Майкъл Скот
Магьосникът (51)

Глава 50

— Привет, Марс, Боже на войната — каза високо Дий.

Напълно вцепенен от страх, Джош видя как огромната глава се извърна бавно да погледне към доктора. Аурата на Магьосника мигновено грейна около него — жълта, цвърчаща и мъглива. Вътре в шлема на бога сияеше червена светлина. Главата се обърна отново със звука на стържещ камък и пламтящите алени очи се взряха в момчето. Двата призрачнобели сатира, Фобос и Деймос, излязоха крадешком от сенките и приклекнаха зад каменния пиедестал, наблюдавайки внимателно Джош. Даже беглият поглед към тях изпрати вълни на страх и паника през цялото му тяло и той бе сигурен, че видя как единият от тях облиза тънките си устни с език с цвета на стара синина. Момчето преднамерено отклони поглед и се съсредоточи върху стария Древен.

„Не бива да показваш страх — беше казал Макиавели — или да изпадаш в паника.“ Но беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Точно пред него, достатъчно близо, за да го докосне, се намираше Древният, когото римляните бяха почитали като Бог на войната. Джош никога по-рано не беше чувал за Хеката или Вещицата от Ендор и тъй като не знаеше нищо за тях, те не бяха оказали същото въздействие върху него. Този Древен беше различен. Сега знаеше какво е имал предвид Дий, като каза, че това е Древен, когото човечеството още помни. Това беше самият Марс — Древният, на когото бяха кръстени месец и планета.

Момчето опита да си поеме дълбоко дъх и да успокои блъскащото си сърце, но се тресеше толкова силно, че почти не можеше да диша. Усещаше краката си омекнали като желе и му се струваше, че всеки момент ще се свлече на земята. То стисна уста и се насили да вдиша през носа си, като се мъчеше да си спомни някои от дихателните упражнения, които бе научило в заниманията по бойни изкуства. Стисна очи и обгърна здраво тялото си с ръце. Би трябвало да може да се справи: и по-рано бе виждало Древни, беше се изправяло срещу немъртви и дори бе водило битка с праисторическо чудовище. Колко трудно би могло да бъде?

Джош се изпъна, отвори очи и погледна статуята на Марс… само дето това не беше статуя. Беше живо същество. Върху кожата и дрехите му имаше дебела и твърда сива кора. Единственото цветно петно у бога бяха очите му, които сияеха в червено зад скриващото цялото лице забрало на шлема му.

— Велики Марс, времето почти дойде — рече бързо Дий. — Времето, когато Древните ще се върнат в света на човеците. — Той си пое дъх и обяви драматично: — Сборника е у нас.

Джош усети шумоленето на пергамента под тениската си. Какво ли щеше да стане с него, ако узнаеха, че носи двете липсващи страници? Дали пак щяха да го пробудят?

При споменаването на Сборника главата на Древния се извърна рязко към Магьосника. Очите му пламтяха, а от процепа на шлема излизаше червен дим.

— Пророчеството е почти изпълнено — продължи бързо Дий. — Скоро ще извършим Последното призоваване. Скоро ще освободим Изгубените древни и ще ги върнем на полагащото им се място като владетели на света. Скоро светът отново ще стане онзи рай, който някога е бил.

Със звук от стържене на камък Марс свали краката си от плинта и се обърна с лице към момчето. Джош забеляза, че при всяко негово движение по земята се сипеха прашинки от онова, което приличаше на каменна кожа.

Гласът на Джон Дий се извиси почти до крясък.

— И първото пророчество от Сборника се осъществи. Открихме двамата, които са един. Открихме легендарните близнаци. — Той махна с ръка към Джош. — Този човек има аура от чисто злато, а аурата на неговата сестра-близначка е чисто сребърна.

Марс наклони глава и изгледа пак Джош, а после протегна ръка. Тя беше още на половин метър от рамото на момчето, когато аурата му безшумно разцъфтя около него и яркото й сияние озари вътрешността на помещението, като позлати стените от полирани кости и накара Фобос и Деймос да избягат в най-дълбоките сенки зад плинта, в търсене на убежище. Сухият въздух изведнъж се напои с аромата на портокали.

Примижал от сиянието, което се излъчваше от кожата му, и усещайки как косата му се изправя, пропукваща от статична енергия, Джош смаяно видя как втвърдената кора започна да пада от пръстите на Марс, разкривайки силно загоряла мускулеста плът. Аурата на бога също запламтя, като обгърна статуята в гъста пурпурночервена мъгла, и здравата му кожа засия в гневно червено. Мънички искрици се отделяха от аурата и полепваха по плътта му, като бързо се охлаждаха и я покриваха със сиво-бяла, подобна на камък коричка. Джош се намръщи. Изглеждаше, сякаш аурата на бога се втвърдява в дебела черупка около него и бавно го превръща отново в камък.

— Силите на момичето бяха пробудени — продължи Дий и гласът му ехтеше в стаята. — Но не и тези на момчето. Ако искаме да успеем, ако искаме да върнем Древните, трябва да пробудим силите му. Марс Ултор, ще пробудиш ли момчето?

Богът опря големия си меч в земята и върхът му потъна с лекота в костения под. Той хвана дръжката с две ръце и се приведе напред да изгледа Джош.

„Не показвай страх и не изпадай в паника.“

Джош изпъна снага и се втренчи право в тесния правоъгълен отвор на каменния шлем. За миг му се стори, че зърна сред сенките вътре проблясък на ярки сини очи, преди те отново да засияят в червено. Неговата собствена аура помръкна до мътно сияние и двата сатира веднага запълзяха напред и се покатериха върху плинта, надзъртайки иззад бога към момчето. Сега гладът в очите им беше несъмнен.

— Близнаци.

На момчето му трябваше миг, за да осъзнае, че Марс е проговорил. Гласът на бога бе удивително мек и звучеше невероятно уморено.

— Близнаци? — Ясно личеше въпросителната нотка в гласа му.

— Ддда — заекна Джош. — Имам сестра-близначка, Софи.

— Аз имах момчета близнаци някога… много отдавна — каза Марс с отнесен глас. — Червеното сияние в шлема му помръкна и сините очи се мярнаха отново. — Добри момчета, прекрасни момчета — добави той и Джош не беше сигурен на кого говори.

— Кой е по-възрастният? — попита богът. — Ти или сестра ти?

— Софи — отвърна момчето и устните му се извиха във внезапна усмивка при мисълта за сестра му. — Но само с двайсет и осем секунди.

— А обичаш ли я? — попита Марс.

— Да… ами, искам да кажа, разбира се — отвърна изненадан Джош. — Тя ми е близначка.

Марс кимна.

— По-младият ми син, Ромул, също казваше така. Кълнеше ми се, че обича брат си Рем. А после го уби.

В костената стая се възцари мъртвешка тишина.

Момчето погледна във вътрешността на шлема и видя, че очите на Марс Ултор са сини и насълзени. Усети как собствените му очи се изпълват със сълзи на съчувствие. После сълзите на бога изсъхнаха и се превърнаха в пара, когато очите му пламнаха пак в червено.

— Аз пробудих аурите на синовете си, дадох им достъп до сили и възможности отвъд човешките. Всичките им сетива и чувства бяха изострени… включително омразата, страхът и любовта. — Той замълча за кратко, а после добави: — Те бяха близки, толкова близки, преди да пробудя сетивата им. Това ги погуби. — Той направи нова, по-дълга пауза. — Може би ще е по-добре, ако не те пробудя. Заради самия теб и заради сестра ти.

Джош премигна изненадано и се озърна през рамо към Дий и Макиавели. Лицето на италианеца беше безстрастно, но Дий изглеждаше също толкова поразен като него самия. Нима Марс отказваше да го пробуди?

— Боже Марс — започна Магьосника, — момчето трябва да бъде пробудено.

— То само ще направи този избор — рече меко Марс.

— Настоявам…

Сиянието в шлема на бога стана ослепително.

— Ти настояваш!

— От името на своя господар, разбира се — рече бързо Дий.

— Господарят ми настоява…

— Твоят господар не може да настоява за нищо пред мен, Магьоснико — прошепна Марс. — И ако заговориш още веднъж — добави той, — ще пусна спътниците си срещу теб. — Фобос и Деймос се покатериха на раменете на бога, за да надзърнат към Дий. Лигите им течаха. — Това е ужасна смърт. — Той погледна отново към Джош. — Изборът е твой и само твой. Аз мога да пробудя силите ти. Мога да те направя могъщ. Опасно могъщ. — Червените очи запламтяха ярко и сърцевината им се нажежи до жълто. — Това ли искаш?

— Да — отвърна без колебание момчето.

— Това си има цена, защото за всичко се плаща.

— Ще я платя — каза веднага Джош, макар че нямаше представа каква може да е тази цена.

Марс кимна с голямата си глава, така че камъкът пропука и изстърга.

— Добър отговор, верният отговор. Да ме питаш за цената, щеше да бъде грешка.

Фобос и Деймос нададоха кудкудякащи звуци, които Джош предположи, че са смях, и той разбра, че други са си платили за това, че са се опитвали да се пазарят със Спящия бог.

— Ще дойде време, когато ще ти напомня, че си ми задължен. — Богът погледна над главата на момчето. — Кой ще е наставникът на момчето?

— Аз — отговориха едновременно Дий и Макиавели.

Джош се обърна да погледне към двамата безсмъртни, изненадан от отговора им. Помисли си, че от двамата би предпочел да го наставлява италианецът.

— Магьоснико, той е твой — каза Марс след кратък размисъл. — Мога ясно да усетя намеренията и мотивите ти. Ти смяташ да използваш момчето, за да върнеш Древните; не се съмнявам в това. Но ти… — добави богът, извръщайки глава към Макиавели. — В твоята аура не мога да вникна; не знам какво искаш. Може би, защото още не си решил.

Камъните на пода се напукаха с хрущене, когато богът се изправи. Беше висок поне два метра и главата му почти докосваше тавана.

— Коленичи — каза той на Джош и момчето се подчини. Марс измъкна огромния си меч от пода и го насочи право срещу лицето му. Очите на Джош се кръстосаха, докато се опитваше да гледа острието. То беше толкова близо, че можеше да види къде ръбът му е нащърбен и да различи една съвсем слаба следа от виеща се шарка по оста на меча. — Как е името на клана ти и имената на родителите ти?

Устата на Джош беше толкова суха, че едва можеше да приказва.

— Името на клана ли? А, фамилното ми име е Нюман. Баща ми е Ричард, а майка ми — Сара. Внезапно си спомни, че Хеката бе задала същия въпрос на Софи. Това стана само преди няколко дни, но му се струваше, че е минала цяла вечност.

Гласът на бога промени тембъра си, стана по-силен и Джош можеше да усети вибрациите в костите си.

— Джош, сине на Ричард и Сара от клана Нюман на расата човеци, ще те удостоя с пробуждане. Ти призна, че това не е дар и ще има цена, която трябва да платиш. Ако не я платиш, ще погубя теб и всичко, което ти е скъпо.

— Ще платя — каза глухо Джош. Кръвта туптеше в главата му, адреналинът бушуваше в тялото му.

— Знам, че ще платиш.

Големият меч се раздвижи и докосна първо дясното рамо на Джош, после лявото и отново дясното. Аурата се очерта съвсем слабо около тялото му. Струйки златен дим се заиздигаха от русата му коса и цитрусовият аромат се усили.

— Отсега нататък зрението ти ще стане много остро…

Ясните сини очи на Джош се превърнаха в плътни златни дискове. Моментално по лицето му потекоха сълзи. Те бяха с цвета и гъстотата на течно злато.

— Слухът ти ще се изостри…

Дим се заизвива от ушите на момчето.

— Вкусът ти ще стане много деликатен…

Джош отвори уста и се изкашля. Появи се облаче оранжево-жълта мъгла и мънички кехлибарени искрици затанцуваха между езика и зъбите му.

— Осезанието ти ще стане чувствително…

Момчето вдигна ръце към лицето си. Те сияеха толкова ярко, че бяха почти прозрачни. Искри прескачаха и се виеха между пръстите му, а силно изгризаните му нокти се бяха превърнали в полирани огледала.

— Обонянието ти ще се изостри…

Главата на Джош вече бе обгърната почти изцяло от златния дим. Той се стичаше от ноздрите му и отстрани изглеждаше, сякаш бълва огън. Аурата му се бе уплътнила, втвърдила около раменете и гърдите му и бе станала лъскава и отразяваща.

Мечът на бога се раздвижи пак и потупа леко раменете на момчето.

— Наистина твоята аура е една от най-могъщите, които някога съм виждал — каза тихо Марс. — Има още нещо, което мога да ти дам — един дар, — и този път ти го давам безплатно. Може да ти бъде полезен в идните дни. — Той протегна лявата си ръка и я сложи върху главата му. На мига аурата на Джош грейна ослепително силно. Стрели и кълбета от жълт огън излетяха от тялото му и заподскачаха из стаята. Застигнати от изригналата светлина и жега, Фобос и Деймос побягнаха с квичене и се скриха зад каменния плинт, но не преди бледата им кожа да почервенее и краищата на снежнобелите им коси да потъмнеят и да се овъглят. Изгарящата светлина накара Дий да падне на колене, закрил очите си с ръце. Той се претърколи, докато огнени кълбета отскачаха от пода и тавана и се пръскаха върху стените, оставяйки обгорели белези по гладката кост.

Само Макиавели избягна пълната сила на огнената експлозия. Беше се обърнал и изскочил от стаята в последния миг, преди Марс да докосне момчето. Свит на кълбо, той се скри в най-дълбоките сенки зад вратата, докато стрели от жълта светлина рикошираха в стените и свистящи кълбета от плътна енергия излитаха в коридора. Италианецът замига усърдно, мъчейки се да махне запечатаните на ретината му остатъчни образи. Макиавели беше виждал пробуждане и преди, но никога толкова драматично. Какво правеше Марс с момчето, какъв дар му даваше?

А после, със замъгленото си зрение, видя неясна сребриста фигура да се появява в другия край на коридора.

И катакомбите се изпълниха с мирис на ванилия.