Метаданни
Данни
- Серия
- Тайните на безсмъртния Никола Фламел (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Magician, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Иванов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 79гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2010 г.)
- Корекция и форматиране
- проф. Цвети(2010 г.)
Издание:
Майкъл Скот. Магьосникът
Серия Тайните на безсмъртния Никола Фламел, №2
Американска, първо издание
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректор: Юлиана Василева
Компютърна обработка: Ана Андонова
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2009 г.
ISBN: 978–954–26–0817–2
История
- —Добавяне
Глава 53
Мориган успя някак си да се надигне, но една паяжина, дебела колкото ръката й, се омота около кръста и краката й, и тя падна отново. Започна да се плъзга през ръба на водната кула, когато втора, а после и трета паяжина я уловиха, увивайки се около тялото й, като я омотаха от шията до пръстите на краката в дебела мумиевидна черупка. Пернел скочи от гърба на Ареоп-Енап и приклекна до Богинята-врана. Върхът на копието й трептеше от енергия и червено-бял дим се виеше в хладния нощен въздух.
— Сигурно ти иде да закрещиш — рече Вълшебницата с крива усмивка. — Давай.
Мориган го направи. Челюстите й зейнаха, черните устни се разтвориха, оголвайки хищните й зъби, и тя изрева.
Късащият нервите вик отекна през острова. Всички несчупени стъкла на Алкатраз се пръснаха на сол и цялата водна кула се олюля. Оттатък залива градът се пробуди, когато алармите на коли, къщи и офиси по крайбрежието избухнаха в какофония. Всички кучета в радиус от сто и петдесет километра около острова завиха жално.
Но крясъкът също така накара остатъка от огромното ято да излети в нощното небе с гръмовен взрив от пляскащи криле и дрезгаво грачене. Повечето птици моментално бяха омотани от дебел облак паяжини, които висяха във въздуха между опустелите сгради, опънати през всеки отворен прозорец и проточени от стълб до стълб. Заплетени в тях, птиците изпопадаха на земята и върху тях веднага се нахвърлиха паяци с всякакви форми и размери, омотавайки ги в пашкули от дебели сребристи паяжини. След броени мигове островът отново притихна.
Шепа зловрани се измъкнаха. Шест от огромните птици пикираха ниско над острова, избягвайки нишките и мрежите от лепкави паяжини. Свиха над залива Сан Франциско към моста, издигнаха се високо, а после се обърнаха за атака. Вече се намираха над паяжините. Закръжиха над водната кула. Дванайсет черни като нощ очи се приковаха в Пернел, острите човки и хищните им нокти се разтвориха и птиците се спуснаха безшумно към нея.
Приведена над Мориган, Вълшебницата долови слабо трепкащо движение, отразено в черните очи на своята противничка. С една-единствена дума тя възпламени върха на копието и го завъртя с ръка, очертавайки пламтящ червен триъгълник в мъгливия въздух. Свирепите птици прелетяха през червения огън… и се преобразиха.
Шест идеални яйца взеха да падат от небето и бяха уловени във въздуха от нишки ефирна паяжина.
— Закуска — каза радостно Ареоп-Енап и запълзя надолу по кулата.
Пернел седна до мятащата се Богиня-врана. Постави копието на коленете си и се загледа през залива по посока на града, когото наричаше свой дом.
— Какво ще правиш сега, Вълшебнице? — попита Мориган.
— Нямам представа — отговори честно Пернел. — Май сега Алкатраз е мой. — Изглеждаше почти развеселена от тази идея. — Е, всъщност мой и на Ареоп-Енап.
— Освен ако не си успяла да овладееш изкуството на летенето, значи си затворена тук — изръмжа Богинята-врана. — Това е собственост на Дий. Сега никакви туристи не идват тук, няма зяпачи, нито рибарски лодки. В момента си също толкова затворничка, колкото и когато се намираше в килията си. А сфинксът обикаля из коридорите долу. Той ще дойде за теб.
Вълшебницата се усмихна.
— Може да опита. — Завъртя копието и то изсвистя във въздуха. — Чудя се в какво ли ще го превърне това: в бебче, лъвче или птиче яйце?
— Знаеш, че Магьосника ще се върне, и то с подкрепления. Ще иска своята армия от чудовища.
— Ще го чакам и него — обеща Пернел.
— Не можеш да спечелиш — процеди Мориган.
— Хората от векове повтарят това на мен и на Никола. Но ние още сме тук.
— Какво ще правиш с мен? — попита накрая Богинята-врана. — Ако не ме убиеш, знаеш, че няма да намеря покой, докато не те видя мъртва.
Вълшебницата се усмихна. Поднесе върха на копието до устните си и го духна леко, докато той засия, нажежен до бяло.
— Чудя се в какво ли ще те превърне това? — запита се тя разсеяно. — В птица или в яйце?
— Била съм родена, а не излюпена — рече простичко Богинята-врана. — Не можеш да ме заплашваш със смърт. Аз не се боя от нея.
Пернел се изправи и забучи дръжката на копието в земята.
— Няма да те убия. Имам много по-подходящо наказание за теб. — Тя погледна към небето и вятърът развя дългата й коса зад нея. — Често съм се чудила какво ли би било да мога да летя, да се рея безшумно в небесата.
— Няма по-велико чувство — рече честно Мориган.
Усмивката на Вълшебницата бе ледена.
— И аз така си мислех. Затова ще ти отнема онова, което ти е най-скъпо: твоята свобода и възможността да летиш. Имам най-прекрасната килия, само за теб.
— Никой затвор не може да ме удържи — рече презрително Богинята-врана.
— Тя е била направена така, че да удържи Ареоп-Енап — каза Пернел. — Дълбоко под земята, където никога няма да видиш слънцето или да летиш отново във въздуха.
Мориган закрещя отново и се замята насам-натам. Водната кула затрепери, но паяжините на Стария паяк не можеха да бъдат разкъсани. Тогава Богинята-врана внезапно се умълча. Надигна се вятър и мъглата се завихри около двете жени. Те можеха да чуят звъна на далечните аларми от Сан Франциско.
Мориган започна да издава поредица от сухи кашляния и на Пернел й отне малко време, докато осъзнае, че Богинята-врана се смее. Макар да имаше чувството, че отговорът няма да й хареса, Вълшебницата я попита:
— Иска ли ти се да ми кажеш какво намираш за толкова забавно?
— Може и да си ме победила — изпъшка Мориган, — но вече умираш. Виждам следите на възрастта по лицето и ръцете ти.
Пернел вдигна ръка пред себе си и поднесе към нея върха на копието, така че светлината да огрее плътта й. С потрес забеляза кафяви петънца по опакото на дланта си. Опипа лицето и шията си и усети под пръстите си нови бръчки.
— Колко остава, преди алхимическата отвара да престане да действа, Вълшебнице? Колко ти остава, преди да се сбръчкаш и съсухриш от старост? Дни или седмици?
— Много неща могат да се случат за няколко дни.
— Чуй ме сега, Вълшебнице. Чуй истината. Магьосника е в Париж. Заловил е момчето и е насъскал Нидхьог срещу твоя съпруг и останалите. — Тя нададе пак кашлящия си смях. — Мен ме пратиха тук, за да те убия, защото ти и съпругът ти вече нямате никаква стойност. Близнаците са ключът към бъдещето.
Пернел се приведе към Мориган. Върхът на копието хвърляше алено сияние по лицата им и ги караше да приличат на зловещи маски.
— Права си. Близнаците са ключът към бъдещето, но чие бъдеще: на Тъмните древни или на човечеството?