Майкъл Скот
Магьосникът (34)

Глава 33

— Не съм момиченце! — Софи Нюман беше бясна. — И знам нещо повече от Огнената магия. — Диси. Названието изскочи в главата й и изведнъж Софи узна всичко, което Вещицата от Ендор знаеше за съществата. Вещицата ги презираше. — Знам кои сте — сопна се тя, а очите й сияеха в опасно сребърно. — Валкириите.

Дори и сред Древните, дисите бяха различни. Те никога не бяха живели в Дану Талис, а стояха в замръзналите северни земи на полюса, чувствайки се у дома си сред хапливите ветрове и суграшицата.

През ужасните векове след гибелта на Дану Талис оста на света се бе изместила и Големият студ бе сковал по-голямата част от земята. От север и юг бе плъзнал лед, изтиквайки човеците към тесния незамръзнал зелен пояс около екватора. Цели цивилизации изчезнаха, унищожени от променящия се климат, болестите и глада. Нивото на моретата и океаните се вдигна и те заляха крайбрежните градове, променяйки пейзажа, докато във вътрешността на континентите настъпващият лед заличи всички следи от градове и села.

Не след дълго дисите откриха, че уменията им за оцеляване в суровия северен климат им дават особено предимство пред народите и цивилизациите, които не можеха да се справят със смъртоносната безкрайна зима. Банди от свирепи жени-воини бързо завладяха по-голямата част от севера, поробвайки градовете, които се бяха спасили от леда. Дисите безмилостно унищожаваха всеки, който им се опълчи, и скоро се сдобиха с второ име: валкирии, избиращи мъртвите.

Много скоро валкириите управляваха цяла една мразовита империя, обхващаща по-голямата част от Северното полукълбо.

Принуждаваха робите-човеци да ги почитат като богини и дори изискваха жертвоприношения. Бунтовете бяха безмилостно потушавани. Докато хватката на Ледниковия период се затягаше, дисите обърнаха поглед по-далеч на юг, към борещите се за живот останки на цивилизацията.

Образи и картини се блъскаха и танцуваха в главата на Софи и тя видя как царуването на дисите е приключило само за една-единствена нощ. Знаеше, че това е станало преди хилядолетия.

Вещицата от Ендор се бе съюзила с отблъскващия Древен Хронос^[1], който можеше да се движи през самото време. Беше й се наложило да пожертва очите си, за да вижда виещите се нишки на времето, но никога не бе съжалявала за тази жертва.

Претърсвайки период от десет хиляди години, тя бе избрала по един воин от всяко хилядолетие, а после Хронос се беше гмурнал във всяка ера, за да издърпа воините във времето на Големия студ.

Софи разбра, че Вещицата изрично бе поискала нейната собствена внучка Скатах да бъде доведена, за да се бие срещу дисите.

Именно Сянката бе повела атаката срещу крепостта на дисите — град от дебел лед близо до Северния полюс. Беше убила кралицата на валкириите, Брунхилда, хвърляйки я в кратера на горящ вулкан.

Докато слънцето се издигне над хоризонта, властта на валкириите била прекършена навеки, леденият им град лежал в разтопени руини и били оцелели по-малко от шепа от тях, които избягали в едно ужасяващо ледено Сенкоцарство, в което дори Скатах не бе посмяла да влезе. Оцелелите диси нарекли тази нощ Рагнарьок, Гибелта на боговете, и се заклели вечно да търсят мъст срещу Сянката.

Софи събра ръце и миниатюрна вихрушка се появи между дланите й. Огън и лед бяха унищожили дисите в миналото. Какво би станало, ако използва малко Огнена магия да загрее вятъра? Още докато тази мисъл минаваше през ума й, дисата скочи напред, вдигнала с две ръце меча над главата си.

— Дий те иска жива, но не каза нищо за невредима… — изръмжа тя.

Софи поднесе длани към устата си, натисна с левия палец спусъка на китката си и духна силно. Вихрушката се понесе към пода, растейки, отскочи веднъж, дваж… а после улучи дисата.

Момичето бе нажежило въздуха, докато стане по-горещ от фурна. Набъбващата вихрушка сграбчи валкирията, завъртя я, запремята я и я изхвърли високо във въздуха. Тя се блъсна с трясък в кристалния полилей и строши всички крушки с изключение на една. Във внезапно настъпилия полумрак танцуващата по пода вихрушка засия в нажежено оранжево. Дисата се стовари на земята, но незабавно скочи на крака, още докато късчета кристал се сипеха около нея като стъклен дъжд. Бледата й кожа бе станала яркочервена и изглеждаше като изгоряла на слънце, а русите й вежди липсваха напълно. Без да промълви и дума, тя замахна с меча си и тежкото острие разсече парапета до ръката на Софи.

— Скати!

Момичето чу вика на брат си от кухнята. Той беше в беда!

— Скати! — извика отново Джош.

Валкирията се хвърли напред. Още една нажежена вихрушка я улови, изтръгна меча от ръката й и я отхвърли силно настрани. Тя полетя и се блъсна в сестра си, която бе приклещила Жана в един ъгъл и я бе повалила на колене с яростни удари. Двете диси се стовариха на пода сред дрънчене на оръжия и брони.

— Жана, дръпни се! — извика Софи.

Мъгла потече от пръстите на момичето и се заизвива по пода. Дебели ленти и въжета от нея се увиха около жените, стягайки ги в окови от парещ въздух. Макар че й бе нужно огромно усилие на волята, Софи успя да сгъсти мъглата, омотавайки я все по-бързо и по-бързо около мятащите се диси, докато те не заприличаха на дебел мумиевиден пашкул, подобен на онзи, в който я бе обвила Вещицата.

Софи усети как отслабва, обхвана я изтощение, от което я засърбяха очите и раменете й натежаха. Притегляйки остатъците от силата си, тя плесна с ръце и понижи температурата на въздуха в мъгливия пашкул толкова бързо, че той за миг замръзна в буца плътен лед.

— Готово. Сигурно се чувствате като у дома си — прошепна дрезгаво момичето. Свлече се, после с мъка се изправи и се готвеше да се втурне в кухнята, когато Жана протегна ръка и го спря.

— А, не. Първо, аз. — Жената направи крачка към вратата, после хвърли поглед през рамо към ледения блок със смътно виждащите се вътре диси.

— Ти ми спаси живота — каза тя тихо.

— Щеше да я победиш — рече убедено Софи.

— Може би — призна Жана, — а може би не. Вече не съм толкова млада като някога. Но ти въпреки всичко ми спаси живота — повтори тя — и това е дълг, който никога няма да забравя. — Французойката протегна лявата си ръка, опря я във вратата на кухнята и бутна лекичко. Вратата изскърца и се отвори.

А после падна от пантите.