отделно.

Даниел се приближи към него и картината донякъде се изясни.

Един огромен демон почти изпълваше коридора.

— Аз съм Харгастор! — изрева той. — Вижте ме и треперете от страх! — Демонът изтегли едната си ръка назад, а после замахна напред. Пламтящо кълбо се понесе като комета към тамплиерите.

* * *

Уорън събра силата си и я освободи като трептяща стена. Тя удари трите Мрачни изчадия и ги отхвърли назад. Усилието почти го изцеди. Той усети нещо топло да се стича по горната му устна. От опит знаеше, че ако изтрие течността от лицето си, по ръката му ще останат червени петна.

— Ти рухваш — каза Наоми. Гласът й прозвуча като шепот в главата му. — Ела при мен.

Искаше му се да го направи. Повече от всичко му се искаше да се махне от това място.

— Ако го направиш, Мерихим ще те унищожи — каза гласът.

Уорън примигна и фокусира зрението си. Зад Харгастор тамплиерските оръжия откриха бесен преграден огън. Демонът се озърна назад.

За миг на Уорън му се стори, че Харгастор ще зареже битката и ще отиде да проучи звуците. Приготви се да се възползва от оголения гръб на демона. Събра последните си капки енергия, когато Харгастор се извъртя обратно и протегна ръка.

— Умри, човеко!

Невероятна сила, по-мощна от всичко, което Уорън някога беше изпитвал, го удари и отлепи краката му от пода. Той усети как ребрата му се трошат и хлътват навътре. Когато се блъсна в стената зад себе си, дъхът излезе със свистене от дробовете му и Уорън загуби съзнание.