Майкъл Скот
Магьосникът (2)

Глава 1

Благотворителният търг бе започнал доста след полунощ, след като галавечерята бе свършила. Вече беше почти четири сутринта и едва сега търгът наближаваше края си. Дигиталният дисплей зад водещия търга — знаменит актьор, който в продължение на много години беше изпълнявал ролята на Джеймс Бонд, показваше общ приход от над един милион евро.

— Артикул номер двеста и десет: чифт японски кабуки маски от началото на XIX век.

Трепет на вълнение мина през присъстващите в претъпканата стая. Инкрустираните с късчета нефрит маски бяха гвоздеят на търга и се очакваше да достигнат цена от над половин милион евро.

Високият слаб мъж с късо подстригана снежнобяла коса, застанал в задната част на помещението, бе готов да плати два пъти по-голяма сума.

Николо Макиавели стоеше настрани от тълпата, скръстил небрежно ръце пред гърдите си, като внимаваше да не намачка черния си копринен смокинг, шит на Савил Роу^[1].

Тъмносивите му очи изучаваха останалите участници в търга. Всъщност имаше само петима, за които трябваше да внимава: двама частни колекционери като самия него, един дребен европейски аристократ, известен в миналото американски филмов актьор и канадски търговец на антики. Останалите присъстващи бяха уморени, изхарчили определения си бюджет или пък не желаеха да наддават за тези леко стряскащи на вид маски.

Макиавели харесваше всякакви маски. Събираше ги от много отдавна и му бяха нужни тези двете, за да попълни своята колекция от японски театрални костюми. За последен път тези маски се бяха появили на търг през 1898 година във Виена и тогава той бе загубил при наддаването от един княз от фамилията Романови. Макиавели бе чакал търпеливо; знаеше, че те ще се появят отново, когато князът и наследниците му умрат. Той знаеше, че тогава все още ще е тук, за да ги купи — това беше едно от многото предимства на безсмъртието.

— Някой ще започне ли наддаването от сто хиляди евро?

Макиавели вдигна очи, улови погледа на водещия търга и кимна.

Онзи бе очаквал неговото предложение и също му отвърна с кимване.

— Имам предложение за сто хиляди евро от мосю Макиавели. Той винаги е бил един от най-щедрите поддръжници и спонсори на това благотворително събитие.

Аплодисменти изпълниха залата и няколко човека се обърнаха да погледнат към него, повдигайки очилата си. Николо ги удостои с любезно кимване.

— Някой дава ли сто и десет? — попита водещият.

Един от частните колекционери вдигна леко ръка.

— Сто и двайсет? — Водещият погледна отново към Макиавели, който веднага кимна.

През следващите три минути наддаванията качиха цената до двеста и петдесет хиляди евро. Останаха само трима сериозни участници: Николо Макиавели, американският актьор и търговецът на антики.

Тънките устни на Макиавели се извиха в рядка за него усмивка; търпението му щеше да бъде възнаградено и маските най-сетне щяха да са негови! Усмивката му помръкна, когато мобилният телефон завибрира в задния му джоб. За миг се изкуши да не отговаря; беше дал на екипа си изрични указания да не го безпокоят освен в крайно неотложни случаи. Обаче знаеше, че изпитват такъв ужас от него, че не биха се обадили, ако случаят не е спешен. Той бръкна в джоба си, извади супертънкия телефон и сведе поглед към големия му LCD екран.

Върху него пулсираше изображение на меч.

Усмивката на Макиавели се стопи. В този миг разбра, че няма да може да купи кабуки маските през настоящия век.

Обърна се рязко, излезе от залата и притисна телефона до ухото си. Зад себе си чу как водещият удари с чукчето по масата и обяви:

— Продадено. За двеста и шейсет хиляди евро…

— Тук съм — каза Николо, като заговори на италиански — езика на неговата младост.

От телефона се разнесе пращене, а после един глас с английски акцент отговори на същия език, използвайки диалект, който не бе чуван в Европа повече от сто години.

— Имам нужда от помощта ти.

Мъжът в другия край на линията не се представи, но нямаше и нужда; Макиавели знаеше, че е безсмъртният магьосник и некромант доктор Джон Дий, един от най-могъщите и опасни хора на света.

Николо излезе забързано от малкия хотел на обширния павиран площад „Тертър“ и спря, за да вдиша мразовития нощен въздух.

— Какво мога да направя за теб? — попита предпазливо. Той презираше Дий и знаеше, че чувството е взаимно, но и двамата служеха на Тъмните древни, а това означаваше, че бяха принудени да си сътрудничат през вековете. Освен това Макиавели леко завиждаше на Дий, че е по-млад от него — и му личи. Николо бе роден във Флоренция през 1469-а, което означаваше, че е с петдесет и осем години по-възрастен от английския магьосник. Историята бе регистрирала смъртта му в същата година, когато Дий се бе родил — 1527-а.

— Фламел се върна в Париж.

Макиавели застина.

— Кога?

— Току-що. Стигна дотам през лей-портал. Нямам представа къде е изходът му. Скатах е с него.

Лицето на Николо се изкриви в грозна гримаса. Последния път, когато бе срещнал Девата-воин, тя го бе блъснала през една врата. Вратата беше затворена и той в продължение на седмици беше вадил трески от гърдите и раменете си.

— С него има две човешки деца. Американчета — продължи Дий, гласът му ту ехтеше, ту глъхнеше по презокеанската линия. — Близнаци — добави той.

— Я повтори — помоли Макиавели.

— Близнаци — тросна се Джон, — с чисти златна и сребърна аура. Знаеш какво означава това.

— Да — промълви Николо. Означаваше неприятности. А после съвсем лека усмивка изкриви тънките му устни. Можеше да означава също така и възможности.

Телефонът пропука, а после гласът на Дий продължи:

— Силите на момичето бяха пробудени от Хеката, преди богинята и нейното Царство на сенките да бъдат унищожени.

— Без обучение момичето не е никаква заплаха — промърмори Макиавели, преценявайки бързо ситуацията. Пое си дъх и добави: — Освен може би за себе си и тези около него.

— Фламел заведе момичето в Охай. Там Вещицата от Ендор го е обучила на Въздушната магия.

— Ти без съмнение си се опитал да им попречиш? — В гласа на Николо се долови нотка на веселие.

— Опитах се. Но не успях — призна Джон с горчивина. — Момичето притежава известни знания, но му липсват умения.

— Какво искаш да направя? — попита предпазливо Макиавели, макар че вече имаше доста добра представа.

— Намери Фламел и близнаците — тросна се Дий. — Залови ги. Убий Скатах, ако можеш. В момента тръгвам от Охай, но ще ми трябват четиринайсет-петнайсет часа, за да стигна до Париж.

— Какво стана с лей-портала? — попита Макиавели. Щом такъв портал свързваше Охай и Париж, тогава защо Джон не…?

— Вещицата от Ендор го унищожи — отговори яростно Дий, — а и едва не ме уби. Извадих късмет, че ми се размина само с няколко порязвания и драскотини — добави той и прекъсна връзката, без да се сбогува.

Николо Макиавели затвори внимателно телефона и замислено потупа с него долната си устна. Съмняваше се, че Джон е извадил късмет — ако Вещицата от Ендор е искала да го убие, тогава дори легендарният доктор Джон Дий нямаше да може да се спаси. Той се обърна и тръгна през площада към мястото, където шофьорът му търпеливо чакаше с колата. Щом Фламел, Скатах и американските близнаци бяха дошли в Париж през лей-портал, имаше само няколко места в града, където можеха да излязат. Би трябвало да е относително лесно да ги открие и залови.

Ако успееше да го направи тази нощ, щеше да разполага с предостатъчно време да ги обработи, преди пристигането на Дий.

Макиавели се усмихна; трябваха му само няколко часа. За това време те щяха да му кажат всичко, което знаят. Половината хилядолетие, прекарано на този свят, бе научило Николо Макиавели да бъде страшно убедителен.