Мел Одом
Магическият ръкопис (29)

Двадесет и шест

Жега посрещна Уорън, докато се носеше през сграбчилия го тъмен поток. Не знаеше колко време е изтекло. Страхът пулсираше диво в него. Обикновено той можеше да променя зрението си, така че да види къде се намира. Това беше едно от най-рано откритите приложения на неговите сили. Но сега, щом се опита да използва тази сила, не се случи нищо.

Той посегна към ръцете на Наоми. Макар че ги усещаше почти в обсега си, не можа да ги улови.

— Не се съпротивлявай — каза гласът. — Само усложняваш нещата.

— Къде ме водиш?

— Да се срещнеш с първия помощник на Фулагар. Както ти обещах.

Уорън отново се опита да хване ръцете на Наоми, но не успя. Извика я по име. Не получи отговор.

„Дотук с възможността да бъда измъкнат, в случай че загазя“ — помисли си той.

— Магията ще проработи, когато трябва — каза гласът. — Засега няма нужда да се опасяваш за нищо от моя страна.

— Отиваме там, където е книгата ли?

— Да. Фулагар наскоро откри къде се намира.

— Как?

— Той разполага с много средства. Сключил е доста сделки както с демони, така и с хора. Мерихим не е единственият, който използва хора, подходящи за целите му.

„Никой от тях не е единствен“ — помисли си Уорън.

— Всички ние използваме други хора. Ти накара Наоми да те чака в защитения кръг. Преди това пък използваше Кели.

Вината отново го жилна при мисълта за унищожаването на зомбираната Кели. Тя си бе отишла, преди той да разбере.

— Приготви се — предупреди го гласът. — Не мога да те защитя тук, на това място. Ще трябва сам да се грижиш за себе си.

Нервно очакване изпълни Уорън, докато мракът около него като че ли се поразреди.

— А ти къде ще бъдеш?

— Не мога да те придружавам тук. Ще бъдеш сам. Помощникът на Фулагар, Харгастор, претърсва подземния лабиринт за ръкописа по нареждане на своя господар. Ако го срещнеш там, той ще те познае.

— Как? Ние никога не сме се виждали.

— Фулагар разполага с твоята миризма. След като той те е опознал, всички негови подчинени те познават.

— Как да убия Харгастор?

— Не се изправяй лице в лице с него. Убий го изотзад.

— Не мога просто да го помоля да се обърне.

— Там долу има и други. Бъди внимателен.

Усещането за движение престана. Уорън увисна в празната чернота само за миг. Все още не се доверяваше на гласа.

— Връзката между нас двамата е сложна. Повече от хиляда години съм чакала възможност отново да говоря с някого. Ти си много ценен за мен. Не бих искала нищо да ти се случи.

На Уорън му се искаше да повярва на това. Улови се за тази мисъл, докато мракът около него се разсейваше. Почувства как гласът изчезна от ума му, но все още усещаше присъствието на Наоми.

В следващия миг под краката му отново имаше твърда земя. Стори му се, че гравитацията се е увеличила десетократно, защото нозете му не го държаха. Въпреки всичките си усилия, той падна на едно коляно. И когато отвори очи, съзря ужас навсякъде около себе си.

* * *

Съществото, което държеше Саймън във въздуха, беше толкова уродливо, че отначало той не го разпозна. Тамплиерите никога не бяха научили истинското име на чудовището пред него. Това беше звяр от кошмарите и техните историци дълго време бяха смятали, че е именно това: трескаво предсмъртно видение на воин.

Само дето описанието му се срещаше постоянно. Отново и отново воините, издирващи демоните, чуваха разкази за същества като това, което държеше Саймън. Накрая го бяха нарекли просто Плашило. Името му отиваше, макар че не описваше точно чудовището.

Плашилата се срещаха в различни размери, в зависимост от наличните материали при сглобяването им. Никой от тамплиерите не знаеше как тези ужасни твари се връщаха към живот на немъртви в тази си форма, но напоследък ги бяха виждали няколко пъти из Лондон.

Това Плашило беше голямо колкото микробус. Саймън предположи, че за изработката му са отишли поне тридесет-четиридесет трупа. Макар че той самият никога не беше виждал как се сглобява Плашило, беше виждал как се разпадат. Дори и през паладиевата броня усещаше жужащия ритъм на мистичните енергии, които свързваха труповете в една голяма цялост.

Демонът представляваше маса от мърдаща плът. Ръце и крака, глави и торсове се гърчеха в чудовището. Ръцете стискаха Саймън, а краката го ритаха. Някои от ръцете държаха оръжия. Плашилото някак си набираше собствена интелигентност, по-голяма от тази на съставните му части. Цялото беше нещо повече от частите.

Чифт ръце замахнаха с пожарникарска брадва към наличника на тамплиера. Ударът отметна главата му назад, но наличникът не се повреди. Една безформена глава с остатъци от строшени зъби се ухили насреща му. Главата беше толкова смачкана и раздрана, че Саймън не можеше да определи какъв е бил полът на собственика й.

Той се опита да извърти шипомета към нея, но един крак ритна напред и притисна ръката му към тавана. Три груби ръце с не повече от осем пръста общо сграбчиха главата му и задърпаха шлема му.

— Саймън! — изрева Нейтън по комуникатора на костюма.

Един поглед към ПД-то показа на Саймън, че останалите тамплиери все още са извън стаята. За момента беше сам срещу чудовището.

— Тук съм. — Той удари с ръка по крака на трупа. Костта се скърши и мъртвата плът се раздра. Насочи отново шипомета към главата. Кръстчето на мишената заплува по екрана на ПД-то. Веднага щом прихвана целта, натисна спусъка.

Паладиевите шипове изригнаха от дулото на пистолета и се врязаха в Плашилото.

— Идваме. — Нейтън блъсна с рамо вратата и я изкърти от пантите. За миг тамплиерът залитна и щеше да се просне, но после продължи движението, като се претърколи напред и застана на едно коляно, стиснал лъчев пистолет. — Наведи се и се прикрий, друже.

Саймън закри главата си със свободната си ръка за по-голяма защита.

Изстрелът на Нейтъновия пистолет озари стаята само за миг. Подобният на стрела снаряд се заби в Плашилото. Както бе конструиран, той се разпадна на късчета и потъна в немъртвата плът на демона на по-широка площ, отколкото би направила стрелата. Миг по-късно главата на снаряда и късовете се възпламениха. Гръцкият огън захапа плътта на чудовището и прогони мрака от стаята.

Поразено от огъня, взрива и пораженията, които Саймън му беше нанесъл с паладиевите шипове, Плашилото започна да се разпада. Части от тела се откъсваха от основната маса и подът се покри с ръце и крака, и даже няколко глави. Всички те продължиха да действат самостоятелно, но всъщност без някакъв истински контрол. Гледката беше страховита, но парчетата не можеха да действат съгласувано. Като цяло бяха неефективни.

Но атаките на Плашилото не се изразяваха само във физическата вреда, нанасяна от различните крайници. То разтвори своята паст — онзи свой център, който запазваше, колкото и голямо да станеше — и изплю огромно количество разяждащи плътта паразити.

Обикновено тези паразити, познати като мъртвешки червеи, бяха дълги не повече от един пръст и се хранеха с жертвите на Плашилото. В крайни случаи обаче, като например, когато чудовището сметнеше, че може да бъде победено и се бореше за своето съществуване, то ги използваше като оръжие.

Мъртвешките червеи изшляпаха върху бронята на Саймън и залепнаха. В следващия миг се издуха до десетократно по-голям от началния си размер и избухнаха. Ако не беше бронята, киселинната слуз, разпръсната от тях, щеше да прогори плътта му и да го отрови. Цивилните по улиците умираха почти мигновено при среща с тези дребни демони. Онези, които оцеляваха, оставаха с ужасни белези за цял живот.

Саймън отново откри огън, без да изпуска от мушка подобната на луковица глава, докато тя се опитваше да го избегне. Паладиевите шипове отвориха големи безкръвни рани в немъртвата плът, но това дори не забави Плашилото. Демонът замахна със Саймън нагоре към тавана. Той се удари в него с разтърсващ костите трясък, който бронята не съумя да омекоти напълно. Главата му се замая за момент и въздухът излезе от дробовете му.

После още тамплиери се озоваха в стаята. Висейки вече надолу с главата, Саймън опря крака в тавана и каза:

— Изстреляй закрепващите шипове на ботушите.

В отговор ИИ-то на костюма изстреля паладиевите шипове, които се забиха дълбоко в камъка.

Всичко, от което има нужда един тамплиер, е здрава опора. Томас Крос беше повтарял това на сина си почти всеки ден от обучението му. Саймън отрано бе започнал да вярва в тази максима. Баща му го беше учил също как да се бие от много различни ъгли. Надолу с главата беше само един от тези варианти.

Той прибра шипомета, извади меча и го стисна с две ръце. Плашилото се мъчеше да се справи с пораженията, които бе понесло. Макар това да бе загубена битка, демонът все още си оставаше опасен.

От новата си удобна позиция Саймън замахна с всичка сила с меча. Добре заточеното острие се вряза в немъртвата плът. Ръце и крака бяха отсечени с този един-единствен замах. Той направи още пет опита, преди да успее да разцепи главата, за която смяташе, че контролира останалите части от огромното тяло.

Главата отхвръкна настрани. В отговор чудовището се разпадна.

— Всички да се пазят — предупреди Нейтън. Извади лъскавия огнестрел от кобура и стреля в гърчещата се маса от плът на пода.

От дулото на оръжието изригна огън с блясък, който ПД-то на Саймън едва успя да блокира. Ярката светлина прониза болезнено очите му. Когато погледна отново, всички късове от Плашилото горяха.

— Боже, как ги мразя тези твари! — възкликна Даниел. Макар и в бронята си, тя се бършеше, сякаш нещо гнусно е полепнало по нея. — Определено ще имам нужда от баня след това.

— Извади шиповете — заповяда Саймън.

Когато шиповете се измъкнаха, той падна на земята. Превъртя се във въздуха, за да се приземи на крака. Все още с меча в ръце, тръгна към горящите късчета немъртва плът.

— Да се радваме, че костюмът филтрира всички вредни изпарения — рече Нейтън. — Няма нищо по-лошо от това да повърнеш в бронята. В смисъл, няма как да го махнеш.

— Бъди благодарен, че имаш биологични скрубери^[1], вградени в костюма — каза друг тамплиер.

— Да, но е нужен цял скапан час, за да го почистят както трябва. — Нейтън изрита един горящ крак от пътя си. — А от вонята, която се налага да търпиш, направо ти се обръща стомахът, слушай ми думата. Аз бих пропуснал това дребно удоволствие.

— Сега поне знаем защо вратата беше заключена — каза Лея.

— Правилно си разбрала — промърмори Нейтън. — Някой е искал да задържи тази проклета твар вътре. Ако можехме да я оставим още няколко седмици, вероятно щеше да се изяде сама, опитвайки се да поддържа червеите си живи.

— О, каква чудесна картинка. — Даниел изсумтя отвратено. — Защо не запазиш всички тези мисли за себе си?

— Едно е сигурно: щом тази твар се намираше тук, има добри шансове никой да не е открил стълбището към долните етажи. — Саймън оглеждаше пода.

— Подът изглежда непокътнат — рече Лея. Тя се приближи до североизточния ъгъл на стаята. Посоките бяха ясно означени върху ПД-то на Саймън. — Ако чертежите са верни, стълбището трябва да е тук.

— Добре тогава — каза Саймън, — хайде да видим дали можем да изкъртим пода и да го намерим.