Мел Одом
Магическият ръкопис (19)

Шестнадесет

Гръцкият огън обви Кървавия ангел. Златистозелени, с проблясъци на яркочервено, пламъците овъглиха плътта на демона. Той отскочи от всъдехода и изпищя толкова силно, че се чу през аудиозаглушителите на колата.

Другите два тамплиерски всъдехода изстреляха залпове от снаряди с гръцки огън. Повечето от тях улучиха целите си. Пет от седемте Кървави ангела се превърнаха в пламтящи комети и се устремиха през небето в опит да избягнат гибелта, преди да загубят тази битка и да изпопадат като камъни. Един от двата, които все още бяха живи, кацна на дърво на пътя на всъдеходите.

— Презареди — заповяда спокойно Даниел, докато се въртеше и търсеше мишени.

— Презареждането извършено — извика артилеристът. Нейтън веднага кривна към дървото, върху което стоеше горящият демон.

— Дръжте се — предупреди той.

— Сблъсъкът неизбежен — обади се ИИ-то на костюма.

За миг Саймън се зачуди дали Нейтън не е прекалено смел в атаката си. Дори с инерцията и масата на всъдехода беше възможно колата да бъде спряна или да понесе щети.

„Или да заседне“. Тази мисъл беше смразяваща. Демоните щяха да ги покрият както мравки — жертвата си.

После всъдеходът се заби в дървото и го събори.

Колата мина през падналото дърво и прегази Кървавия ангел, докато горящият демон се опитваше да изпълзи настрани. Нейтън изрева триумфиращо.

Саймън пое управлението на големия шипомет, монтиран върху покрива на всъдехода. Проследи паническото бягство на Кървавия ангел през гората, прицели се с оръдието и откри огън. Паладиевите шипове разкъсаха демона и го разпиляха на парчета по земята.

По заповед на Саймън ПД-то показа местоположението на другите два всъдехода по отношение на неговия. И двете коли се движеха близо зад него.

Неочаквано оцелелият Кървав ангел се приземи на носа на всъдехода. Приклекна и се опита да различи нещо през бронирания наблюдателен прозорец.

— Саймън — извика Нейтън. — Има…

— Видях го — отвърна той. Нагласи шипомета и откри огън точно когато Кървавия ангел удари със свит юмрук по наблюдателния прозорец. Удароустойчивото стъкло се напука, но издържа. Саймън обаче беше уверен, че няма да понесе още един такъв удар.

Паладиевите шипове изпълниха въздуха и Кървавия ангел. Парчета от демона се откъснаха и отлетяха, докато всъдеходът се носеше през гората. Трупът се катурна настрани.

— Това беше на косъм, друже — извика Нейтън.

Саймън не отговори. Все още не се бяха измъкнали.

* * *

След по-малко от минута се приближиха към главната група демони. Създанията стояха събрани нагъсто по средата на определения от Нейтън маршрут. Нещо повече, бяха натрупали паднали дървета, за да препречат тесния проход. Стръмните склонове от двете му страни бяха високи по три-четири метра.

— Дръжте се — предупреди Нейтън. Даде газ и кривна наляво.

Осъзнавайки какво възнамерява да опита другарят му, Саймън изстина. Маневрата беше меко казано рискована, но при тези обстоятелства вероятно бе единственото, което им оставаше. Ако спряха, това щеше да ги остави открити за незабавна демонска атака, а вероятността да преминат през барикадите беше минимална.

Нанодин електромагнитните двигатели на всъдехода, които не бяха стандартно оборудване на колите на британските военни, завиха по-пронизително. Един бърз поглед към индикатора на скоростта върху ПД-то на Саймън му показа, че всъдеходът се движи със 148 км/ч и ускорява още.

Гремлините откриха огън и засипаха всъдехода с разяждаща киселина, избухливи токсини, енергийни заряди и огнени мълнии. Удароустойчивото предно стъкло потрепери под напора на атаката, но за щастие издържа.

— Предупреждение — заяви простичко ИИ-то на костюма. — Бронята на всъдехода е понесла щети. Нивото на здравина е паднало до осемдесет и два процента.

Бронята издържаше по-добре, отколкото се беше надявал Саймън. Имаха необходимите инструменти и материали, за да я поправят, стига да разполагаха с време. Но времето беше нещо оскъдно на бойното поле.

После всъдеходът с рев се издигна по левия склон и застана почти перпендикулярно, докато профучаваше над барикадата. Само центробежната сила, породена от високата скорост, задържа колата прилепена към склона. Но въпреки това колелата поднесоха опасно и едва не загубиха сцепление. Саймън усети как трансмисията се измества, така че да задвижва само колелата от дясната страна.

Някой изруга, но Саймън не разбра кой. Помисли си, че би могъл да е и самият той.

Точно когато изглеждаше, че всъдеходът неминуемо ще се преобърне на покрив като костенурка, Нейтън рязко извъртя колелата и спусна колата зад барикадата. Нещастните гремлини пред тях бяха покосени като пшеница от вършачка. Телата им отскачаха от предницата на всъдехода.

Един от тях се заби през отслабеното предно стъкло и наоколо се разхвърчаха парчета пластично стъкло. Ако екипажът не беше с брони, някои от членовете му можеха да бъдат ранени смъртоносно от тази канонада.

Саймън погледна ПД-то си и поиска бърз медицински доклад за отряда. Никой не беше ранен.

Невероятно, но заседналият в стъклото демон беше още жив. Само главата му и едната му ръка бяха в кабината за управление. Той посегна към шофиращия Нейтън.

Спокойно, но бързо Нейтън измъкна препасания на кръста му шипомет и го натика в лицето на демона. Щом натисна спусъка, лицето и главата на гремлина изхрущяха и се разпаднаха. Като продължаваше да кара, Нейтън прибра оръжието и изтика гремлина през стъклото обратно навън.

Една бърза проверка на ПД-то показа на Саймън, че вече са минали през най-лошото. Той се свърза с шипомета на всъдехода и взе на прицел най-близките демони.

В същото време Даниел загърмя с огнените оръдия, монтирани на предната и задната палуба. Гръцки огън засипа демонската армия и я превърна в зарево от пламтящи клади.

Саймън загледа как вторият всъдеход изкачи десния склон, за да заобиколи барикадата. Гумите се впиваха в земята и мятаха пръст на няколко метра зад колата. Течен огън от енергийни заряди обля всъдехода. Няколко от дърветата по билото се запалиха.

Всъдеходът отвърна на огъня с унищожителна точност. После изведнъж излетя от склона и се понесе във въздуха. Саймън гледаше ужасено как всъдеходът се върти във въздуха, очевидно загубил контрол. Включи комуникационния канал с другата кола.

— Дженифър — извика той.

Дженифър Мейпъленд беше негова приятелка от детството. Имаха само година разлика, бяха израснали и се бяха обучавали заедно. Тя съвсем наскоро бе напуснала тамплиерското Подземие, за да се присъедини към групата му, която активно издирваше оцелели в града. И двамата й родители бяха загинали при катедралата „Свети Павел“.

— Кръволок — извика тя в отговор. — Показа се от земята. Сензорните дронове не го засякоха.

Тогава Саймън видя кръволока. Огромният демон се надигна на два крака върху склона, сякаш триумфираше. Това обаче само наруши равновесието му и той се търкулна надолу върху злочестите гремлини.

Всъдеходът на Дженифър се удари в земята странично, после се претърколи на покрива си. Завъртя се в неравен кръг, клатейки се напред-назад. Демоните веднага се втурнаха към него.

— Саймън — извика Дженифър, — трябва да напуснем всъдехода.

— Не — каза той. — Стойте вътре. — Ако излезеха от колата, никога нямаше да преживеят битката. — Връщаме се да ви вземем.

— Слава богу — каза Нейтън. Рязко извъртя колелата и направи остър обратен завой. — Наистина щях да си имам разправии с теб, ако ги бяхме зарязали, друже.

Саймън повика третия всъдеход.

— Бордън.

— Да. — Бордън беше по-стар тамплиер, който имаше опит като командир на всъдеход в британските танкови части.

— Ще ни трябва прикриващ огън.

Тритият всъдеход изрева нагоре по същия хълм, който беше избрал и Нейтън.

— Имаш го, драги — отвърна мрачно Бордън. — Но каквото й да правиш, ще трябва да си ужасно бърз.

Саймън безмълвно се съгласи.

* * *

— Даниел, прихвани кръволока! — Саймън видя как демонът се съвзе и тръгна към преобърнатия всъдеход с подскоци, който бързо скъсяваха разстоянието. Като се имаше предвид скоростта му и близостта му до целта, щеше да стигне до уловените в капан тамплиери преди колата на Саймън.

— Прихванах мишената — каза Даниел.

— Стреляй, когато си готова.

Мигновено от предните оръдия излетяха снаряди, пълни с Гръцки Огън. Саймън ги проследи само за секунда и разбра, че ще попаднат в целта. Насочи вниманието си към преобърнатия всъдеход.

— Вордън, виж дали можеш да забавиш наземните сили — подхвърли той.

— Залавям се за работа — отвърна по-възрастният тамплиер. Оръдията на неговия всъдеход изригнаха и започнаха да сеят смърт в предните редици на демоните.

— Нейтън…

— Да блъсна всъдехода на Дженифър и да се надявам, че ще успея го изправя, нали? — попита Нейтън.

Саймън кимна в костюма, после се усети.

— Да. Ще имаме възможност само за един опит.

— Знам, друже. Няма проблеми, нали?

— Няма проблеми — повтори Саймън, но думите му бяха по-скоро надежда, отколкото потвърждение. Той взе на мушка кръволока, който вече гореше от стрелбата на Даниел, и стреля.

Демонът се препъна и Саймън си помисли, че може да го е ранил смъртоносно, но следващият оръдеен залп, изстрелян от Даниел, премахна всякакво съмнение. За секунда демонът изчезна в голямо кълбо от виещи се пламъци. После излезе със залитане от огъня и се просна на една страна, приплъзна се на метър-два и остана да лежи на сантиметри от преобърнатия всъдеход.

— Помислих, че ни е спипал — рече Дженифър, „Демоните все още могат да ви спипат“ — помисли си Саймън, преди да успее да се спре. Прогони тази мисъл от ума си и се съсредоточи върху опита, който щяха да направят.

— Дръжте се — подхвърли той.

— Сблъсъкът неизбежен — докладва ИИ-то с хладния си глас. — Променям курса.

„Системите за безопасност“. Саймън се наруга, задето бе забравил за тях. Дори когато всъдеходите бяха на ръчно управление, имаше резервни защитни системи, които да реагират, в случай че при бойни условия шофьорът не успее да види надвиснала опасност.

Всъдеходът започна да се отклонява встрани от колата на Дженифър.

— Изключи резервните защитни системи! — нареди Саймън.

Нейтън веднага си върна контрола над всъдехода и го заби в другата кола. Макар че Саймън се беше приготвил за сблъсъка, той здравата го разтресе. Ако не бяха коланите на седалката, щеше да полети напред и вероятно да излети през разбитото стъкло.

Нейтън беше ударил другото возило косо отстрани, Всъдеходът на Саймън се разклати, сякаш щеше да се преобърне, а после се отпусна пак на земята. Един кратък поглед към ПД-то му показа как колата на Дженифър бавно се залюля нагоре. За миг сякаш застина и той се уплаши, че няма да се преобърне отново на колелата си. После всъдеходът подмина връхната точка и падна в изправена позиция.

Кратки възгласи на радост отекнаха по радиоканала — идваха от всички всъдеходи. Празненството не продължи дълго, защото пред тях отново бързо изникна решаващият въпрос за оцеляването.

Курсът на Нейтън го бе отвел близо до демоните. През следващата минута-две Саймън беше зает да бълва куршуми през шипомета. Повечето демони бяха повалени от паладиевите шипове и снарядите с гръцки огън.

Видеоекранът показваше, че всъдеходът също гори. Гумите бяха до голяма степен огнеупорни, но не напълно. Ако някоя — или някои — от тях се спукаха, това щеше да ги остави неподвижни и също толкова уязвими, както бяха доскоро Дженифър и нейният екип.

Колата подскачаше и се тресеше, докато газеше демоните. Когато Нейтън намали и изви рязко назад към откритото пространство, Мечоносците се хвърлиха в атака. Остриетата по предмишниците им стържеха по паладиевата броня на всъдехода. Саймън разбра, че возилото търпи поражения, които по някое време ще трябва да бъдат поправени. Ако оставеха Мечоносците да правят каквото си искат, те щяха да отворят всъдехода като консерва, въпреки бронята.

— Резонансният щит е в готовност — каза Даниел.

Когато Саймън превключи на външен изглед към всъдехода, видя, че е отрупан с демони. В Лондон не му се случваше често да го притискат така. Тук теренът беше прекалено открит, за да осигури свястно прикритие за малка група воини, превъзхождани от по-голяма сила, както беше сега.

Резонансният щит щеше да обвие целия всъдеход, но и да изтощи сериозно акумулаторите. Подготовката на друг заряд щеше да отнеме осем до десет минути. Дотогава можеше всички да са мъртви.

Дали да използват щита, зависеше от него.

— Включи щита.

— Включвам — отвърна Даниел.

В командната кабина отекна остър вой. За миг, докато резонансният заряд се изпразваше, ПД-то на Саймън изключи. Зарядът беше достатъчно мощен, за да извади временно от строя дисплея и комуникационните системи. Само след секунда обаче ИИ-то ги включи отново.

Нейтън бе продължил да се носи шеметно напред през мъртвите демони и неравния терен. Миг по-късно проби кордона и се устреми към другите два всъдехода. Демоните ги последваха, бълвайки залп след залп, които — подпалваха околната гора и от време на време се посипваха върху колите. Но нямаше да могат да ги настигнат.

Саймън проведе бързо въздушно разузнаване със сензорните дронове, но не видя никакви летящи демони. Засега бяха на свобода и се движеха благополучно.

— Можем да ги погоним малко — предложи Дженифър. — Да избием още някой друг от тях.

Чувството, че са взели превес, дори и само за кратко, правеше идеята привлекателна. Саймън я обмисли. От месеци не бяха печелили наистина убедителна победа срещу демоните.

— Би било глупаво да правим това — каза Бордън. — Имаме работа за вършене и трябва да се погрижим за нея.

Почти със съжаление Саймън се съгласи. Но знаеше, че на демоните няма да им отнеме много време да повикат подкрепления. Тогава предимството в битката отново щеше да се промени. Имаха късмет, че успяха да се справят със седемте Кървави ангела.

— Изтегляй се — рече той. — Нека се придържаме към плана.