Майкъл Скот
Магьосникът (56)

Глава 55

Точно в 12:13 влакът „Евростар“ потегли от „Гар дю Нор“ и започна траещото два часа и двайсет минути пътуване до лондонската международна гара „Сейнт Панкрас“.

Никола Фламел седеше срещу Софи и Джош на една маса в първа бизнес класа. Сен Жермен беше купил билетите, използвайки непроследима кредитна карта, и ги бе снабдил с френски паспорти, снимките в които изобщо не приличаха на близнаците, а тази в паспорта на Фламел беше на млад мъж с буйна черна коса.

„Кажи им, че си остарял много през последните години“ — бе казал графът с усмивка. Жана д’Арк бе прекарала сутринта в пазаруване и като се бе върнала, бе подарила на Софи и Джош по една раница, пълна с дрехи и тоалетни принадлежности. Когато Джош бе отворил своята, бе открил вътре малкия лаптоп, подарен му предния ден от Франсис. Нима това се бе случило едва вчера? Струваше му се толкова отдавна.

Когато влакът потегли от гарата, Никола разтвори вестника и си сложи чифт евтини очила за четене, които бе купил от една дрогерия. Вдигна „Монд“, така че близнаците да могат да видят първата страница; на нея имаше снимка от разрушението, причинено от Нидхьог.

— Тук пише — зачете бавно Фламел, — че част от катакомбите са се срутили. — Обърна страницата. Половината от нея бе заета от снимка на купчини натрошен камък на отцепения с въжета площад пред катедралата „Нотр Дам“. — Специалистите твърдят, че срутването, както и разпадането на някои от най-известните парижки гаргойли и уроди е причинено от киселинен дъжд, който е отслабил градежите. Между двете събития няма връзка — прочете той и затвори вестника.

— Значи ти беше прав — рече Софи. Изтощението се бе отпечатало на лицето й, макар че бе спала почти десет часа. — Дий и Макиавели са успели да потулят нещата. Тя погледна през прозореца, докато влакът тракаше по лабиринт от преплитащи се линии. — Вчера едно чудовище мина през Париж, гаргойли слязоха от една сграда… а във вестниците няма нищо. Сякаш никога не се е случвало.

— Но то се случи — каза сериозно алхимикът. — Ти научи Огнената магия, а силите на Джош бяха пробудени. А вчера открихте колко могъщи сте двамата заедно.

— А Скатах загина — вметна горчиво Джош.

Изненаданата физиономия на Фламел обърка и ядоса момчето. То погледна към сестра си, а после пак към Никола.

— Скати — каза той гневно. — Помните ли я? Тя се удави в Сена.

— Удавила се? — Фламел се усмихна и новите бръчки в ъгълчетата на очите му и по челото му се задълбочиха. — Тя е вампир, Джош — каза той меко. — Няма нужда от въздух. Обзалагам се обаче, че е била бясна; тя мрази да се мокри. Бедният Дагон: не е имал никакъв шанс. — Той се отпусна в удобната седалка и затвори очи. — Ще направим една кратка отбивка в околностите на Лондон, а после ще използваме картата на лей-линиите, за да се върнем в Сан Франциско при Пернел.

— Защо отиваме в Англия? — попита Джош.

— Ще се срещнем с най-стария безсмъртен човек на света — каза алхимикът. — Ще се опитам да го убедя да обучи двама ви със Софи на Водната магия.

— Кой е той? — попита Джош, като посегна към лаптопа си. Вагоните първа класа имаха безжичен интернет.

— Цар Гилгамеш^[1].