Майкъл Скот
Магьосникът (57)

Бележка на автора

Парижките катакомби, където влизат Софи и Джош, наистина съществуват, както и необичайната канализационна система, която, както отбелязва Макиавели, е обозначена с табелки с имената на улиците. Макар че Париж приема милиони посетители годишно, много от тях не знаят за обширната система от тунели под града.

Официално ги наричат Les carriures de Paris, кариерите на Париж, но сред хората са известни като „катакомбите“ и са едно от чудесата на града. Забележителните гледки, които близнаците срещат в катакомбите — стените от кости, впечатляващите мотиви от черепи, — са открити за посещения. Те датират от XVIII век, когато всички трупове и кости в претъпканото гробище Cimetiure des Innocents^[1] били ексхумирани и преместени във варовиковите тунели и пещери.

Последвали още останки от други гробища и в момента се смята, че там долу има цели седем милиона скелети. Никой не знае кой е създал необикновената и изящна подредба на костите; може би някой работник е искал да направи монумент на мъртвите, които вече нямало да имат надгробни камъни, бележещи гробовете им. Стените — изградени изцяло от човешки кости и много от тях украсени с шарки от черепи — са подобаващо зловещи и понякога се осветяват за драматичен ефект.

Римляните вероятно са били първите, които са започнали да копаят варовик от земята, за да построят Лутеция — най-ранното римско поселище на остров Сите. Там, където сега се издига катедралата „Нотр Дам“, някога е имало паметник на римския бог Юпитер. Някъде след X век в кариерите усилено се е копаел варовик, за да се издигнат градските стени и да се построят „Нотр Дам“ и дворецът „Лувър“. В течение на дълго време катакомбите са били използвани за контрабандистки складове и са давали подслон на много бездомници. В по-близкото минало — през Втората световна война — както германската армия, така и Френската съпротива са имали бази в тунелите. През нашия век катафликите — полицейската част, която патрулира под земята — са открили в дълбоките тунели нелегални художествени галерии и дори киносалон.

Официално катакомбите се наричат „Костницата на Денфер-Рошро“ и входът се намира точно срещу метростанцията „Денфер-Рошро“. Само малка част от тях е отворена за посещения, защото тунелите са несигурни, тесни, често се наводняват и са осеяни с дупки и шахти.

И са идеалното скривалище за Спящия бог.